Върховен касационен съд

8

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5198 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. и М. Т. Б. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.03.2013г. по гр.д.№218/2013г.
С определение №620/10.12.2013г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса приложими ли са разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност в хипотеза, при който след първоначално възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице с договор, сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма, но впоследствие правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ на трети лица и ако са приложими, от кой момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице-приобретател, както и по въпроса могат ли правоимащите да преядвят иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно въззивният съд е приел, че ответниците са придобили правото на собственост по кратката давност въз основа на владение, осъществявано в периода от 2001г. до 2006г. независимо, че реституционната процедура по възстановяване правото на собственост на процесния имот е приключила през 2009г., т.е. че неправилно е прието, че може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Поддържат също така, че неправилно е прието, че се е осъществил фактическият състав на чл.79 ЗС като считат, че по делото не е установено по категоричен начин ответниците да са упражнявали фактическата власт върху процесния имот през целия исков период явно, необезпокоявано и непрекъснато. Излагат доводи и за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски по приложен по делото списък.
В писмен отговор в срока по 287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Й. А. и П. И. А. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържат, че касаторите не се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, тъй като в представеното по делото решение №9-Б/19.06.2006г. на ОСЗГ-Д. чифлик имотът е посочен само с площ и местонахождение, като към решението не е приложена скица. По отношение на решение №1757 Б от 16.02.2009г. поддържат, че удостоверява нововъзникнало обстоятелство, представено е като доказателство след първото по делото съдебно заседание, представлява новосъздаден документ и не може да легитимира предявилите иска лица като собственици в настоящето производство, след като изменение на иска не е било направено. Поддържат също така, че по делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че правото на собственост принадлежи именно на тях, ответниците по спора, като е налице правно основание, което е годно да ги направи собственици /възмездна прехвърлителна сделка, обективирана в представен по делото нотариален акт от 2001г./, както и че са установявали през периода от придобиване на имота непрекъснато и необезпокоявано владение на същия. Молят касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. Т. Б. и М. Б. М. са предявили срещу С. Й. А. и П. И. А. иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ УПИ ІV-1149 с площ 1094 кв.м. в кв.114 по плана на [населено място], В. област с твърдения, че е придобит от тях чрез възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение, постановено на 27.03.2013г. по гр.д.№218/2013г. Варненският окръжен съд, при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС, е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което така предявеният иск е отхвърлен.
Прието е, че земеделската реституция в полза на ищците е приключила с издаване на решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик, офис Бяла, издадено по реда на чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което след проведено производство по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ им е възстановено правото на собственост върху процесния имот.
Възраженията за материална незаконосъобразност на решение №1757 Б/16.12.2009г. са приети за неоснователни. Прието е въз основа на представените доказателства, че наследодателят на предявилите иска лица Р. Г. Г. е бил собственик на процесния имот към момента на кооперирането му през 1956г. въз основа на оземляване по реда и при условията на ЗСНБ, извършено през 1930г.
Прието е, че по същността си решение №1757 Б/16.12.2009г. представлява решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот първоначално е бил възстановен през 1995г. на наследниците на друго лице и след проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е издадено въпросното решение.
Прието е, че след проведеното производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и с издаването на решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик е отпаднал легитимиращия ефект на предходното решение №055/19.07.1995г. на ПК-Бяла, с което на наследниците на В. Ф. И. е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху процесния имот. С оглед на това е прието,че през 2001г. ответниците са придобили имота от несобственик.
За основателно е прието възражението на ответниците за придобиване правото на собственост по давност, изтекла в тяхна полза от 28.09.2001г. до 28.09.2006г., респ. до предявяването на иска на 12.09.2008г.
Прието е, че ответниците са установили владението върху имота на 28.09.2001г. въз основа на договор за продажба по н.а.№189/2001г. Прието е, че владението е добросъвестно по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. За неоснователни са приети възраженията за недобросъвестност на владението на първо място по причина, че в чл.70,ал.1 ЗС е въведена оборима презумпция за добросъвестност, която не е била оборена от ищците-не е установено към момента на сключване на договора ответниците да са знаели, че праводателите им /наследници на В. Ф./ не са собственици на имота, тъй като искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен през м.февруари,2002г. след сключването на договора за продажба, въз основа на който е установено владението. Прието е, че не е категорично установено С. А. да е знаел, че за имота има спорове, респ. че купува от несобственик, тъй като доказателствата за това са само косвени, а презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС следва да бъде оборена по пътя на пълното обратно доказване.
За неоснователни са приети доводите, че съобразно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ давност в полза на ответниците не е могла да тече до момента в който правото на собственост не е било възстановено на ищците. Прието е, че установеният в чл.5,ал.2 ЗВСОНИ принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити правата си е неприложим в хипотезите, при които давността е започнала да тече след 22.11.1997г. в полза на трети лица-приобретатели и се зачита и докато трае процесът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу праводателите им, дори и в случаите, когато прехвърлянето е осъществено след завеждането на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че образуваното производство по двете алинеи на чл.11 ЗСПЗЗ не прекъсва започналата да тече придобивна давност в полза на третите лица, които не са страни в това производство, а и не могат да бъдат страни в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Прието е, че третите лица, придобили права от лице, срещу което е предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, не могат да бъдат страна по този иск и не са обвързани от решението като частни правоприемници, дори да са придобили правата си след предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като не могат да встъпят, нито да заместят ответниците по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не включва правото на собственост към настоящия момент, поради което и с предявяването на този иск не се прекъсва давността на третите лица-правоприемници.
Прието е, че действително лицата, в полза на които е признато правото на възстановяване с влязлото в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ могат да предявят иск по чл.108 ЗС за обекта на реституцията едва след издаването на решението по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ, но за тях не е била изключена възможност да защитят правата си чрез своевременно предявяване на иск по чл.108 ЗС и спиране на производството докато трае производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
По въпроса дали правоимащите могат да предявят иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ настоящият състав приема следното:
Лицата, които са заявили по предвидения в ЗСПЗЗ ред претенция за възстановяване право на собственост върху земеделски имот, не могат да предявят иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността. Така предявеният иск би бил преждевременно заведен, тъй като до приключване на производството по възстановяване на собствеността с решение на ОСЗ лицата, които са заявили претенция за възстановяване на собствеността не могат да се легитимират като собственици на имота по причина, че решението на ОСЗ има конститутивно действие, т.е. едва с влизането му в сила правото на собственост се счита възстановено /ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС/. В същия смисъл е и разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на ВКС.
По въпроса приложими ли са разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност в хипотеза, при която след първоначално възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице с договор, сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма, но впоследствие правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ на други лица и ако са приложими, от кой момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице-приобретател , настоящият състав приема следното:
Разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност в хипотеза, при която след първоначално възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице с договор, сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма, но впоследствие правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ на други лица, са приложими.
Приобретателят по сделката може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, включително и като добросъвестен владелец, ако не е знаел, че праводателят му не е собственик на имота, а в случая не е могъл да предположи, че впоследствие правата на неговия праводател ще бъдат отречени.
Давност в полза на третото лице-приобретател в подобна хипотеза започва да тече от влизане в сила на решението по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ брани правата на лицата, имащи право на възстановяване на собствеността до момента на постановяване на решението на ОСЗ /ПК/, с което правото на собственост се възстановява в реални граници. Наличието на административна процедура по възстановяване към момента на прехвърляне на собствеността в полза на позоваващото се на придобивна давност лице е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ намира приложение независимо от момента, в който е подадено заявление за възстановяване на собствеността, респ. е предявен иск за признаване правото на възстановяване по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, ако предвидените в закона срокове са спазени. Законодателят обвързва началния момент на срока на придобивната давност с момента на възстановяване на собствеността в полза на лицето, срещу което е направено възражението за придобивна давност, т.е. началният момент на придобивната давност е обвързан с възстановяване собствеността на лицето, чиито права се иска да бъдат отречени с възражение за изтекла придобивна давност, а не с момента на сключване на договора, представляващ годно основание за придобиване на собствеността по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Придобивната давност се противопоставя в подобни хипотези не на праводателя на лицето, което се позовава на това придобивно основание, а на лицето, отрекло правата на последния по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В този смисъл са и разясненията по приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, дадени в ТР №1 от 02.06.2010г. на ОСГК на ВКС по т.д.№1/2009г.
В разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е заложен принципът, че онзи, който не може да предяви иск за защита на правата си, давност не тече /Решение №4 от 11.03.1998г. по к.д.№16/1997г. на Конституционния съд/. Лицата, които са заявили за възстановяване правото си на собственост по реда на ЗСПЗЗ, могат да предявят иск за защита на правото си след влизане в сила на решението на ОСЗ /ПК/. Поради това следва да се приеме, че от този момент по отношение на тях започва да тече придобивна давност в полза на трети лица, осъществяващи фактическа власт върху заявения за възстановяване имот, дори тази фактическа власт да е била установена преди подаване на заявлението, вкл. като последица от осъществяване на правно основание, което по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС е годно да ги направи собственици на този имот.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.79, ал.2 ЗС/.
