Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора СИМОВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.845/24 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №8/28.02.23 г.,постановена по Н.Д.650/20г. по описа на ОС-Благоевград /БлОС/, подсъдимият Д. Н. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1, т.т.2,6 и 7 вр. чл.26,ал.1 НК и в съответствие с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години- на основание чл.66, ал.1 НК. Определено е и наказание конфискация на Ѕ идеална част от имот-апартамент, находящ се в [населено място]. Подсъдимият е осъден да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 202 138,18 лв.
По въззивна жалба на Г. е образувано В.Н.Д.519/23 г.по описа на Софийски апелативен съд /САС/, НО, 8 състав. С решение № 239/03.07.24 г. цитираната присъда е изменена в наказателно-осъдителната й част, като наложеното на дееца наказание е намалено на две години и шест месеца лишаване от свобода при прилагане разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК. Респективно е намален и изпитателният срок на условното осъждане на три години. На основание чл.55,ал.3 НК е отменено наказанието конфискация изцяло.
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца; алтернативно се настоява за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. По отношение на гражданския иск не е взето никакво отношение.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата, със залегналите в нея възражения и искания.
Представителят на прокуратурата намира, че решението следва да бъде оставено в сила.
Конституираният граждански ищец-държавата, представлявана от Министъра на финансите, изпраща представител, който заявява, че поддържа становището на държавното обвинение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба и изтъкнатите в нея аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Предвид изложението по касационната жалба, несъмнено приоритетно следва да се обсъдят твърденията за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, тъй като правилното приложение на закона, което означава материалният такъв, може да се провери само при констатация за законосъобразно установени факти.
Претенциите по жалбата пред ВКС не се различават в същинската си част от въззивното недоволство. Идентични по съдържание възражения са били направени пред апелативния съд, но те касаят преценката на съществото на престъпната деятелност. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че основна част от заявеното по касационната жалба представлява несъгласие с прочита на доказателствените материали от страна на САС с оглед тяхната достоверност, а не годност. Това от своя страна сочи на претенция за необоснованост на съдебния акт, която, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, не съставлява касационно основание и няма да й бъде обърнато мотивно внимание. ВКС е съд по правото и не може да променя установената от въззивния съд фактическа обстановка, нито сам да установява нови фактически положения /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5 НПК, която категорично не е налице в случая/, а се произнася единствено по съобразяването на доказателствената и оценъчна дейност на ревизирания съд с правилата на процесуалния закон и тези на формалната логика. Кои факти са приети за установени и кои доказателства са обмислени като достоверни, е въпрос на суверенна преценка на проверяваната инстанция.
Затова този съд при първо и второ редовно разглеждане на делото пред него не може да бъде приканян да прави преоценка на доказателствената наличност, каквото по същество е изискването по жалбата, след което сам да изведе фактология, която да приеме за непрестъпна. Това означава да се произнася по необоснованост на атакувания съдебен акт. Оправдаване от ВКС, каквото се претендира най-напред в касационната жалба, е възможно единствено в хипотезата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.21,ал.1,т.1 НПК. Тогава обаче би следвало долната инстанция да е установила непрестъпни фактически положения и въпреки това да е осъдила дееца. Такова поведение не се наблюдава в конкретния казус.
И на последно място в тази част на изложението, разпоредбата на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК категорично дефинира какво представлява нарушението на материалния закон. Личната за жалбоподателя оценка на доказателствата, която да води до извод за неправилно изведена фактология по престъпната деятелност, а оттам и за необходимост от оправдаване на дееца, не може да бъде подведена под цитирания касационен повод, защото касае процедурната съдебна дейност, относима към чл.348,ал.1,т.2 НПК. А иначе е ясен генералният подход- ВКС да преоцени доказателствената съвкупност, да изведе въз основа на нея непрестъпни фактически положения и да признае на тази база подсъдимият за невиновен по повдигнатото му обвинение. Беше уточнено по-горе защо това по правило е невъзможно да стане понастоящем.

ПО ДОПУСТИМИТЕ ОПЛАКВАНИЯ ЗА НАЛИЧИЕ НА КАСАЦИОННИТЕ ОСНОВАНИЯ ПО чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Въпреки че едва в края на жалбата в едно изречение се маркира възражение за липса на мотиви на апелативната инстанция, но в контекста на конкретни изявления по въззивното решение, то следва да бъде обсъдено на първо място. ВКС не може да се съгласи с лансирания довод. Изразеното недоволство се състои не толкова в липса на отговор на възраженията, а предвид развиване на аргументи по съществото на вменената престъпна деятелност, в неприемане на позициите на защитата по конкретно твърдени от нея обстоятелства и анализ на доказателствата. Контролираната инстанция е втора инстанция по същество и поради това, освен че е направила пълен собствен преглед на доказателствената съвкупност, е отговорила на отправени пред нея възражения от страна на подсъдимия и защитата. Решението несъмнено отговаря на стандарта, заложен в чл.339 НПК.
Всъщност, основната теза на защитата се състои в оспорване на познанието на Г. за състоянието на дружествата-съконтрахенти и залага на противоречие в мотивите на САС относно неприемане на обясненията му от една страна. От друга- въпреки становището за невъзможност той да бил длъжен да знае, че търговските дружества, издаващи определени фактури, нямат материална и кадрова обезпеченост, както и че сметките, по които се превеждали сумите, са били недействителни, ревизираният съд бил извел заключение,че професионалната деятелност на дееца изисквала той да има понятие за този,с когото работи, най-просто казано, за да е в състояние да осъществява правомерно собствената си дейност.
Второстепенният съд е изложил съображения относно кредитираните доказателствени източници–първични и вторични счетоводни документи, справки-декларации, показания на разпитани свидетели. Надлежен коментар е получила и експертната интерпретация на приложените по делото писмени доказателствени материали. В решението детайлно са разгледани данъчните фактури, въз основа на които подсъдимият е претендирал данъчен кредит по ЗДДС, а и са дадени ясни разяснения защо те не легитимират реално извършени сделки. С неверните и неистински данни относно продажбите несъмнено е бил манипулиран крайният данъчен резултат. По делото е събран достатъчен доказателствен материал, показващ отсъствие на движение на стоки и парични средства между съконтрахентите по сделките, включени в представените от подсъдимия справки – декларации по ЗДДС. Тези доказателства са били установени и от извършените насрещни проверки на дружествата, чиито наименования са фигурирали в процесните фактури, подписани от подсъдимия Г., и предавани на св.Т. за осчетоводяване. Също така чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза и чрез данни от банкови институции е било установено, че няма реални парични преводи по доставки към съответно посочените сметки на всичките относими към обвинението фирми.
По-нататък, в жалбата се отправя възражение, че въззивната инстанция е следвало да назначи съдебно-техническа и икономическа експертиза, която да изследва варианти на задълженията на дружеството на подсъдимия, като се акцентира само примерно върху връзката с една от фирмите - „П. БГ“ Е., при ревизията на която не е представен издаденият данъчно-ревизионен акт. Защитата набляга на тезата за извършени административни пропуски по изготвяне на дължимата документация на това дружество, но по мнение на този съд се цели да се измести фокусът от подсъдимия върху други лица по така или иначе безспорно установеното неосъществяване на сделки между данъчнозадължени лица.
Видно от протоколно определение от 20.11.24 г. /л110 и сл.от второстепенното дело/, след направено искане на съответната страна въззивната инстанция е намерила, че същото е лишено от конкретика и е неясно формулирано спрямо предмета на обвинението. Затова са дадени указания на подсъдимия и неговия защитник да направят уточнение за установяване на кои конкретни обстоятелства, за кои от вменените периоди и за доставките по кои от инкриминираните фактури се настоява да се допусне и назначи подобна експертиза. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие неясно защо защитата не се е възползвала от предоставената й възможност и не е претендирала за отправеното по-рано общо искане. Казаното дотук не би влязло в колизия с чл.103,ал.2 НПК.
САС от своя страна не е назначил експертиза, защото е счел, че не е необходимо, предвид изяснените обстоятелства, в пряко съотношение с възприетата информация по гласните доказателствени средства, останалите материали и конкретно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възприета като обективна и компетентно изготвена. Изложени са и съответни мотиви в тази насока. Казано с други думи, жалбоподателят упреква САС в липсата на активност, която той сам не е генерирал.
Не са допуснати посочените от защитата съществени отклонения от процесуалните правила относно изискванията, произтичащи от чл.13,чл.14 и чл.107 НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така общо поддържано, оплакването не намира опора в данните по делото. Двете предходни инстанции са подходили обективно при анализа на доказателствения материал, като са проверили при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателствени материали. Изведените в мотивите на първоинстанционната присъда фактически констатации са споделени от въззивния съдебен състав, но не голословно, а след щателен самостоятелен анализ, в който контролираният съд е изложил съответни на закона и съдебната практика собствени доказателствени изводи по всички факти от предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, включително относно изведената от касатора като най-спорен правен въпрос липса на преки доказателства за вината.
На л.15-21 /л.184–189 от второстепенното дело/ от решението са изложен съображения на САС относно обективната и субективна съставомерност на инкриминираната дейност. Достатъчно разбираемо е изяснено, че подсъдимият е лицето, което е било задължено и е подало в качеството на управител на „Г.-НКБ” Е. неистински данъчни фактури и документи с невярно съдържание от изброените съконтрахенти, в които съзнателно е включило неизвършени реално сделки- дейност, довела до избягване на установяване на вменените данъчни задължения. Тези данни са намерили опора и в извършените насрещни проверки от НАП спрямо посочените дружества, с които за периода на издаване на процесните фактури са били констатирани редица данъчни нарушения, счетоводни пропуски и финансови разминавания в изисканите документи. В ревизионните доклади за голяма част от проверените дружества се е установило, че са били дерегистрирани по ЗДДС или доставчиците им са дерегистрирани и с рисков профил, не подавали уведомления за назначени работници по трудов договор, имали задължения по ЗДДС в особено големи размери, липсвали документи за извършени плащания по фактури, неистински банкови сметки и т.н.
От извършената проверка на дневниците за продажба на посочените фирми с получател „Г. НКБ“ пък се е установило, че именно процесните фактури са били включени в дневниците на дружеството на подсъдимия и с тях е ползван неправомерен данъчен кредит. Пълната проверка за съответния период, приключила с влязъл в сила ревизионен акт, с който не е било признато приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по доставки на описаните дружества, е довела и до непризнаване на разходи за дейността, като категорично е доказано, че с фактурите е бил преобразуван финансовият резултат по ЗКПО за инкриминирания период.
При непротиворечиво установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното от него продължавано престъпление против данъчната система. С решението убедително е отхвърлено възражението на защитата, че подсъдимият е бил в неведение за съдържанието на справките - декларации. Съдът се е позовал на пряката комуникация между подсъдимия и данъчната администрация, както и на неговата задължителна ангажираност с дейността на дружеството, която напълно изключва случайност във формиране на данъчните бази или незнание. Правилно е установено, че Г. е имал достатъчна степен на грамотност и опит, които не допускат неглижиране на документи, засягащи значителни търговски обороти. Ето защо възраженията срещу обективната и субективна несъставомерност на деянието и неговата правна квалификация са правно несъстоятелни.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №239/03.07.24г., постановено по В.Н.Д.519/23г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/