№ 442
София, 11.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА
при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 439 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Л. н. Б. Е. и Ко”-КД и „Л. Б.”-Е. срещу решение № 7080/ 21.12.2011 г. по гр.д.№13093/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV-г въззивен състав.
В касационната жалба се правят оплаквания ,че неправилно въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от лице без представителна власт,тъй като пълномощното, с което е упълномощено няма достоверна дата.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв.Е. Х. оспорва жалбата.
С определение № 736/19.06.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, а именно:дали плащането от работодателя на обезщетението по чл.331 ал.2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл.331 ал.1 КТ. Прието е, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По обуславящия въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното:
Когато едно лице действа от името на друго,без да има представителна власт, неговите действия могат да бъдат потвърдени от лицето, вместо което е действано. Представляваният приема настъпването на последиците в своята правна сфера. Ратификацията има обратно действие ,трябва да обхваща всички последици и да бъде извършена в необходимия срок. Когато представляваният е търговец, съгласно чл. 301 ТЗ се приема, че е потвърдил действията, ако не се възпротиви незабавно след узнаването.Тази разпоредба следва да се приложи по аналогия и в отношенията между търговец-работодател и работник. Плащането от работодателя на обезщетението по чл.331 ал.2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл.331 ал.1 КТ.
По касационната жалба ВКС,ІV г.о. приема следното:
„Л. Б.”-Е. е неограничено отговорен и осъществяващ управлението съдружник в”Л. н. Б. Е. и Ко”-КД. Работодател на ищцата-ответник по касационната жалба е било КД по трудов договор с нея като „технически ръководител”.На 02.09.2010 г. й било отправено предложение от работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 07.09.2010 г. при условието да й бъде изплатено обезщетение в размер на шест брутни месечни възнаграждения.Предложението било подписано от Щ. К., като управител и М. Л., като прокурист. Ищцата също го подписала като получател , изписала собственоръчно текста „съгласна съм с предложението и го приемам” и положила подписа си и след този запис. Подписано било и споразумение между работодателя , представляван от Щ.К. и М.Л. и ищцата,че последната няма да има каквито и да било претенции във връзка с трудовия договор.Със заповед №04/03.09.2010 г. на работодателя, представляван от същите лица,трудовото правоотношение било прекратено.Със заявление вх.№2764/30.09.2010 г. ищцата оттеглила даденото съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като документите по уволнението й били подписани от Щ.К., който бил без представителна власт, доколкото дружеството-работодател се представлявало по данни от търговския регистър от управляващото дружество чрез управителя Г. Д. и прокуриста М.Л. само заедно и предявила искове по чл. 344 ал.1 т.т.1-3 КТ.По делото било представено писмено пълномощно от 19.08.2010 г., с което Г. Д., в качеството му на управител на управляващото дружество упълномощил Щ. К. да го представлява при прекратяването на трудовия договор на ищцата, съгласувано с прокуриста М.Л., като й направи предложение, приеме изявлението й по предложението, подпише заповед за прекратяване на трудовия договор, прави и приема вякакви други изявления и пълномощното се тълкува в полза на пълномощника.Представено било и преводно нареждане от 14.09.2010 г. до „У. Б.”-АД, подписано от управителя Г. Д. и прокуриста М.Л. като наредители, с което на ищцата била преведена сумата 17 074,80 лв.,представляваща дължимото й обезщетение по чл.331 ал.2 КТ в размер на шест брутни заплати, редуцирано с дължимия данък общ доход.С решение №ІІ-74-163/14.06.2011 г. по гр.д.№52628/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 74 състав исковете предявени от ищцата са отхвърлени. С обжалваното решение на въззивния съд то е отменено и исковете са уважени, като обезщетението по чл.225ал.1 КТ за разликата над 1898 лв. е счетено за погасено чрез съдебно прихващане с изплатеното без основание обезщетение.Въззивният съд е изложил аргументи, че споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя е подписано от лице без представителна власт в лицето на Щ.К..Счел е , че пълномощното не може да бъде противопоставено на ищцата, тъй като няма достоверна дата.За преводното нареждане е прието,че не е документ установяващ предхождащото съставяне на пълномощното,както и че чрез него не са потвърдени действията на действащия без представителна власт,поради липса на писмена форма.
В светлината на дадения отговор на обуславящия въпрос, тези изводи на въззивния съд не са правилни.С ТР № 6/2012 г. на ОСГК/чието приемане се изчакваше до постановяване на настоящото решение/ се възприе становището,че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ.Следователно при издаване на пълномощното от 19.08.2010г. управителят на управляващото дружество е разполагал с правната възможност да делегира правомощието си за прекратяване на трудовия договор на ищцата .Не е необходимо то да има достоверна дата, тъй като такава се изисква само в отделни случаи, уредени със закон,напр.чл. 156 ал.2 ЗЗД ,чл.292 ал.2 ЗЗД и др. Датата на съставяне на пълномощното, отразена в него, не обвързва страните и следва да се преценява на общо основание , при анализ и съпостяване с останалите доказателства по делото.Ако се приеме,че тя предхожда издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и споразумението с ищцата, то следва ,че те са съставени при наличието на представителна власт за представляващия работодателя. Ако пълномощното е изготвено след това- има стойността на потвърждаващ акт, съставен в необходимата за това писмена форма. Работодателят не само не се е противопоставил, но е предприел действия в изпълнение на споразумението, като е платил уговореното обезщетение. Преводното нареждане също представлява такова потвърждение,тъй като и то е съставено в необходимата писмена форма, с текст ,че основание за превода е плащане на обезщетение по чл.331 ал.2 КТ в размер на шест брутни заплати и съдържа подписите на двамата представители на работодателя.
Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта за уволнение е законосъобразна, а предявените искове –неоснователни.
Оплакването на втория жалбоподател за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд поради непризоваването му в това производство е неоснователно. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като и двете дружества са били представлявани от един и същ процесуален представител, който е бил уведомяван за насрочените с.з. и е изразявал становища от името и на двете дружества.
Претендирани са от жалбоподателите разноски за всички инстанции, които с оглед изхода от делото и на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения и въз основа на чл.293 ал.2 ГПК ВКС, ІV г.о.