Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1081
София, 12.05.2023 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4305 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “АЛИКАР БГ“ ЕООД, представлявано от управителя З. И., чрез адвокат П. И. и Н. К., срещу въззивно решение № 1079 от 20.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 972/2022 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна С. И. Г., чрез адвокат Г. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил “АЛИКАР БГ“ ЕООД да заплати на С. И. Г. сумата от 69 647,49 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, законна лихва върху главницата в размер на 8766 лв., считано от 10.07.2020 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били обвързани от договор за поръчка, по силата на който Г. (като доверител) възложил на дружеството (като довереник) да закупи от свое име, но в полза и за сметка на Г. лек автомобил BMW X4 от Австрия, да го достави и да прехвърли собствеността върху автомобила на доверителя. Общата сума, която Г. е превел на “АЛИКАР БГ“ ЕООД за закупуването на автомобила е в размер на 72 647,49 лв. От тази сума дружеството е върнало на Г. 3000 лв. Уговорената продажна цена на автомобила е била в размер на 34 000 евро, като тази сума е преведена от “АЛИКАР БГ“ ЕООД в полза на чуждестранно дружество – собственик на автомобила. Прието е, че договорната връзка между страните е прекратена – на отпаднало основание, поради фактическа невъзможност дружеството да изпълни задължението си, дължаща се на извършена измама от чуждестранния собственик на автомобила. Търсената парична сума първо е преведена по сметка на българското дружество от Г., а впоследствие то я е превело по сметката на чуждестранното дружество – собственик на автомобила. Вещта не е предаден на Г.. Автомобилът бил предмет на многократни измамливи действия, посредством които, за него са получавани суми; многократно е бил “продаван“, но никое от лицата, действали като купувачи, не е получило автомобила. Сезирана е полицията в Австрия, води се разследване.
Съдът е приел, че “АЛИКАР БГ“ ЕООД дължи връщане на претендираната сума. Посочил е, че е ирелевантно обстоятелството, че сумата е преведена от него на чуждестранното дружество – собственик на автомобила и не се намира в патримониума на “АЛИКАР БГ“ ЕООД. Прието е, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД е неприложима. Дружеството - довереник е дължало грижата на добрия търговец, но не е положило тази грижа в случая и следва да отговоря за връщането на сумата. Цената на автомобила е била платена предварително, без търговецът да получи реалната фактическа власт върху вещта; сумата е преведена без да се обезпечи реалното получаване на автомобила; обоснован е извод, че подобно действие/бездействие не може да се окачестви като надлежно изпълнение на договора за поръчка; довереникът не може в случая да се освободи от отговорност за връщане на сумата и по реда на общата разпоредба на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: при наличие на извършено престъпление с предмета на сделката, довело до невъзможност за изпълнение, може ли неизпълнението да се вмени във вина на длъжника, кога се е погасило задължението, може ли да се развали договора и допустимо ли е да се ангажира отговорността му за връщане на даденото за изпълнение на сделката, респективно да се претендира обезщетение за неизпълнение, както и да се приложи института на чл. 81, ал. 2 ЗЗД в производството по предявен и приет за разглеждане иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;приложима ли е разпоредбата на чл. 302 ТЗ в процесния случай с оглед обема на ангажираност на търговеца, липсата на договор с каквито и да е ангажименти, поети от търговеца и липсата на договорено възнаграждение, респективно платено такова в полза на търговеца;допустимо ли е прилагането на института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при липса на обогатяване на ответника с претендираната сума за сметка на обедняването на ищеца;
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса, обобщен и уточнен от касационната инстанция: Кой следва да върне дадената сума по договор, който не може да се изпълни – получилата го насрещна страна по договора или лицето, което е действало по поръчение на страна, дала парите чрез довереника. Въпросът е включен в предмета на спора и от значение за резултата по него, като е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1079 от 20.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 972/2022 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1393 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: