Върховен касационен съд

6

Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5464/2014 год.

Върховният касационен съд на Република България , Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5464/2014 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение № 373, постановено на 19.06.2014 год. по в.гр.дело № 386/2014 год. по о писа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 135/21.01.2014 год. по гр.дело № 907/2013 год. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на В. Х. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б., ЕГН [ЕГН], че Е. В. А., ЕГН [ЕГН] е собственик на ¼-една четвърт идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, бул.”Ц. Борис ІІІ Обединител” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 и осъжда В. Х. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б., ЕГН [ЕГН] да предадат на Е. В. А., ЕГН [ЕГН] владението върху ¼-една четвърт идеална част от описания самостоятелен обект, прилежаща изба и съответните идеални части от общите части на сградата, като отхвърля иска за разликата от ¾ ид.части.
Недоволни изцяло от въззивното решение са жалбоподателите В. Х. Б. и Р. Й. Б., представлявани от адвокат М. А. Н., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК, чиято жалба с вх.№ 4345/01.07.2014 год. не е допусната до касационно обжалване съгласно определение № 665/09.12.2014 год.
Постъпила е и втора касационна жалба с вх.№ 5047/30.07.2014 год., подадена от Е. В. А. чрез адвокат И. В. С. в срока по чл.283 ГПК в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл.108 ЗС за ¾ идеални части(ид.ч.) от процесния имот, като счита, че е неправилно в потвърдената част тъй като противоречи на закона – чл.48 ЗН и чл.453, т.2 ГПК. Претендира за направените по делото разноски за трите инстанции.
Ответниците по втората касационна жалба В. Х. Б. и Р. Й. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната по чл.281, т.3 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата Е. В. А. е придобила по наследство от баща си В. М. Р., починал на 13.08.2002 год., ¼ ид.ч. от процесния имот и не е загубила правото на собственост върху тази идеална част с извършената публична продан на целия имот, защото не е имала качеството на длъжник в изпълнителното производство, а към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане – 11.01.2012 год. длъжниците по изпълнителния лист Й. Й. Л. и Д. Й. Л. не са били собственици на тази ¼ ид.ч., поради което извършената публична продан като деривативно основание за придобиване на собственост не е прехвърлила права за нея за купувачите – за това искът е основателен и доказан до този размер.
Взето е предвид, че с влизане в сила на 16.08.2012 год. на решението (вписано на 13.01.2013 год.) по гр.дело № 3049/2011 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие е призната нищожността на договор за дарение от 17.06.2011 год. в полза на Й. и Д. Л., извършен от майката на ищцата С. Й. Р., починала три дни преди това – на 14.06.2011 год., с обратна сила правото на собственост на дарените ¾ ид.ч. се връща в патримониума на наследодателката към датата на нейната смърт и се наследяват от ищцата Е. В. А.. Направен е извод, че тези й права не могат да се противопоставят на купувачите в изпълнителното производство, ако не могат да се противопоставят на взискателите – чл.496, ал.2 ГПК с оглед чл.453, т.2 ГПК, според който на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по искови молби, които не са били вписани преди възбраната – в случая възбраната по изпълнителното дело в полза на взискателката М. П. Б. е вписана на 02.09.2011 год., а исковата молба за прогласяване нищожността на дарението – на 10.01.2012 год., поради което е прието, че ответниците Б. са собственици на ¾ ид.ч. от имота съобразно постановлението за възлагане от 30.12.2011 год., съгласно което процесният апартамент е възложен на купувача В. Х. Б. (по време на брака му с Р. Й. Б.).
По касационната жалба на Е. В. А. касационно обжалване е допуснато с определение № 665/09.12.2014 год. с оглед изложеното в мотивите на въззивното решение и поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса:
Приложима ли е разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК в хипотеза, при която вписването има оповестително действие?
По отговора на въпроса:
Извършената публична продан на недвижим имот е деривативно придобивно основание по смисъла на глава 45-та ГПК като тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот само ако длъжника е собственик, а нормата на чл.496 ГПК допуска установяването на права върху имота на трети лица в исково производство. Чл.499 ГПК урежда последиците при съдебното отстраняване на купувача, а стабилитет на публичната продан се постига чрез невъзможност да се обжалват предходни действия, който не важи за продажбата на чужд недвижим имот.
Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие, а нормата на чл.453, т.2 ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие, както е в случая.
Касационната жалба на Е. В. А. е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд за потвърждаване първоинстанционото решение в отхвърлената част е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
При вярно приета фактическа обстановка въззивният съд е стигнал до незаконосъобразен извод за неоснователност на исковата претенция за ревандикиране на ¾ ид.ч. от процесния имот.
Вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващи в процеса лица.
С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея – чл.115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва – 115, ал.5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл.115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си.
От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл.115, ал.5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.
Предвиденото в глава ХІ-та на Закона за собствеността(ЗС) вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Според чл.112, б.”а” ЗС във връзка с чл.4, б.”а” Правилника за вписванията(ПВ) в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (в сила от 01.01.2001 год.) на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл.114, б.”в” ЗС във връзка с чл.11 б.”в” ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права.
Ищцата/касатор/ се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот по наследяване от майка си С. Й. Р. и след като в случая не е приложима разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК в хипотеза, когато вписването и ма оповестително действие то искът по чл.108 ЗС се явява основателен и доказан, а решението на въззивния съд на основание чл.281, т.3 ГПК – отмени като спорът реши съгласно чл.293, ал.2 ГПК по същество от настоящата инстанция с уважаване на ревандикационния иск.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.81 ГПК на касатора се присъждат разноски в размер на сумата 320 лева държавна такса за настоящото производство и адвокатско възнаграждение – 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение

ОТМЕНЯВА решение № 373/19.06.2014 год. по гр.дело № 386/2014 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 135/21.01.2014 год. по гр.дело № 907/2013 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне иска с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от Е. В. А. срещу Р. Й. Б. и В. Х. Б. за ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, бул.”Ц. Борис ІІІ Обединител” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 както и в частта за разноските в полза на Б..
ОСЪЖДА В. Х. Б. ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.4, ап.8 да предадат на основание чл.108 ЗС собствеността и владението на ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, бул.”Ц. Борис ІІІ Обединител” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 на Е. В. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.6, като й за платят деловодни разноски 320/триста и двадесет/лева за касационното производство, а на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат И. В. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