Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр.София, 05.06.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев
Ерик Василев
при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4111/ 2023 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1644/ 04.04.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Д. И. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 69 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 10/ 2023 г., с което Б. А. С. е осъден да заплаща на детето В. Б. С., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер 220 лева, считано от 24.11.2020 г., до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за плащането, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 250 лв и е определен режим на лични контакти на детето В. Б. С. с бащата Б. А. С. както следва: през първите три месеца след влизане на решението в сила, веднъж месечно във втората събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 ч. до 16.00 ч. на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката. След изтичането на трите месеца, бащата има право да взема детето всеки втори петък до неделя от месеца от 17 ч. на петъчния ден до 18 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката, Коледните и Новогодишни празници през нечетните години, Великденските празници през четните години, за рождения ден на детето 24 ноември през четните години за три последователни дни от 09.00 часа на първия /преди рождения ден/, до 18.00ч. на третия ден /след рождения/, за рождения ден на бащата 01.06. в нечетните години за три последователни дни от 09.00ч. на първия /преди рождения ден/ до 18.00ч. на третия ден /следващ рождения/, както и по всяко друго време по взаимна и предварителна уговорка между родителите и е разпределена отговорността за дължимите такси и разноски за производството.
Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, като при първото разглеждане, с решение № 50288 от 13.01.2023 г. по гр.д.№ 1753/ 2022 г., ВКС, ІV г.о. е отменено частично първото постановено по делото въззивно решение /решение № 24 от 10 февруари 2022 г. по в.гр.д.№ 422/ 2021 г. на Видински окръжен съд/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дадени са задължителни указания за изслушване на родителите на основание чл.59 ал.6 СК, за установяване на жилищните условия при бащата и за съобразяване на всички относими обстоятелства във връзка с определянето на размера на дължимата издръжка за ненавършилото пълнолетие дете на страните. В частта, присъждаща издръжка за минало време, първото въззивно решение е влязло в сила предвид оставянето без разглеждане на касационната жалба на Б. А. С. в тази част.
Касационното обжалване на постановеното след новото разглеждане на спора въззивно решение е допуснато по материалноправния въпрос: когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътувания и преспиване.
Според установената съдебна практика /срв. решение № 26 от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 598/ 2009 г., IV г.о., ВКС/ мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай; личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. При определянето на режима на контакти трябва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, отнасящи се до родителските и възпитателски качества на бащата и възможностите на децата да се адаптират към регулярни контакти с бащата, включително и насаме с него и какъв период е необходим за това. Когато конкретните особености на случая налагат това, следва да бъде определен достатъчен период за адаптация на децата към общуване с баща им - период, в който децата да привикнат към общуване с родителя си, без това да се отрази негативно на психиката им. Когато обстоятелствата налагат това, определеният за адаптация период следва да е по-продължителен.
Въззивното решение не е съобразено с тази практика, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Това налага отмяната му, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция на основание чл.295 ал.1 изр.2 ГПК.
По делото е установено, че страните са родители на малолетното дете В., родено на 24.11.2017 г. До януари 2019 г. родителите и детето живеели заедно в [населено място], но след този момент майката и детето напуснали семейното жилище и се установили в [населено място]. След раздялата бащата в продължение на 10 месеца не се интересувал от детето и не плащал издръжка. Впоследствие установил контакт с детето В. чрез интернет видеовръзка, но до завеждане на делото лично го е виждал само веднъж, когато през месец октомври 2019 г. инцидентно, по повод друга работа, която имал в М. и посетил Видин, но без преспиване. Освен този контакт бащата е общувал физически с детето само още веднъж, след завеждане на делото, през 2021 г., за кратко време. Той няма установена емоционална връзка с детето, не познава навиците му и режима му, не е присъствал на личните му празници и на изявите му. Майката не е отказвала контакт между детето и бащата, нито е ограничавала продължителността му, но детето не се обръща към него с „тати“, тъй като не го възприема като такъв. Във Видин детето и майката живеят в жилище, собственост на бабата и дядото на детето по майчина линия, обзаведено с необходимите вещи и уреди за бита. Условията за отглеждане на детето са отлични, но то често боледува от остри респираторни инфекции и страда от неуточнена алергия, която налага чести отсъствия от детска градина и допълнителни разходи за лекарства и хранителен режим. Честото боледуване на детето налага майката да взема болнични или отпуск, за да се грижи за него. Детето навършва 7 години и подлежи на задължително обучение. Майката работи в [община], откъдето получава трудово възнаграждение, а се подпомага и от ОСЗ при ДСП Видин. За период от 15 месеца е реализирала общ доход в размер на 16 220,99 лева. В грижите за отглеждане и възпитание на детето майката се подпомага от родителите й, към които детето е много привързано. Бащата получава възнаграждение по трудов договор с „ЧЕЗ България АД“, за периода 11.2019 г. до 10.2020 г. получил брутно трудово възнаграждение в размер на 18 565,89 лева, а за времето от м.февруари 2022 до м.януари 2023 г., реализирал доходи от заплата в размер 13 621,53 лева. На 13.03.2021 г. той е сключил граждански брак с М. Т., от него е родено на 29.08.2021 г. едно дете - Л.. Към настоящия момент живее с новото си семейство в тристайно жилище, собственост на съпругата му, при отлични жилищни условия. Бащата има и друг пълнолетен син, който за учебната 2020/ 2021г. бил студент в първи курс, редовно обучение в СУ „Св. Климент Охридски“. Притежава два недвижими имота в [населено място], както и имоти в [населено място], общ.А. и в [населено място],общ.М.. Погасява кредит с краен срок март 2040 г. от около 375.00 лева месечно, през 2023 г. претърпял операция. За периода 01.11.2019 г. до предявяване на иска на 14.10.2020 г. бащата изпратил средства за издръжка в размер 2 000 лева /166,70 лева месечно/ както и по 250 лева за Нова година и за 1-ви юни. На 09.11.2020 г., след предявяване на иска, е изпратил 150 лева за издръжка на В..
С оглед така установените обстоятелства правилно въззивният съд е приел, че поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, поначало трябва да става в местожителството на детето, както и че следва да бъде определен период, в който детето да се адаптира, като постепенно се разширява родителския контакт, за да се избегне психически и емоционален дискомфорт. Неправилен обаче е изводът на съда по отношение продължителността на периода на адаптация и че е достатъчен такъв от три месеца. Съдът не е преценил в съвкупност обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето и най-вече това, че предвид ранната раздяла на родителите и фактически перманентната липса на физически контакт между бащата и детето последното не възприема Б. С. като свой баща. То контактува с него само чрез интернет видеовръзка, която не е в състояние да осигури емоционална близост. Детето е на 6 години и половина, но фактически то не познава баща си, нито бащата познава неговите емоции, навици и режим. Следва да се има предвид и обстоятелството, че и докато е траело настоящето производството, в продължение на три и половина години, бащата не се е възползвал от възможността да изгради нормална връзка с дъщеря си, като контактува с нея по-често физически, а се е задоволил само с виртуално общуване. При тези обстоятелства в интерес на детето е адаптационният период да е по-продължителен, за да може постъпателно да се изгради емоционална връзка между бащата и него, която ще позволи без травми върху психиката му осъществяването впоследствие на нормално общуване между тях, включително извън местоживеенето на детето и с преспиване. Следва да се отбележи, че ако бащата продължава да не се възползва от възможността за изграждане на емоционална връзка с дъщеря си в рамките на адаптационния период, това би било ново обстоятелство, което би дало основание за изменение на определения режим на лични контакти.
При определянето на режима съдът съобразява, че детето е в предучилищна възраст, предстои му постъпване в първи клас. Съобразява също, че на практика то не познава баща си като такъв, нито бащата е наясно с чувствата, желанията и нуждите на детето. Фактически връзката между тях следва да бъде изграждана от кота нула, което налага в рамките на първите шест месеца от влизане на решението в сила режимът да бъде по-ограничен, след което да се разширява поетапно. Съдът взема предвид също, че отношенията между родителите не са конфликтни и счита, че на настоящия етап не се налага използването на психологически и социални услуги при първите срещи между бащата и детето. По тези мотиви съдът приема, че следва да определи през първите три месеца режима така, както е определен и с въззивното решение – бащата има право да вижда и контактува с детето веднъж месечно, във втората събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 ч. до 16.00 ч. на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], но само в присъствието на майката или на посочено от нея лице. След изтичането на трите месеца, до изтичане на шест месеца бащата да има право да вижда и взема детето веднъж месечно във втората събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 ч. до 16.00 ч. на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката. След изтичането на шест месеца, до изтичането на девет месеца бащата може да взема детето веднъж месечно във втората събота и неделя от месеца с преспиване, от 10.00 ч. в съботния ден до 16.00 ч. в неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката. След изтичане на 9 месеца бащата ще може да взема детето всеки втори петък, събота и неделя от месеца от 17 ч. на петъчния ден до 18 ч. на неделния ден, с преспиване, като го взема и връща в местоживеенето му, както и 2 пъти по 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката, като се регламентира и режима през официалните и личните празници.
По въпроса за дължимата издръжка съдът съобразява, че месечното възнаграждение на бащата и майката е приблизително еднакво, но майката полага всички грижи по фактическото отглеждане на детето и осигуряване на благополучието му. Бащата има задължения за издръжка и към друго непълнолетно дете, но пък разполага с недвижими имоти, от които би могъл да реализира доход. Без значение е обстоятелството /неустановено за настоящата година/ дали бащата дължи издръжка на пълнолетния си син, защото тази издръжка е условна, за разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която не е обусловена от възможностите за даването й. При съвкупното обсъждане на тези обстоятелства съдът приема, че от нужната на детето издръжка от 500 лв месечно бащата ще следва да осигурява половината, а остатъкът следва да се поеме от майката.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Видински окръжен съд № 69 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 10/ 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето В. Б. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и бащата Б. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 267, ет.1, ап.7, както следва:
През първите три месеца от влизане в сила на решението бащата ще има право да вижда детето веднъж месечно във втората събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 ч. до 16.00 ч. на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], в присъствието на майката или на посочено от нея лице.
След изтичане на първите три месеца, до шест месеца от влизане на решението в сила, бащата ще има право да взема детето веднъж месечно във втората събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 ч. до 16.00 ч. на съботния и на неделния ден на територията на [населено място] без присъствието на майката.
След изтичане на шест месеца, до девет месеца от влизане на решението в сила, бащата ще има право да взема детето всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00 ч. на съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката.
След изтичане на девет месеца от влизане на решението в сила бащата ще има право да взема детето всеки втори петък, събота и неделя от месеца, от 17.00 ч. на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; 2 пъти по 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; Коледните и Новогодишни празници през нечетните години /от 10,00 часа на 24.12. до 18,00 ч. на 26.12. и от 14,00 ч на 31.12. до 18.00 часа на 01.01./, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; Великденските празници през четните години /от 10,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя/, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; за рождения ден на детето /24 ноември/ и за рождения ден на бащата /01 юни/ бащата ще има право да взема детето, ако то не е ангажирано с учебна дейност, от 12.00 часа до 18.00 часа, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него.
ОСЪЖДА Б. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 267, ет.1, ап.7, да заплаща на детето В. Б. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез неговата майка и законен представител Д. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] месечна издръжка в размер 250 лв /двеста и петдесет лева/, считано от 24.11.2020 г. до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, като се вземе предвид извършеното плащане на 150 лева на 09.11.2020 г.
ОСЪЖДА Б. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 267, ет.1, ап.7 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса по иска за издръжка в размер 360 лв /триста и шестдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: