Върховен касационен съд

№ 340

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3132 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на „Първа инвестиционна банка” АД - гр. София, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, евентуално - на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е отменено разпореждане № 4138 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд и на основание чл.623, ал.5 ГПК вр. чл.38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е признато и допуснато изпълнение в Република България на разпореждане (заключение) от 21.06.2010 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б., с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащанията и участие в земеделието на Румъния, което следва да се извърши съгласно чл.622, ал.3 РГПК в съответствие с изпълнителния документ - писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., за плащане на сумата 22 033 854.39 евро плюс разходи за изпълнението против „Първа инвестиционна банка” АД.
В молбата за отмяна се излагат твърдения, че разпореждане (заключение) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б. е постановено в едностранно съдебно производство, образувано по искане на кантората на съдебни изпълнители „Ш. и Т.”, действащи от името на кредитора Агенция за плащанията и участие в земеделието („А.”), за одобрение на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ST № 47/2013 г. срещу „Първа инвестиционна банка” АД. След узнаване на разпореждането молителят упражнил правото си на възражение и поискал анулиране на принудителното изпълнение. С решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. Районен съд в Сектор 1 - Б. уважил обжалването като прекратил принудителното изпълнение по изпълнително дело № ST 47/2013 г., започнато съгласно разпореждането (заключение) от 21.06.2013 г., и анулирал всички актове на принудително изпълнение, извършени по делото след 22.09.2014 г.
Молителят поддържа, че решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор 1 - Б. е предпоставка за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отменя правните последици на разпореждане (заключение) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б. и „премахва” качеството му на изпълняем съдебен акт по смисъла на Регламент (ЕО) № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент № 44/2001 г.) не само в държавата по произход, но и на територията на Република България, на която е допуснато да бъде изпълнявано.
При условията на евентуалност молителят твърди, че решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор 1 - Б. представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което не е могло да бъде представено в производството за признаване и допускане на изпълнение на разпореждането от 21.06.2013 г. по причина, че е постановено след подаване на касационната жалба срещу решението по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, но би променило съществено крайните изводи на съда и поради това налага отмяна на решението на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът в производството за отмяна Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез неговия представител Агенция за плащания и участие в земеделието (А.) със седалище в Румъния, гр.Букурещ, възразява, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд не е от категорията съдебни актове, които могат да бъдат предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. По същество ответникът оспорва молбата като неоснователна. Изразява становище, че представеното от молителя не може да бъде подведено под основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК по съображения, изложени от процесуалните му представители в отговора по чл.306, ал.3 ГПК и в писмени бележки. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
По допустимостта на молбата :
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна при спазване на преклузивните срокове по чл.305, ал.1, т.3 и т.1 ГПК и е допустима.
Възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно. Влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд има значението на решение, постановено в исков процес - чл.623, ал.5 ГПК, поради което и с оглед произтичащите от съдържанието му правни последици може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Аналогично разрешение е възприето и в други решения на ВКС - решение № 184/21.12.2017 г. по т. д. № 2451/2017 г. на ВКС, І т. о., и решение № 82/02.08.2017 г. по гр. д. № 3156/2016 г. на ВКС, ІV г. о., с които са разгледани по същество молби за отмяна по чл.303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни актове, постановени в производства по чл.623 ГПК с участие на същите страни.
По основателността на молбата :
С решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд е отменено разпореждане № 4138 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд и на основание чл.623, ал.5 ГПК вр. чл.38 и сл. от Регламент № 44/2001 г. е признато и допуснато изпълнение на територията на Република България на разпореждане (заключение) от 21.06.2010 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б.. Разпореждането от 21.06.2013 г. е постановено от компетентния съд в Румъния по повод искане, подадено от кантората на съдебни изпълнители „Ш. и Т.” от името на Агенция за плащанията и участие в земеделието (А.), за одобрение на принудително изпълнение по изпълнително дело № ST № 47/2013 г., предприето срещу „Първа инвестиционна банка” АД на основание писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012 г. за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, заедно с разноски по изпълнението. С разпореждането е дадено съгласие (разрешение) на агенцията - кредитор да пристъпи към принудително изпълнение на вземанията си към банката - длъжник. За да признае и допусне изпълнение на разпореждането, Софийски апелативен съд е приел, че то съставлява съдебно решение по смисъла на чл.32 от Регламент № 44/2001 г., постановено е по дело, попадащо в обхвата на чл.1 от регламента, изпълняемостта му е удостоверена с европейски сертификат съгласно чл.54 и чл.58 от регламента и не са налице пречки по смисъла на чл.34, т.1 - т.4 за изпълнението му в Република България.
Решението на Софийски апелативен съд е обжалвано с касационна жалба от „Първа инвестиционна банка” АД, но не е допуснато до касационен контрол с определение № 803 от 25.10.2016 г. по т. д. № 233/2016 г. на ВКС, І т. о., и е влязло в сила на 25.10.2016 г. - чл.296, т.3 ГПК.
Преди приключване на производството пред ВКС е постановено решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор І - Б. (представено в превод на български език) с оспорваща страна „Първа инвестиционна банка” АД и ответници Агенция за плащания и интервенция в земеделието (A.) и съдебни изпълнители съдружници „Ш. и Т.”. Според текста на решението, производството пред румънския съд е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка” АД с искане за постановяване на съдебно решение за прекратяване на процедурата за принудително изпълнение по изпълнително дело № ST 47/2013 г. на съдебни изпълнители съдружници „Ш. и Т.”, започната въз основа на писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012 г. в съответствие с решение от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Районен съд на Сектор 1 - Б., а също и за обявяване на частична нищожност на производство по принудително изпълнение и на всички изпълнителни действия, извършени след 22.09.2014 г. В мотивите към решението съдът е приел, че от значение за произнасянето по основателността на исканията на оспорващата страна са разпоредбата на чл.702, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния (в сила от 06.03.2013 г.), според която принудителното изпълнение спира, ако не може да бъде изпълнено или продължено поради липса на секвестируемо имущество или невъзможност за продажба и оценка на подобно имущество, и разпоредбата на чл.703 от същия кодекс, според която неспазването на разпоредбите, касаещи самото принудително изпълнение или някое от изпълнителните действия, води до нищожност на това незаконно действие и на всички последващи изпълнителни действия. Като е съобразил представения по делото констативен протокол от 22.09.2014 г., с който съдебният изпълнител е установил липсата на секвестируемо имущество на длъжника „Първа инвестиционна банка” АД, по отношение на което е възможно провеждане на принудително изпълнение, съдът е направил извод, че съдебният изпълнител е бил задължен съгласно чл.702, ал.1, т.2 да разпореди прекратяване на изпълнението, считано от 22.09.2014 г., и че учреденият след тази дата запор от 05.05.2016 г. върху имуществени права на длъжника е недействителен. В съответствие с направените изводи съдът е уважил молбата на оспорващата страна и е постановил прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ST 47/2013 г. на кантората на съдебните изпълнители съдружници „Ш. и Т.”, както и анулиране на всички изпълнителни действия, извършени по делото след 22.09.2014 г. Решението съдържа указание, че подлежи на обжалване в срок от 10 дни от датата на съобщаване.
Ответникът по молбата за отмяна е представил заверен препис от неподлежащо на обжалване решение № 1154 А от 30.03.2018 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Букурещки граждански съд (в превод на български език), с което по жалба на Агенция за плащания и интервенция в земеделието е променено частично решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд на Сектор І - Б. като е отхвърлен иска, подаден от длъжника „Първа инвестиционна банка” АД.
Съобразявайки установените факти по делото, съставът на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от молителя основания по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Съгласно чл.303, ал.1, т.3 ГПК, влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменено по молба на заинтересованата страна, ако е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт; Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт.
Молителят „Първа инвестиционна банка” АД е обосновал основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК с постановеното от Районен съд в Сектор І - Б. решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. Предвид разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решението би могло да бъде подведено под основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, ако с него се отменя окончателно разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б., признато и допуснато до изпълнение на територията на Република България с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, или се отрича валидността на произтичащите от разпореждането правни последици. От текста на решението обаче е видно, че с него не е отменено разпореждането от 21.06.2013 г., с което е разрешено на Агенция за плащанията и участие (интервенция) в земеделието на Румъния да проведе принудително изпълнение срещу „Първа инвестиционна банка” АД чрез кантората на съдебни изпълнители „Ш. и Т.” в рамките на образуваното изпълнително дело № ST 47/2013 г., нито е отречена валидността на предприетото въз основа на разпореждането принудително изпълнение. С решението са признати за незаконосъобразни и са анулирани изпълнителните действия срещу „Първа инвестиционна банка” АД, извършени по изпълнителното дело след датата 22.09.2014 г., когато съдебният изпълнител е констатирал, че банката - длъжник няма имущество на територията на Република Румъния, по отношение на което е възможно провеждане на принудително изпълнение. Липсата на имущество е единственият мотив, с който съдът е аргументирал незаконосъобразността на проведеното след 22.09.2014 г. принудително изпълнение и анулирането на извършените след тази дата изпълнителни действия срещу длъжника. Решението не съдържа произнасяне относно изпълнителната сила на разпореждането от 21.06.2013 г. и не я отрича, поради което не може да се възприеме тезата на молителя, че с него са отменени правните последици на разпореждането и е „премахнато” качеството му на съдебен акт по смисъла на чл.32 от Регламент № 44/2001 г., изпълняем по силата на регламента на територията на Република България в качеството й на държава членка на ЕС.
Влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд е основано на разпореждането от 21.06.2013 г. и постановеният с него резултат е обусловен от преценката на съда, че разпореждането се ползва с изпълнителна сила и е изпълняемо в Република България при предпоставките на Регламент № 44/2001 г. Въпреки това, доколкото решението от 03.10.2016 г. по дело 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор 1 - Б. не отменя разпореждането и не отрича неговата изпълнителна сила съобразно правилата на Регламент № 44/2001 г., не е осъществена хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, изискваща влязлото в сила решение да е основано на постановление на съд, което впоследствие е било отменено. Поради изложеното молбата за отмяна не може да бъде уважена на предпочитаното от молителя основание - чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното с молбата решение не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, предпоставящо отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното като евентуално основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
За да се квалифицира като ново обстоятелство/ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, решението трябва да е съществувало в правния мир към момента на формиране на силата на пресъдено нещо на решението по чл.623 ГПК, но да не е било известно на молителя или по независещи от него причини той да не е могъл да го представи като доказателство пред инстанциите по същество в производство за признаване и допускане на изпълнение на разпореждането от 21.06.2013 г. на Първи районен съд - Б.. Молителят признава, а и от решението е видно, че то следва по време приключването на производството по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд и постановяването на решението, чиято отмяна се иска - факт, който изключва приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Освен това решението няма значение за правилността на влязлото в сила решение и в частност - на направените при постановяването му изводи, че разпореждане (заключение) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б. притежава характеристиките на съдебен акт по смисъла на чл.32 от Регламент № 44/2001 г., изпълняем на територията на Република България при условията на регламента. Дори да се приеме, че решението притежава характеристиките на ново обстоятелство/ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, признатата с него незаконосъобразност на извършените след 22.09.2014 г. изпълнителни действия по изпълнително дело № ST 47/2013 г. не би могла да доведе до друг изход на производството по чл.623 ГПК и до отказ да се признае и допусне изпълнение на разпореждането от 21.06.2013 г.
Самостоятелен аргумент за липса на основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК е доказаният от ответника факт, че решението от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор 1 - Б. е изменено с решение на по-горен по степен съд като е отхвърлена жалбата на „Първа инвестиционна банка” АД срещу провежданото принудително изпълнение по дело № ST 47/2013 г. В резултат на осъществения инстанционен контрол правните последици на решението са „отменени”, което съставлява пречка то да бъде преценявано като елемент от основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК.
Предметът на производството по чл.303 и сл. ГПК е очертан с молбата за отмяна и с оглед преклузивните срокове по чл.305, ал.1 ГПК е недопустимо да бъде разширяван чрез попълване на основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК с нови фактически твърдения. В хода на производството молителят се е позовал на определение от 19.12.2017 г. по дело № 34108/299/2013 г. на Съда в Сектор І - Б., с което по негово искане е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № ST 47/2013 г. на кантората на съдебни изпълнители съдружници „Ш. и Т.” „до решаване на обжалването на изпълнението”. Преценявайки съдържанието на молбата за отмяна, съставът на ВКС намира, че определението не следва да се обсъжда, тъй като е неотносимо към съдържанието на заявените в преклузивните срокове по чл.305, ал.1 ГПК отменителни основания. Отделен е въпросът, че ответникът по молбата е представил влязло в сила решение № 3534 от 12.07.2018 г. по дело № 34108/299/2013/а1 на Букурещки градски съд, с което определението от 19.12.2017 г. е отменено.
Неотносими към предмета на производството за отмяна са и представените от молителя решения № 2295 от 22.06.2016 г. по дело № 34100/299/2013 на Букурещки градски съд и № 2540 от 28.06.2017 г. по дело № 22550/299/2013 на Окръжен съд Букурещ. С посочените решения са уважени жалби на „Първа инвестиционна банка” АД и е анулирано принудителното изпълнение по изпълнителни дела № ST 48/2013 г. и № ST 49/2013 г. на кантората на съдебни изпълнители съдружници „Ш. и Т.”, както и всички извършени по делата изпълнителни действия. В мотивите към решенията е прието, че принудителното изпълнение срещу длъжника „Първа инвестиционна банка” АД е предприето въз основа на документ (писмо за банкова гаранция), който не представлява изпълнително основание по смисъла на съответните разпоредби от ГПК на Румъния. Произнасянето в цитираните решения не касае принудителното изпълнение по изпълнително дело № ST 47/2013 г. на кантората на съдебни изпълнители съдружници „Ш. и Т.”, за провеждането на което е дадено съгласие с разпореждането от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б., признато и допуснато до изпълнение на територията на Република България с влязлото в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. При разглеждане на молбата за отмяна молителят е обяснил, че е сезирал компетентния съд в Румъния с искане за анулиране и на принудителното изпълнение, започнато въз основа на разпореждането от 21.06.2013 г.; По повод на искането е образувано дело № 34108/299/2013 г. на Съда в Сектор І - Б., което не е приключило към датата на устните състезания в производството за отмяна. Независимо какъв ще бъде изходът от посоченото дело, бъдещото решение по него не би могло да доведе до отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд в рамките на настоящото производство, чийто предмет е ограничен от въведените с молбата за отмяна фактически твърдения по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК.
За да аргументира основателността на молбата за отмяна, молителят се е позовал на съдебни решения, постановени в предходни производства по реда на чл.303 и сл. ГПК между същите страни - решение № 184/21.12.2017 г. по т. д. № 2451/2016 г. на ВКС, І т. о., и решение № 82/02.08.2017 г. по гр. д. № 3156/2016 г. на ВКС, І г. о. Видно от мотивите към решенията, в тях са обсъждани основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но по повод наведени в молбите за отмяна твърдения за наличие на влезли в сила решения на съд в Румъния, с които е анулирано принудителното изпълнение и всички изпълнителни действия по други изпълнителни дела срещу молителя „Първа инвестиционна банка” АД (изпълнително дело № ST 48/2013 г. и изпълнително дело № ST 49/2013 г.), започнати въз основа на писма за банкова гаранция и разрешение на съда за провеждане на изпълнението (аналогично на съдържащото се в разпореждането от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б.). В решението по гр. д. № 3156/2016 г. е направен извод, че анулирането на принудителното изпълнение е равнозначно на отмяна на акта на съда в Румъния, с което е дадено съгласие (разрешение) за принудително изпълнение на съдържащите се в изпълнителния документ - писмо за банкова гаранция, задължения. В решението по т. д. № 2451/2016 г. на ВКС, І т. о., е прието, че анулирането на принудителното изпълнение е последица от отричане на изпълняемото право на кредитора, признато от съда с акта за разрешаване на изпълнението. С представеното в настоящото производство решение от 03.10.2016 г. по дело 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор 1 - Б. не е анулирано самото принудително изпълнение по дело № ST 47/2013 г. и не е отречено правото на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието да проведе принудително изпълнение срещу длъжника „Първа инвестиционна банка” АД въз основа на писмото за банкова гаранция, индивидуализирано в диспозитива на разпореждането от 21.06.2013 г., признато и допуснато до изпълнение в Република България с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд. Различното съдържание на решенията на съда в Румъния, с които са обосновани основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК в отделните производства за отмяна, предполага различно произнасяне относно наличието на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Предвид установените в хода на настоящото производство факти, релевантни за основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, цитираните решения на ВКС не подкрепят основателността на разглежданата молба за отмяна.
По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски :
В зависимост от изхода на производството за отмяна право на разноски има ответникът Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез неговия представител Агенция за плащания и участие в земеделието.
С отговора по чл.306, ал.3 ГПК ответникът е направил искане за разноски, но до приключване на съдебното дирене не е представил доказателства за реалното им извършване, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Първа инвестиционна банка” АД - гр.София, за отмяна на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, на основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :