Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2769 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Зауба”АД и „Лиел констракшън” ЕООД против решение № 72 от 15.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №4 по описа за 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, в частта, с която е отменено решение № 839 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 3005 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от община Перник против „Лиел констракшън” ЕООД и „Зауба” АД обратен иск за солидарно заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетението за неимуществени вреди, което общината е била осъдена да заплати на Б. В. Б., като вместо това е постановено друго решение за присъждане на сумата.
Касаторите твърдят, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ето защо молят да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба община Перник я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на на „Зауба”АД и „Лиел констракшън” ЕООД срещу решението на Пернишкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 10 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 63 от 28.01.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса може ли приемането на работа по договора за изработка по смисъла на чл.264 от ЗЗД и настъпването на правните последици от това приемане да бъде ревизирано впоследствие. Отговорът на този въпрос произтича от характера и значението на приемането, възприето в правната доктрина и съдебната практика/решения № 1100 от 4.7.2003 г. по гр.д. №1876/2002 г. на Пето ГО, № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. 972/99 г. на Пето ГО, №231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., № 121 от 27.09.2013 г. по т.д.№ 621/2012 г. на Първо ТО на ВКС/. Приемането е задължение на поръчващия и представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни действия. Съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета според чл.264, ал.3 от ЗЗД и поръчителят вече не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното , поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани от страните.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Б. Б. е завел срещу община Перник иск за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от станало на 23.01.2016 г. падане върху заледен участък на пешеходната пътека на кръстовището на ул. "Софийско шосе" и надлеза на кооперативния пазар в гр. Перник. Общината на свой ред е привлякла като помагач и е предявила обратен иск за заплащане на обезщетението срещу касаторите, които по силата на договор с общината е следвало да извършват снегопочистването по улиците на града. Касаторите са възразили, че общината е приела без забележки изпълнението на работата в участъка, където е пострадал ищецът, поради което не носят отговорност за вредите. Първоинстанционният съд е счел възражението за основателно и е отхвърлил обратния иск. Въззивният съд обаче е приел, че касаторите не са извършили дължимото ръчно почистване от сняг и лед на пешеходните пътеки и съответно не е имало приемане точно на тази дейност от страна на възложителя/общината/. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения срещу касаторите обратен иск за сумата от 10 000 лв., представляваща дължимото от общината обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия. Този решаващ извод на въззивния съд противоречи на материалния закон-чл.264, ал.3 от ЗЗД. Според въззивния съд в протокола от 23.01.2016 г./стр.285 по описа на Пернишкия районен съд/ се съдържа само изявление за приемане на механизираното обработване, но липсва приемане на ръчното почистване на пешеходните пътеки. Съдът не е съобразил обаче, че се касае за евентуален очевиден недостатък, който може да се констатира веднага при приемането на изработеното на 23.01.2016 г. След като възражение за такъв недостатък/непочистване на пешеходните пътеки/ не е повдигнато в протокола или своевременно по някакъв друг начин, работата следва да се счита за мълчаливо приета. Ето защо общината е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора за изработка, поради което обратният иск следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пернишкия окръжен съд трябва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което обратният иск да бъде отхвърлен.
При този изход на спора община Перник дължи на касаторите 200 лв. разноски за държавна такса пред ВКС, 4500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за „Зауба”АД и 3 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за „Лиел констракшън” ЕООД.


Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ОТМЕНЯ решение № 72 от 15.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №4 по описа за 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, в частта, с която е отменено решение № 839 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 3005 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от община Перник против „Лиел констракшън” ЕООД и „Зауба” АД обратен иск за солидарно заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетението за неимуществени вреди, което общината е била осъдена да заплати на Б. В. Б., и е постановено друго решение за присъждане на сумата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от община Перник против „Лиел констракшън” ЕООД и „Зауба” АД обратен иск за солидарно заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетението за неимуществени вреди, което общината е била осъдена да заплати на Б. В. Б..
ОСЪЖДА община Перник да заплати на „Лиел констракшън“ ЕООД-ЕИК:811189325, и „Зауба“ АД-ЕИК:121877530 сумата 200/двеста/лв., представляваща разноски за държавна такса за касационното производство.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на „Лиел констракшън“ ЕООД-ЕИК:811189325, сумата 3 500/три хиляди и петстотин/ лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на „Зауба“ АД-ЕИК:121877530, сумата 4 500/четири хиляди и петстотин/ лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: