Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. София, 31.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 82 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. П. П. – Василева от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. К. срещу решение № 1278 от 14.07.2011г. по гр. дело № 64/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение от 25.10.2010г. по гр. дело № 7478/2009г. на Софийски градски съд, ГК, І-1 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата Й. П. П. – Василева срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 380 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.03.2008г., и за разликата над 1 280 лв. до 4 080 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд е обсъдил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като същото е процесуално недопустимо и евентуално неоснователно – направено е от ответника след установения в ГПК срок, а третото лице помагач, което е релевирало своевременно това възражение не е обжалвало първоинстанционното решение; причина за настъпване на процесното ПТП е закъснялата реакция на водача И. и неспазване на необходимата дистанция от предния автомобил, като по делото не е установено виновно поведение на пострадалата. Относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди касаторът поддържа становище, че съдът неправилно е отхвърлил иска за претендираните разходи за болногледач, като не се е съобразил, че през целия период от увреждането до постановяване на решението пострадалата се нуждае и ползва чужда помощ, и с постоянната практика, съгласно която обезщетение за болногледач се дължи и когато грижите се полагат от член от семейството. По отношение на претенцията за неимуществени вреди са изложени съображения за нарушение на принципа на справедливост по чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Касаторът прави оплакване, че неправилно съдът е присъдил разноски по компенсация и неправилно е приел, че ищецът дължи на ответника разноски по делото. В тази насока не е съобразил, че при иск за вреди от непозволено увреждане, за което има влязла в сила присъда, ищецът не дължи такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде присъдено претендираното обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в пълен размер заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез юрисконсулт А. Н. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано. Релевира доводи, че въззивният съд правилно и съобразно събраните доказателства е направил извод за наличие на съпричиняване от пострадалата. Относно оплакването във връзка с присъдените разноски по компенсация ответникът излага съображения, че същото е неоснователно поради липсата на тъждество между присъда и решение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач И. С. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за доказано наличието на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 29.03.2008г. по непредпазливост от третото лице помагач И. С. И., което не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, в резултат на което на ищцата Й. П. П. – Василева са причинени множество телесни травми, съставляващи средна телесна повреда. С влязло в сила решение на Новозагорски районен съд третото лице помагач е признато за виновно за посоченото деяние и на основание чл. 78а НК е освободено от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание. Въз основа на заключенията на изслушаните и приети в хода на делото съдебно-медицински експертизи въззивният съд е установил продължителността на проведеното лечение, интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания, неудобства, продължителността на лечебния и възстановителния период, неблагоприятната прогноза, необратимостта и трайността на уврежданията, пълната загуба на трудоспособност 100% с чужда помощ, възрастта на ищцата, зависимостта й от други хора, тежкото й психическо състояние, поради което е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер общо 250 000 лв.
За да намали определеното обезщетение със сумата 50 000 лв., въззивната инстанция е обсъдила инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач възражение за съпричиняване и е приела, че са налице основанията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищцата, управлявайки своя автомобил също със скорост, надвишаваща пределно допустимата, сама се е поставила в рискова обстановка, допринесла е за настъпване на вредоносния резултат. Размерът на съпричиняването е определен на 1/5, с каквато част е намалено дължимото обезщетение.
За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в 2 800 лв. – разходи за болногледач, решаващият съдебен състав е приел, че твърдените разходи не са доказани.
С определение № 42 от 30.01.2013г. по т. дело № 82/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. П. П. – Василева срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 200 000 лв. до 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.03.2008г., и за разликата над 1 280 лв. до 4 080 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан. Въззивното решение в посочената част е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:
1/ ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач /делинквента/ възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
2/ дали се дължи обезщетение за имуществени вреди при необходимост от постоянна чужда помощ, когато грижите се полагат от член от семейството - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По процесуалноправния въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да упражни тези права по - късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Възраженията на ответника са твърдения на факти, пораждащи изгодни за него последици. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице представлява правоизключващо възражение като защитно средство в процеса - позоваване на обстоятелство, което изключва правото на пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК това възражение следва да бъде релевирано от ответника по иска в срока за отговор на исковата молба. Неподаването на отговор или липсата на някои възражения обаче не изключва по - нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава от някои процесуални права, свързани с неговата защита.
Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на правата на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в образуваното преди това исково производство. Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението. Третото лице – помагач също има право да инвокира правоизключващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. С навеждане на това възражение от страна на третото лице – помагач същото става част от спора и по него съдът дължи произнасяне в решението. Поради това и с оглед обстоятелството, че отговорността на Гаранционния фонд е обусловена от отговорността на делинквента, след като делинквентът, привлечен в процеса от ответника, за да помага на последния като трето лице – помагач, е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, във връзка с което са събрани доказателства за установяване на механизма на настъпилото ПТП, ответникът по иска по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ има право във въззивната жалба да направи оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно възприемане на фактическата обстановка по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат. Доводът във въззивната жалба, че първоинстанционният съд в противоречие със събраните доказателства /заключение на автотехническа експертиза/ е приел за недоказан факта на съпричиняване, не представлява въвеждане за пръв път по делото на възражение за съпричиняване, защото същото е релевирано своевременно още в първоинстанционното производство от третото лице – помагач на ответника. Обстоятелството, че ответникът разполага принципно с правото на въззивна жалба срещу съдебното решение със законнорегламентираното в чл. 260 ГПК съдържание, включително с посочване в какво се състои порочността на решението, сочи, че ответникът има право да навежда правни доводи относно основателността на иска, обстоятелствата, на които се основава и правилността на решението при установяване на фактическата обстановка съобразно събраните доказателства, включително и относно инвокираното от третото лице – помагач възражение за съпричиняване.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение намира, че на поставения материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде отговорено в следния смисъл: Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице – помагач /делинквента/, ответникът има право да се позове на възражението за съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част, и въззивният съд дължи произнасяне по него.
По материалноправния въпрос:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975г., както и в множество конкретни решения, напр. решение № 808/06.09.1985г. по гр. д. № 536/1985г. на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986г. по гр. д. № 502/1986г. на ВС, IV г. о. , решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение.
В обжалваното решение релевантният материалноправен въпрос е решен в противоречие с посочената постоянна практика на ВКС.
По правилността на въззивното решение:
При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд е разгледал възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Въззивното решение в посочената част е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, като направеният от съдебния състав извод за наличие на съпричиняване в размер 1/5 е въз основа на събраните доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, и съответства на установената по делото фактическа обстановка. Причина за настъпване на процесното ПТП е управлението на лек автомобил „Форд Фиеста“ от третото лице помагач с превишена скорост, несъобразената дистанция и закъснялата реакция на третото лице помагач. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата се изразява в управление на лек автомобил „Пежо 307“ с превишена скорост, поради която и в резултат на удара от л. а. „Форд Фиеста“ ищцата е загубила контрол върху управлението на л. а. „Пежо 307“ и е навлязла в платното за насрещно движение, където се е ударила челно с л. а. „Фолксваген Голф“. Съдебното решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността му и виновността на дееца, но не и по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу Гаранционния фонд иск. Поради изложените съображения въззивното решение в частта по отношение на частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед отговора на релевантния материалноправен въпрос, въззивното решение е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. П. П. – Василева срещу Гаранционен фонд иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 1 280 лв. до 4 080 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане. В посочената част обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие със закона и е необоснован. Решаващият съдебен състав в противоречие с правилата на логическото мислене при обсъждане на събраните по делото доказателства е извода за неоснователност на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за болногледач, не се е съобразил с показанията на разпитания по делото свидетел С. В. В., от които се установява, че за ищцата се грижели свидетелят, майка й, дъщеря й и техни познати от [населено място], на които плащали по 200 лв. месечно от самото начало, т. е. от увреждането до съдебното заседание, на което е разпитан свидетелят /23.03.2010г./. Дъщерята на ищцата се е върнала от Германия, за да гледа майка си, като през първата година не е учила и не са налице данни да е получавала трудово възнаграждение, а към момента на съдебното заседание /23.03.2010г./ учи задочно в П., за да помага на майка си. Отчитайки възможната заинтересованост на посочения свидетел съгласно чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че показанията му следва да бъдат кредитирани като обективни, тъй като същите са изградени на база на директни възприятия и не се опровергават от останалите доказателства. При тази фактическа обстановка се налага изводът, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на ищцата на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходите за болногледач за претендирания период от 01.04.2008г. до 01.05.2009г. в размер общо 2 600 лв. /по 200 лв. месечно/. Върху тази сума се дължи лихва за забава съгласно чл. 288, ал. 7 във връзка с ал. 9 КЗ от 18.03.2009г. до окончателното плащане на сумата.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно в частта за разликата над 1 280 лв. до 3 880 лв. – обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане, поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2 600 лв. заедно със законната лихва, считано от 18.03.2009г. до окончателното плащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да плати на ищеца още 41,25 лв. – направени разноски за всички съдебни производства съобразно уважената част от касационната жалба, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС сумата 82 лв. – държавна такса за касационното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение в размер 296 лв.
Доводът на касатора, че неправилно съдът е присъдил разноски по компенсация, като е приел, че и ищцата дължи на ответника разноски по делото, е неоснователен. От една страна, разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК освобождава ищеца от заплащане на дължимите от него такси и разноски по производството по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, но не и от възстановяване на направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. От друга страна, въззивният съд не е направил извод, че ищцата дължи разноски на ответната страна, а присъдените в първоинстанционното производство разноски са изчислени съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1278 от 14.07.2011г. по гр. дело № 64/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение от 25.10.2010г. по гр. дело № 7478/2009г. на Софийски градски съд, ГК, І-1 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. П. П. – Василева срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 1 280 лв. до 3 880 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.03.2008г., заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на Й. П. П. – Василева с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап. 3 на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/ – обезщетение за имуществени вреди /разходи за болногледач/, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.03.2008г., заедно със законната лихва от 18.03.2009г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 41,25 лв. /четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ – разноски за всички съдебни производства.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на адв. П. К. от [населено място], [улица], офис № 3 адвокатско възнаграждение в размер 296 лв. /двеста деветдесет и шест лева/ и по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 82 лв. /осемдесет и два лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1278 от 14.07.2011г. по гр. дело № 64/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач И. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.