Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 449, ал. 2 ГПК - следва ли съдебният изпълнител да се увери преди налагане на възбраната, че вещта е собственост на длъжника, както и на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 74 ЗЧСИ - налице ли е причинна връзка между наложена от съдебния изпълнител възбрана върху чужд имот и претърпяна от собственика му вреда от доброволно изплатена неустойка на трето лице, поради неизвършена след възбраната сделка с имота.
По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 449, ал. 2 ГПК - следва ли съдебният изпълнител да се увери преди налагане на възбраната, че вещта е собственост на длъжника:
Съгласно чл. 449, ал.1 и ал. 2 ГПК, когато изпълнението се насочва върху имот, съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника, изпраща до службата по вписванията писмо за налагане на възбрана върху имота. Възбрана се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на длъжника, където се нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания и заличавания и се посочва и съответната книга, том и страница, където е подреден актът - чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията. Към момента на изпращане на писмото за вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът действително е собственик на имота. В. ще породи действие само ако длъжникът е собственик и в този случай съгласно чл. 453 ГПК, всички последващи разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на взискателя и на присъединилите се кредитори. В случай, че имотът не е собственост на длъжника, вписаната по партидата му възбрана няма да породи действие, нито ще породи действие спрямо действителния собственик, тъй като в нотариалните книги по неговата партидата няма да има вписване.
Задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при описа на имота. Съгласно чл. 483 ГПК, съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната и тази проверка на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. За разлика от действията по налагане на възбрана, чиято цел е да обезпечи изпълнението върху имота за събиране вземането на взискателя, без обаче с това действие да се засягат правата на трети лица, независимо дали имотът е собственост на длъжника, извършването на опис на чужд имот е в нарушение на закона, тъй като би довело до недействителност на публичната продан – 499 ГПК.
Предвид изложеното, при налагане на възбраната съдебният изпълнител няма задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника. Съдебният изпълнител извършва проверката дали имотът е бил собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната при пристъпване към опис на възбранения имот.
По материалноправния въпрос по приложението на чл. 74 ЗЧСИ налице ли е причинна връзка между наложена от съдебния изпълнител възбрана върху чужд имот и претърпяна от собственика му вреда от доброволно изплатена неустойка на трето лице, поради неизвършена след възбраната сделка с имота:
В решение № 156 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 229/2014 . на Варненски апелативен съд е прието, че не е налице причинна връзка между действията на частния съдебен изпълнител, наложил възбрана върху чужд имот и вреди, претърпени от собственика на имота от неосъществена сделка по продажбата му. Прието е, че налагането на възбрана е позволено от закона правно действие на частният съдебен изпълнител, срещу което засегнатата страна има способи за защита, а бездействието и не е основание за ангажиране отговорността на частния съдебен изпълител за вреди, още повече, когато възбраната не е препятствала извършването на продажбата.
В противоречие с това становище, в решение № 4900 от 06.07.2015 година по гр.д. № 6774/2014 година на Софийски градски съд е прието, че когато собственик на погрешно възбранен от частния съдебен изпълнител имот заплати неустойка на купувач, комуто е обещал да прехвърли имота, то настъпилата за собственика вреда в размер на платената неустойка е резултат на неправомерно бездействие на частния съдебен изпълнител, който преди налагане на възбраната е следвало да се увери, че имотът е собственост на длъжника.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира за правилно становището, формирано в решение № 156 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 229/2014 . на Варненски апелативен съд. Както бе посочено в отговора на процесуалноправния въпрос въпрос по приложението на чл. 449, ал. 2 ГПК, действия на частния съдебен изпълнител, наложил възбрана върху чужд имот не са неправомерни. Съдебнвият изпълнител налага възбрана върху имот, посочен от взискателя като собственост на длъжника без да извършва проверка за собствеността му. Когато възбраната е наложена върху имот, който не е собственост на длъжника, евентуални вреди могат да настъпят само за взискателя, който не може да се удовлетвори от продан на възбранения чужд имот. За действителния собственик не могат да настъпят вреди, тъй като той разполага с възможността да иска от съдебният изпълнител да вдигне погрешно наложената възбрана или да обжалва действията му - т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по Тълкувателно дело № 6 от 2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно която трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната и е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на длъжника. Независомо от това, наложената възбрана върху чужд имот не препятства собственика да го отчужди в полза на трето лице - по партидата на собственика няма наложена възбрана върху имота, а погрешно наложената възбрана не е противопоставима както на действителния собственик, така и на придобилото го след налагането и трето лице. Приобретателят по предварителния договор за покупка на имота няма основание да откаже сделката само по причина, че по партидата на трето лице е наложена възбрана за обещания имот. Предвид изложеното, ако обещателят изплати на купувача неустойка по предварителен договор за продажба на имота само поради погрешно наложена от съдебния изпълнител възбрана, то липсва причинна връзка между настъпилата за него щета и действията на съдебния изпълнител по налагане на възбраната.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че по молба на взискател [фирма] при ответника ЧСИ М. Б. е било образувано изпълнително дело № 20108380400905 срещу трима длъжници, в т.ч. лицето И. П. М.. На 24.03.2010 г. ответникът Б. е получил от А. по вписванията справка за имуществото на длъжника И. М., който към същата дата е бил собственик на апартамент № 10 на етаж пети в жилищна сграда на [улица]. На 26.03.2010 г. на длъжника е била връчена призовка за доброволно изпълнение, без в поканата да е съобщена наложена възбрана върху имота. На 14.04.2010 г. длъжникът И. М. е продал собствения си апартамент на баща си П. М. с нот. акт № 54, дело № 47/2010 г., вписване на която сделка е било извършено на 15.04.2010 г. На 28.04.2010 г. приобретателят на имота П. М. е сключил предварителен договор за продажбата му с Ж. П. с уговорка за окончателно изповядане на сделката до 28.05.2010 г. при платено капаро от 12000 лева, както и за неустойка в същия размер в случай, че сделката не е извършена до определения срок. На 04.05.2010 г. ответникът е наложил възбрана върху вече отчуждения от длъжника И. М. апартамент. На 28.05.2010 г. страните по предварителния договор от 28.04.2010 г. (ищецът П. М. и третото лице Ж. П.) са сключили анекс към него, в който са постигнали съгласие, че предвид наличието на възбрана върху имота и произтичащата от това невъзможност за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, обещателят ще върне платеното капаро и заплати уговорената неустойка на купувача, което е било извършено на 01.06.2010 г. При така установените факти е прието, че настъпилата за ищеца вреда в размер на платената неустойка от 12000 лева е в резултат на неправомерно бездействие на ответника частен съдебен изпълнител, който преди налагане на възбраната е следвало да се увери, че имотът е собственост на длъжника; че несключването на окончателния договор е резултат на неправомерните действия на ответника, тъй като единствено наложената възбрана е препятствала извършване на уговорената в предварителния договор сделка, предвид което предявеният иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ е уважен изцяло като основателен.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от частен съдебен изпълнител М. И. Б. са изложени оплаквания, че съдът е формирал неправилен извод за наличие на пряка причинна връзка между осъществените от частния съдебен изпълнител действия по налагане на възбрана върху имота на ищеца и претърпените от ищеца вреди от заплащане на неустойка по предварителния договор с третото лице купувач на имота.
Ответникът по касационната жалба П. И. М. я оспорва като неоснователна.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 74 ЗЧСИ, изводът на въззивният съд, че претърпяната от ищеца вреда от заплащане на неустойка по предварителен договор от 28.04.2010 г. е в причинна връзка с действията на ответника частен съдебен изпълнител по налагане на възбрана на 04.05.2010 г. е неправилен. След 04.05.2010 г. до 28.05.2010 г. ищецът е разполагал с възможност да поиска от частния съдебен изпълнител вдигане на погрешно наложената възбрана или да обжалва действията му, което не е било сторено, т.е. възбраната не е била вдигната своевременно единствено поради бездействието му. Независимо от това, наложената от ответника възбрана не по партидата на ищеца не е съставлявала пречка за изповядане на окончателната сделка по предварителния договор, тъй като по отношение на ищеца имотът не е бил възбранен. И не на последно място, действията на частния съдебен изпълнител по налагане на възбраната, макар и погрешно наложена, не са неправомерни, което изключва имуществената му отговорност по чл. 74 ЗЧСИ.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 74 ЗЧСИ се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото срещу ответникът частен съдебен изпълнител, като неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя [фирма], [населено място].
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство общо в размер на 3160 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 4900 от 06.07.2015 година по гр.д. № 6774/2014 година на Софийски градски съд, ІV а въззивен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. М. от [населено място] искове за сумата 12000 лева с правно основание чл. 74 ЗЧСИ срещу частен съдебен изпълнител М. И. Б. с рег. № 838 в Камарата на частните съдебни изпълнители и с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) срещу [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА П. И. М. от [населено място] С егн [ЕГН] да заплати на частен съдебен изпълнител М. И. Б. с рег. № 838 в Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 3160 (три хиляди сто и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: