О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1321
София 11.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря...................... и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 665 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Р. М. чрез пълномощник адв.С Б. срещу решение № от 21.12.11г.по в.гр.дело № 4988/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 10.01.11г.по гр.дело № 17808/10г.на СРС,47 състав.С него е признато за установено,че М. К. Т. не дължи сумата 15 210 лв,претендирана като дадена в заем сума по договор от 27.12.99г.,ведно със законната лихва от 7.06.10г.и разноски 1004.20 лв,за които суми е издаден изпълнителен лист и са предмет на изп.дело № на ЧСИ Л.,по иск, предявен от М. Т. против Н. М. по чл.124 ГПК,като погасени по давност.
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба М. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че в полза на ответника Н. М. по реда на чл.237 б.”е” ГПК/отм./ е издаден изпълнителен лист за дължими от ищцата М. Т. вземания за главница,лихви и разноски по договор за заем от г.,обективиран в нот.акт № г.за учредяване на договорна ипотека върху имот на ищцата,установяването на чиято дължимост е предмет на делото.В хода на изпълнителния процес взискателят е предприел действия с искане от 10.10.01г.за налагане на запори и искане от 15.11.01г.за отлагане на изпълнителните действия.Считано от 15.11.01,когато е последното изпълнително действие на взискателя,е започнал да тече 2-годишния преклузивен срок по чл.330 ал.1 б.”д”ГПК/отм./ и е изтекъл на 15.11.03г.Съдът е изложил съображения,че по силата на самата законова разпоредба с изтичането на срока е настъпило прекратяване на изпълнителното дело,като постановлението на съдия –изпълнител има само декларативен,а не конститутивен характер.На основание чл.117 ал.1 вр.чл.110 ЗЗД започналата да тече от 15.11.03г.нова давност за вземането е изтекла на 15.11.08г.Направен е извод,че към момента на подаване на исковата молба на 16.04.10г.е погасена възможността за принудително изпълнение на вземането.Прието е,че теченето на погасителната давност не е прекъснато с предявяване на иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка с имота, ипотекиран като обезпечение на заема,тъй като предмет на този иск не е установяване съществуването на облигационното вземане по договора за заем.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Поставеният от касатора въпрос при предявен иск от кредитора срещу длъжника и третото лице –приобретател на имота по чл.135 ЗЗД тече ли давност между кредитора и длъжника не е от значение за изхода на делото,тъй като воденият между страните процес по чл.135 ЗЗД не е относно съществуването на вземането на касатора,а има за предмет обявяване недействителността на сделка за покупко-продажба на недвижим имот.
На въпроса дали постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на производството по реда на чл.330 ал.1 б.”д”ГПК/отм./ има декларативен,а не конститутивен характер, или от кой момент започна да тече предвидения в закона 2-годишен давностен срок е даден отговор с решение № 76 от 7.06.11г.по т.д.№ 634/10г.на ВКС,ТК,І т.о.; решение № 223 от 12.07.11г.по т.д.№ 124/10г.на ВКС,ІІ т.о.; решение № 31 от 9.09.10г.по т.д.№ 400/09г.на ВКС,ІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Даденото разрешение е в смисъл,че изпълнителният процес в хипотезата на чл.330 ал.1 б.Д”ГПК /отм./ - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години ,се прекратява по силата на закона,като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно,а не конститутивно действие.Ако се е осъществил съставът на чл.330 ал.1 б.”д”ГПК /отм./започна да тече нова погасителна давност по чл.117 ЗЗД,независимо от това дали съдебния изпълнител е прекратил с постановление изпълнителното производство.При наличието на задължителна практика,която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, не е налице релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК в полза на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 600 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 21.12.11г.,постановено по гр.дело № 4988/11г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Р. М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],, [улица]бл. вх. ет. да заплати на М. К. Т. чрез адв.С. С.,гр.София, [улица] ет.,кантора сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.