№ 638
гр.София, 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 516 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. Г. срещу определение № 2* от 10.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1* от 2009 г., с което е потвърден отказ на съдия по в. при С. по вписванията-гр. Варна към А. по в. от 15.07.2009 г. да извърши вписване на искова молба по гр.д. № 9* от 2008 г. на Варненския районен съд.
В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- жалбоподателката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по въпроса за приложението на чл.11 и 12 от П. за вписванията.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за определението на Варненския окръжен съд най-рано на 10.08.2009 г., когато е било постановено обжалваното определение, а частната жалба е подадена на 17.08.2009 г./.
Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство, като се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.
В случая поставените от жалбоподателката въпроси /за приложението на разпоредбите на чл.11 и 12 от П. за в. във връзка с чл.6 от този правилник и по-конкретно въпроса, дали представянето на скица е необходимо условие за вписване на искова молба за собственост върху реална част от имот/ са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като касаят приложението на правни норми /разпоредбите на чл.6, 11 и 12 от П. за в. по въпроса за начина на индивидуализация на реална част от имот-предмет на искова молба, която се иска да бъде вписана/, по които няма съдебна практика и които очевидно са неясни и се нуждаят от тълкуване от ВКС, тъй като се прилагат по различен начин от съдиите по в. и съдилищата. Поради това касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд следва да се допусне.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да потвърди отказа на съдията по в. да впише подадената от Е. Г. Г. искова молба по гр.д. № 9* от 2008 г. на Варненския районен съд, въззивният съд е приел, че съгласно чл.6 от ПВ, за да може да бъде вписана искова молба, е необходимо тя да бъде редовна- в нея да се съдържа индивидуализация на страните и предмета на предявения иск- вида на имота и подробно негово описание. Прието е, че представената пред съдията по в. искова молба и уточнителна молба не съдържат точна индивидуализация на предмета на делото, тъй като се претендира реална част от имот, която не е описана и не е представено копие от скица, на която тази реална част от имот да е защрихована.
Така постановеното определение е правилно поради следното: Съгласно чл.12 от П. за в. подлежащите на вписване искови молби следва да отговарят на изискванията на чл.6 от този правилник. А съгласно чл.6, ал.1, б.”в”, подлежащите на вписване актове следва да съдържат описание на имота, за който се отнася акта, с посочване на вида му, местонахождението, номера на имота, площта и границите му. В случай като настоящия, при който се иска вписване на искова молба за собственост върху реална част от имот, за индивидуализацията на процесната реална част от имота е следвало да бъде посочено част от кой имот /парцел ****ли УПИ/ е претендираната реална част, местонахождението на този имот, номера му, площта на целия имот, площта на претендираната реална част от него и границите на претендираната реална част. Скицата на имота, с обозначаване на нея на претендираната реална част, не е условие за редовност на исковата молба и съответно не е необходима за индивидуализацията на процесната реална част от имота, когато в исковата молба са посочени площта и границите на тази реална част.
В случая обаче, видно от исковата молба по гр.д. № 9* от 2008 г. на Варненския районен съд, от уточнителната молба към нея от 13.03.2009 г и определение № 1* от 21.04.2009 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 780 от 2009 г., Е. Г. Г. е предявила установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 от ГПК върху реална част от имот пл. № 75 по плана на гр. В., СО „А”, одобрен със заповед № Р* от 03.02.2006 г. с площ на частта от 50,20 кв.м. Нито в исковата молба, нито в уточнителната молба са били посочени границите на претендираната от ищцата реална част от имота. Действително, в определение № 1* от 21.04.2009 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 780 от 2009 г., с което частично е отменено определението на ВРС за прекратяване на гр.д. № 9* от 2008 г., претендираната реална част от имота е индивидуализирана по скица, находяща се на лист 31 от гр.д. № 9* от 2008 г. на ВРС. Видно от молбата на жалбоподателката от 15.07.2009 г. до съдията по в. за вписване на исковата молба по гр.д. № 9* от 2008 г., обаче, скицата, находяща се на лист 31 от делото, не е била представена пред съдията по вписванията. При това положение и тъй като никъде в исковата молба и в уточнителната молба не са посочени границите на претендираната от ищцата реална част от имот с площ от 50,20 кв.м., правилно съдията по в. е приел, че процесният имот не е надлежно индивидуализиран и въз основа на това е отказал да впише исковата молба по делото. Съответно на това правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила определението на Варненския окръжен съд за потвърждаване на този отказ на съдията по вписванията.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че съдията по в. бил длъжен да поиска скица на имота, която веднага е щяла да му бъде представена. В П. за в. липсва разпоредба, която да задължава съдията по в. да оставя без движение молбите за вписване и да дава указания на молителите какви още документи следва да представят пред него, за да е допустимо вписването. Съгласно чл.32а от ПВ, съдията по в. проверява само дали представените пред него актове подлежат на вписване и дали съдържат реквизитите, посочени в чл.6 от ПВ, и ако констатира, че това не е така, постановява отказ за вписване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 10.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1* от 2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2* от 10.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1* от 2009 г., с което е потвърден отказ от 15.07.2009 г. на съдия по в. при С. по в. в гр. В. към А. по вписванията- гр. С. да извърши вписване на искова молба по гр.д. № 9* от 2008 г. на Варненския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.