Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3092 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадени от Апелативна прокуратура- Пловдив, представлявана от прокурор И. П., и от З. В. Д. касационни жалби.
С касационната жалба на Апелативна прокуратура- Пловдив се обжалва постановеното от АС- Пловдив, ГК, 1 състав решение № 38/29.03.22г. по гр.д.№ 17/22г., в частта с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З. В. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 1000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от образуваното и прекратено досъдебно производство № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР Хасково, поради това, че не е извършено престъпление от ищцата, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. Твърди се, че в тази си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано и се иска да бъде отменено.
С писмения си отговор З. В. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
С касационната жалба на З. В. Д. се обжалва постановеното от АС- Пловдив, ГК, 1 състав решение № 38/29.03.22г. по гр.д.№ 17/22г., в частта с която предявеният от нея иск срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. Твърди, че в тази си част решението е неправилно и иска да бъде отменено.
Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
За да постанови решението си АС- Пловдив, ГК, 1 състав, е констатирал, че досъдебно производство № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР - Хасково е образувано на 07.03.2017 г. против неизвестен извършител и е водено за това, че на 09.06.2016 г. в [населено място], съзнателно се ползвал от неистински документ /декларация/ като за самото му съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, във вр. с чл. 309, ал.1 НК. Инициатор на това наказателно производство е лицето Е. К. Д. като сигналът е насочен конкретно спрямо З. В. Д., спрямо която единствено е осъществено разследването по досъдебното производство. В хода на досъдебното производство З. Д. е била разпитана като свидетел и са изискани характеристична справка и справка за съдимост. С постановление на РП- Хасково от 29.09.2017 г., влязло в сила на 12.10.2017 г., досъдебното производство е прекратено. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че независимо, че по отношение на З. Д. не е повдигнато обвинение, тя е била обект на наказателно производство по ДП № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, като употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл и лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него такова и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за репариране на тези вреди. Изложени са съображения, че Д., знаейки, че се води разследване за извършено от нея престъпление, търпи обичайните от това вреди като притеснение, страх, стрес и несигурност, свързани с очакваното негово развие и евентуалното привличане като обвиняема, а в последствие и подсъдима. Прието е, че тези неимуществени вреди не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки един случай на водено наказателно производство против едно лице, приключило с постановление за прекратяване и са в безспорна причинно- следствена връзка с него. Констатирано е, че от друга страна воденото наказателно производство не е дало сериозен отпечатък и негативно отражение върху личността и живота на З. Д., тъй като то е продължило сравнително кратко - шест месеца и в хода на неговото развитие единственото процесуално действие спрямо Д. е било разпита й като свидетел, както и обстоятелството, че тя има предходни присъди, което се отразява на интензитета на търпените от нея вреди. Формиран е решаващ правен извод, че справедливият размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди, пряка последица от воденото наказателно дело, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД възлиза на 1 000 лв., до който размер предявеният на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ иск е уважен, като е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 35 000 лв.
С определение № 50915 от 15.12.2022г., постановено по гр.д. № 3092/22г., Върховният касационен съд, ІV гр.отд. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с уточнение при условията на ТР №1/19.02.2010г.по тълк.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК- т.1, правен въпрос: Следва ли да се счита в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ за главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от незаконна дейност на правозащитните органи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на физическото лице- страна по наказателноправното отношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в този кодекс /чл.54 НПК/, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем, се формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт. Образуването на наказателния процес и привличането на обвиняем в хода на разследването предшестват сезирането на съда за търсене на наказателна отговорност. Това са процесуални действия, които се извършват на досъдебна фаза, където се изяснява и решава въпросът за повдигане на обвинение пред съда с искане за търсене на наказателна отговорност. Привличането на обвиняем не води задължително до изготвянето и внасянето в съда на обвинителен акт, тъй като производството може да бъде прекратено на посочените в НПК основания. С прекратяване на производството се прекратява и обвинението срещу лицето, привлечено като обвиняем, както и всички мерки за процесуална принуда, постановени срещу него. В случаите, в който образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиненото в извършването му лице или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, обвинението в извършване на престъпление, осъществено чрез привличане на физическото лице в качеството му на обвиняем, е незаконно. Неоснователността на претенцията на държавата, насочена към реализиране на наказателната отговорност на привлеченото като обвиняем лице, води до незаконност на предприетите с оглед на нейното реализиране процесуални действия, респ. до възстановяване на състоянието, което би било налице, ако не бяха нарушени изискванията на закона, чрез обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с незаконната дейност. Едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Само лице, което е привлечено в качеството си на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
В този смисъл е и обсъдената в т.7 на ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС хипотеза на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението, в който случай се приема, че основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнатото и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства и затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.
Трайно в съдебната практика се приема, че предвид аналогичните процесуални качества между обвиняем /чл.207/ и уличен /чл.409, чл.410/ по см. на НПК /отм., ДВ., бр. 86/28.10.2005г., в сила от 29.0.2006 г./, разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е приложима по аналогия и по отношение на уличеното лице, в случаите, когато се провежда полицейско производство. Независимо от спецификата на полицейското производство относно започването му, органът и качеството на уличеното лице, срещу което не се повдига обвинение от дознателя, а евентуално след приключването му- от прокурора с внасяне на делото в съда, то по същността си същото представлява наказателно преследване за определено престъпление, в което лицето е уличено. Затова и при прекратяването му поради това, че деянието, в което лицето е уличено, не съставлява престъпление, се покрива хипотезата на чл. 2, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ . Сега действащия НПК /ДВ., бр.86/28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г./ обаче изостави фигурите на „заподозрян“ и „уличен“, като остави само тази на обвиняемия.
В обобщение следва да се приеме, че в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца /привлечен като обвиняем/ наказателно производство прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
По основателността на жалбата.
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са основателни оплакванията на Прокуратурата, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.
Държавата в лицето на Прокуратурата не следва да носи отговорност за вреди поради липсата на образувано срещу ищцата наказателно производство чрез повдигане на обвинение за извършено от нея престъпление. В случая, по процесното досъдебно производство № 67/2016г., образувано при действието на НПК /Дв., бр.86/2005г., в сила от 29.04.2006г./срещу неизвестен извършител, З. Д. не е привличана в качеството си на обвиняем за извършено престъпление, не е разпитвана в качеството на обвиняем и срещу нея не са били вземани мерки за неотклонение като обвиняем. В дознанието ищцата е имала само качеството на свидетел. Свидетелстването е граждански дълг - призованият като свидетел е задължен да се яви , а ако извън законноустановените случаи откаже да свидетелства, се наказва с глоба. Свидетелят има определени права и задължения и се ползва с предвидената в НПК защита. Той е субект на наказателно- процесуални отношения, но е извън кръга на субектите на наказателния процес и не е страна в процеса, какъвто е обвиняемия. За разлика от лицето привлечено в качеството си на обвиняем, свидетелят не осъществява основна процесуална функция, като процесуалната му роля се ограничава до това- да даде показания относно непосредствените си възприятия, с което да подпомогне разкриването на обективната истина по делото, поради което и прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ по отношение на разпитаното в качеството му на свидетел лице в наказателния процес, е невъзможно. Обратното би било в противоречие с процесуалната роля на свидетеля, а и би довело до невъзможност за събиране и проверка на доказателствения материал и установяване на обективната истина по делото, като би осуетило и подготовката на обвинението, с оглед изясняване на предпоставките за повдигането му пред правораздавателния орган, чрез съставяне на обвинителен акт и внасянето му в съда.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли.
На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ във вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, З. Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ВКС сумата 20 лв.- държавна такса за въззивното и за касационното обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 38 от 29.03.2022г. на АС- Пловдив, 1 гр. състав, постановено по гр.д. № 17/2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. В. Д. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл.2, ал.1,т .3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 35 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от образувано и прекратено досъдебно производство № 52/2017 г. на ОДМВР- Хасково, ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА З. В. Д., ЕГН: [ЕГН], на осн. чл.10, ал.2 ЗОДОВ да заплати по сметката на ВКС на Р.България сумата от 20 лв.- държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: