Върховен касационен съд

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1262 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 17.05.2011 г. по гр.д. № 205/2011, с което е отменено решението на Мездренския районен съд от 07.02.2011 г. по гр.д. № 964/2010, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на свидетелските показания на пълномощника на страната в материалното правоотношение, предмет на делото .
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че изявленията на страната по делото имат доказателствена сила само доколкото чрез тях се установяват неизгодни за нея факти. Затова в гражданския процес страната дава обяснения, а не свидетелски показания. Съгласно чл. 177 ГПК като страни по делото дават обяснения физическите лица, законните представители на юридическите лица, длъжникът и синдикът по дела свързани с масата на несъстоятелността и лично отговорният съдружник в командитното дружество. Пълномощниците на страната може да дават свидетелски показания. Може да откажат да свидетелстват пълномощниците на страната, които процесуално я представляват по делото (чл. 166, ал. 1, т. 1 ГПК), но докато притежават това качество (чл. 166, ал. 3 ГПК). Няма законови ограничения пълномощниците на страната в материалното правоотношение, предмет на делото да бъдат разпитани като свидетели. Доколкото не е изключено те да са заинтересовани от изхода на делото, показанията им се ценят при условията на чл. 172 ГПК, когато те са посочени като свидетели от своите доверители.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “главен касиер” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 167/17.09.2010, поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Ищцата е допускала грешки в работата си, но те са отстранени без вреда за банката или нейни клиенти, а останалите пропуски на ищцата не са установени по делото, тъй като свидетелските показания на директора на клона, който е подписал заповедта за уволнение по пълномощие, са недопустими, тъй като той не може да бъде едновременно представител на страна и свидетел.
Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “главен касиер” по безсрочен трудов договор, прекратен с оспорваната заповед № 167/17.09.2010 поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Също правилно съдът е приел, че ищцата е допуснала посочените в пунктове 1, 2 3, 4, 8 и 9 от докладната записка грешки при работата си, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че не е доказано тя да е проявила посочените в пунктове 5 и 7 от същата докладна пропуски и слабости, тъй като те се установяват от показанията на разпитания като свидетел по делото пълномощник на работодателя, който в това си качество е подписал и оспорваната заповед за уволнение.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като “главен касиер” по безсрочен трудов договор, прекратен с оспорваната заповед № 167/17.09.2010 поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа, изразяващи се в: неспособност и нежелание за решаване на текущи проблеми от ежедневния трудов процес, неумение за вземане на навременни и компетентни решения в съответствие с възложените задължения и отговорности, неупражняване на ефективен контрол по отношение на равнението и приключване на физически касови наличности и счетоводните записвания, увеличен брой на технически грешки при изпълнение на възложените задължения, недостатъчни умения за ефективно самоорганизиране и работа в екип, неспособност за работа при напрежение, прояви на негативно и дистанцирано отношение към клиенти, неумение за привличане на клиенти, пасивност при конфликтни ситуации, неангажираност по отношение на поставени от клиент и/или касиер проблеми и ненавременното им отнасяне до прекия ръководител, липса на самоорганизация и подреденост при изпълнение на отговорностите по отношение на достоверността, качеството, спазването на срокове, процедури и съхранение на документи и информация, недостатъчно познаване и липса на желание за усвояване на вътрешната и външната нормативна уредба по банково дело. Н. справяне с посочените задачи се дължи на липсата на познания, умения, желание и опит на ищцата, което се установява от събраните доказателства, в това число показанията на пълномощника на работодателя, който е пряк ръководител на ищцата след напускането на преходния главен касиер и има преки впечатления от работата й. Изложеното не се опровергава от показанията на свидетелката Й., тъй като през месеците, когато е била главен касиер тя е извършвала по-отговорната работа, а ищцата само я е подпомагала; нито от показанията на свидетелката К. – клиент на банката, тъй като впечатленията й са само от нейното обслужване.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
На ответника следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 420,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОТМЕНЯ решението на Врачанския окръжен съд от 17.05.2011 г. по гр.д. № 205/2011.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е. Г. Г. от В. срещу [фирма], С. за признаване на уволнението й със заповед № 167/17.09.2010 за незаконно, за възстановяването й на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. от В. да заплати на [фирма], С. сумата 420,00 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.