След като правото на собственост е възстановено в полза на предявилите иска лица в качеството им на наследници на Р. Г. Г. с решение № 1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик, неправилно въззивният съд е приел, че може да им бъде противопоставено възражение за придобивна давност, за която се поддържа, че към този момент вече е изтекла. Действително на ответниците правото на собственост е било прехвърлено с договор за продажба, сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма на 28.09.2001г./н.а.№189, том ІІ, рег.№3981, н.д.№299/2001г./ от лица, които към момента на сключване на договора се легитимират като собственици на имота въз основа на решение за възстановяване на собствеността, издадено по реда на ЗСПЗЗ, но както вече беше отбелязано, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ моментът, от който започва да тече придобивна давност, следва да бъде определен с оглед лицата, на които възражението за изтекла давност се противопоставя. И доколкото между прехвърлителите и приобретателите по договора за продажба, сключен на 28.09.2001г., не съществува спор за принадлежността на правото на собственост и възражението е въведено с цел отричане правата на лица, позоваващи се на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, началният момент на давността не може да бъде обвързан с датата, на която е сключен договорът, нито с датата, на която фактическата власт е била реално установена. И тъй като в случая решението на ОСЗ, на което предявилите иска лица се позовават, е издадено в хода на производството по делото, следва да се приеме, че възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност е неоснователно, тъй като с факта на предявяване на иска давността следва да се счита прекъсната съгласно разпоредбата на чл.116, буква “б” ЗЗД. Дори да се приеме, че давността е започнала да тече от момента на влизане в сила на решение №9-Б/19.06.2006г. на ОСЗГ-гр.Бяла, до предявяване на иска /12.09.2008г./ предвиденият в чл.79, ал.2 ЗС давностен срок не е изтекъл и поради това възражението следва да се приеме за неоснователно.
Правото на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено в полза на М. Б. М. и М. Т. Б. като наследници по закон на Р. Г. Г. с решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик. Това решение е противопоставимо на ответниците по предявения иск, макар същите да не са участвали в производството по оспорване правата на техните праводатели , както и в производството по издаването му, с оглед на обстоятелството, че правата на праводателите им са отречени по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ-принципът на противопоставимост на подобни права е възприет от ВКС в ТР №1 от 02.06.2010г. на ОСГК на ВКС по т.д.№1/2009г., в което са дадени указания по приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. И тъй като именно с оглед установеният в тази разпоредба начален момент, от който в полза на приобретателите по предхождащи възстановяването на собствеността сделки започва да тече придобивна давност, въведеното от ответниците по иска възражение за придобивна давност е неоснователно, а правата на предявилите иска лица са установени по категоричен начин, по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният ревандикационен иск бъде уважен.
Неоснователни са въведените от ответниците по касационна жалба доводи за недоказаност на правата на предявилите иска лица. Въпросът за възможността в хода на производството по предявен по реда на чл.108 ЗС иск, основан на твърдения за придобито право на собственост по реституция, извършена по предвидения в ЗСПЗЗ ред, да бъде представено решение на ОСЗ, с което приключва процедурата по възстановяване на собствеността, е разгледан и разрешен в решение №253/2012г. от 18.01.2013г., постановено по гр.д.№295/2012г. на ІІ ГО на ВКС, с което на въззивния съд са дадени указания решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик да бъде прието като доказателство и взето предвид при извършването на преценка за осъществяване на твърдяното в исковата молба придобивно основание. Именно в изпълнение на тези указания въззивният съд е приел, че в полза на наследниците на Р. Г. Г. е възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния недвижим имот.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касаторите следва да бъде присъдена сумата 8135лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.03.2013г. по в.гр.д.№218/2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С. Й. А. от [населено място], В. област, [улица], с ЕГН [ЕГН] и П. И. А. от [населено място], В. област, [улица], с ЕГН [ЕГН] на основание чл.108 ЗС да предадат на М. Т. Б. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] и на М. Б. М. от [населено място], В. област, с ЕГН [ЕГН] владението на недвижим имот, представляващ УПИ ІV-1149 в кв.114 по плана на [населено място], В. област, с площ от 1094кв.м., при граници: УПИ ІІІ-1176, УПИ VІ-1172, УПИ V-1150 и път, правото на собственост върху който е възстановено на М. Т. Б. и М. Б. М. с решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик.
ОСЪЖДА С. Й. А. и П. И. А. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на М. Т. Б. и М. Б. М. сумата 8135лв. /осем хиляди сто тридесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
В производството по делото като трето лице-помагач на страната на ответниците участва К. Б. Ф.

Председател:

Членове: