Върховен касационен съд

№ 161/2020 г.
София, 19.01.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

с участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1179 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 457/08.06.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 47/07.01.2020 г. по в.гр.д. № 3589/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос кои са тези „важни обстоятелства” по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице.
С въззивното решение е потвърдено решение на Окръжен съд Монтана, с което е отхвърлена молбата на В. Г. С. с правно основание чл.105 СК за предоставяне на информация за биологичния й произход, като е прието, че всички изложени от молителката обстоятелства за предоставяне на исканата информация са хипотетични, а част от тях касаят бъдещи несигурни събития. Посочено е, че законът не дава достъп до информация за произход по принцип, а по изключение с цел защита правата на всички страни в процеса на осиновяване, като съдът следва да намери баланса между интересите на засегнатите лица и да предостави исканата информация за биологичен произход само и действително при наличие на важни обстоятелства, налагащи това. Този извод е обоснован с позоваване на разпоредбата на чл.30 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, ратифицирана със закон на 31.01.2002 г., обн. ДВ, бр.16 от 12.02.2002 г., в сила за Република България от 01.09.2002 г., при действието на която е приета и разпоредбата на чл.105 СК, който международен акт също не разпорежда задължително разкриване на информация за биологичен произход, а само в хипотези, уредени от националните законодателства. Според въззивния съд не е основание за разкриване на информация за биологичен произход и действието на международните актове, а именно чл.8 ЕКЗПЧОС, но без излагане на конкретни мотиви за неприлагане в производството по чл.105 СК на признатото с посочената разпоредба право на личен живот на всяко лице при търсене на своята идентичност.
Молителката В. С. не взема становище в открито съдебно заседание.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
По отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Отговорът на повдигнатия въпрос налага на първо място да се последи института на осиновяването в българското семейно право и основанията за въвеждане на тайните в уредбата му, техните функции, както и промяната във философията на осиновяването, която се отразява върху тайните му. Извършеният от доктрината исторически преглед на законодателството / Тодорова В., „Тайната на произхода при осиновяването:Развитие на уредбата и актуални въпроси”, публикувана в „Актуални въпроси на Семейното и наследственото право, Сборник в памет на Лиляна Ненова.С., 2017 г., изд. СУ Кл. Охридски/ разкрива, че посоката на промените е от пълна откритост на акта на осиновяване, към пълното прикриване на осиновяваването, съчетано с подмяна на идентичността на осиновения. Историята на института всъщност представя постепенното „одържавяване” на частноправните отношения, разширяващата се намеса на държавата в семейството, която има за цел защита на публичния интерес от охраняване на границите на семейството, състоящо се от родители и деца, като водещи са интересите на осиновителите. Философията на уредбата на осиновяването до 1961 г. не съдържа тайната като елемент на гражданскоправния акт, тъй като осиновяването е само непълно и в производството пред съда участват едновременно страните по осиновителното правоотношение. В режима на Закона за припознаването на незаконнородените деца, за узаконението им и за усиновяването /отм./ и Закона за извънбрачните деца и осиновяването /отм./, а и на Закона за лицата и семейството до 1961 г. /отм./, осиновяването няма правопрекратяващ ефект по отношение на последиците на биологичния произход, като няма и идея за намеса в гражданския статус на осиновения, поради характера на осиновяването и интересите, които защитава института. Държавата не се намесва в тези частни отношения, а само ги легитимира-обявява, оповестява с цел доказването им. От напълно частна дейност, осиновяването става държавно организирана дейност, което се случва с измененията в ЗЛС, в сила от м.юни 1961 г., с които непълното осиновяване се преурежда като пълно. Така извършената реформа засяга основно действието на осиновяването, включително и последиците за гражданското състояние на осиновения и осиновителите, като е уредено юридическото прекратяване на отношенията със семейството по произход и замяната им с това, по осиновяване, скрепено с подмяна идентичността на детето /име, място на раждане, родители/, което се отразява при гражданската му регистрация. Постепенно се прегражда напълно достъпът до информация за биологичния произход на детето както за самото него, така и за биологичните родители, но и за осиновителите. На новата уредба е придадено обратно действие - всички заварени непълни осиновявания се преуреждат в пълни. По този начин се променят и социалният облик, и функциите на института, като наред с осигуряването на грижи за дете, той се превръща в средство за защита на брачното семейство. Именно използването на осиновяването за крепител на социалния ред, чрез защитата на новото брачно семейство, осиновило дете, е причината за въвеждането на тайните при осиновяването и за охраняването им за толкова дълъг период от българското семейно право. Тайната има роля да предпази от информация, която може да е вредна за трите страни: за детето, с което да влоши позицията на осиновителите, за осиновителите – с което да наруши семейния им живот с детето, за родителите – с което да им позволи намеса в живота на новото семейство. Концепцията на тайната при осиновяването е да се даде защита на създадената с него нова семейна общност между осиновител и осиновен, подобна на естественото семейство. Именно с това изменение на ЗЛС осиновяването от отворена към двете семейства форма на грижи за дете, се превръща в конструирана от правото форма на социално родителство, основано на брака. В този смисъл, конструкцията на социалното родителство е имала и има своето социално значение, но още към онзи момент въпросът за тайната като ключов фактор, гарантиращ всички интереси при осиновяването и опазването й, са поставяни под съмнение. В статията си „Нови положения в режима на осиновяването. Сп. Социалистическо право, кн.7/1961 г., проф. Лиляна Ненова поставя въпроси, на които трудно може да се даде отговор в рамките на променения институт на осиновавянето, като например: в какъв обем се прекратяват отношенията с кръвните роднини, тъй като те не могат да бъдат нито правно, нито психологически заличени; как се осигурява спазването на брачната пречка. Според проф.Ненова, законът не си поставя такава цел, а само прекратяване на правата и задълженията, като моралните такива остават. Въвеждането на тайната на произхода се мотивира с необходимостта да се защити привидността, която създава осиновяването и тя се постига с промяната на самоличността на осиновения - осиновителят се вписва като родител на осиновения в регистъра за ражданията по местожителството на осиновителя, съставя се нов акт за раждане, по искане на осиновителя се извършва промяна в собственото име на осиновения, като се запазва единствено оригиналната дата на раждане на детето. Тази уредба е запазена и до днес /чл.101, ал.2 СК във вр. чл.50 и чл.18, ал.1 и 2 ЗГР/. Предвидени са гаранции за опазване на тайната на осиновяването и в здравното и социалното законодателство, свързано с грижите за децата, останали без родителска грижа,. Създадени са структури и институции, натоварени да следят за „най-строго спазване на тайната на осиновяването” и съхраняването на всички документи, свързани с него. Задължението на тези органи обаче е определено твърде общо както относно вида на информацията, така и относно начина на съхранението й. С така въведените положения в режима, от тайна на осиновяването, чиято роля е да предпази от информация, която може да е вредна за трите страни в процеса на осиновяване, се стига до пълно прикриване на произхода на детето, дори и без възможност за събиране на информация, която би послужила за защита на негови интереси по-нататък.
Едва с допълненията, направени през 2003 г. в СК от 1985 г. /отм./, с нормата на чл.67б законодателят въведе правната възможност за достъп на осиновения до информация за биологичния му произход. Според мотивите на законопроекта, внасянето му е продиктувано от необходимостта от привеждане в съответствие на нормативния акт с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество при международното осиновяване /Хагска/, ратифицирана от българската държава в изпълнение на ангажиментите, поети в преговорната позиция по Глава 24 „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”. В чл.30, ал.1 и ал.2 от Конвенцията е предвидено задължение за компетентните органи на договарящата държава да обезпечават запазването на информацията, с която разполагат относно произхода на детето, по-специално информация за самоличността на неговите родители, както и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му, като тези органи осигуряват достъп на детето или неговия представител до тази информация, заедно с необходимата консултация, доколкото това е допустимо, съгласно законодателството на тази държава.
Правилото на чл.67б от СК от 1985 г. /отм./ е възпроизведено и в чл.105 от действащия СК, изм. ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. и трябва да се разглежда като елемент от промените в уредбата на осиновяването, които по обхват, дълбочина и значение могат да се сравнят с реформата на института от 1961 г. Една от имплицитните цели на новата уредба на института на осиновяването е именно отпадане на тайната на акта на осиновяване, чрез разширяване на публичноправните елементи в производството по осиновяване, чрез овластяване на системата за закрила на детето в осигуряване на предпоставките - годност на детето и годност на кандидатите, подбор на осиновител за дете, проучване на мотивацията им и обучение, вкл. и в мотивирането им да разкрият обстоятелствата относно осиновяването на детето, следосиновително наблюдение и др. Въпреки променената философия на института на осиновяването, уредбата му продължава да включва пълна промяна в идентичността на осиновения и прикриване на биологичния му произход, вкл. чрез промяна в собственото му име и съставяне на нов акт за раждане - чл.101, ал.2 СК във вр. чл.50 и чл.18, ал.1 и 2 ЗГР. Тази уредба влиза в конфликт с нарастващото признаване на правото на детето да научи истината за своя произход / чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето/. Правилото за достъп на осиновения до информация за произхода му, регламентирано в чл.105 СК е опит да се тръгне в посока на намиране на подходящия баланс между това право на детето и правото на биологичните родители на защита на личните им данни.
Относително определената норма на чл.105 СК поставя редица въпроси, които трябва да бъдат решени, особено като се има предвид, че това е единствената възможност за достъп на осиновения, поради подмяната на личните му данни, и защитата, предоставена на личните данни на биологичните родители от Закона за защита на личните данни. Съгласно чл.4, пар.1 от Общия регламент за защита на личните данни – Регламент (ЕС) № 679/2016 г. „лични данни” са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано, включително по признаци на социалната идентичност на лицето, какъвто признак е и биологичния му произход. Личните данни на осиновения са тези, съдържащи се в новия акт за раждане, поради което той няма правно средство да търси данни за родителите си от органите на гражданската регистрация, защото не се съдържат там, макар и осиновеният да има достъп до данните от този акт по реда на чл.88а ЗГР.
Съгласно чл.15, пар.1 от Регламент (ЕС) № 679/2016 г. всяко физическо лице има право на достъп до данните, които се съхраняват за него от лице, които обработват такива данни, но съгласно чл.23, пар.1, буква „и“ от същия регламент е допустимо национално право да предвиди изключения от правото на достъп, когато „подобно ограничение е съобразено със същността на основаните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира“…защита на субекта на данните или на правата и свободите на други лица“. Съгласно проследеното по-горе историческо развитие на правната уредба на тайната на осиновяването, същата има за цел да защити правата и на осиновения, и на осиновителите и биологичните родители, поради което следва да се приеме, че чл.105 СК не противоречи на изискванията на Регламент (ЕС) № 679/2016 г. за осигуряване на достъп до лични данни. Разпоредбата на СК отговаря изцяло на изискванията по чл.23, пар.2 от Общия регламент за защита на данните, тъй като посочва до кои данни е ограничен достъпът (тези за биологичния произход на пълно осиновения), с каква цел - защитата на участниците в осиновяването, посочени са лицата, които имат достъп до данните, редът за този достъп, и условията за осъществяване на достъпа.
Овластени да предявят искането за достъп до информация за произхода са само осиновеният и осиновителите, т.е. законът е признал наличието на правен интерес само на тези лица, като интересът на осиновителите да търсят тази информация се извежда от разбирането, че това е част от родителските им права и задължения с оглед защита интересите и правата на детето. За биологичните родители не е предвидена такава възможност, като законът постановява само да бъдат изслушани, т.е. да дадат свое мнение, което не обвързва съда при постановяване на решението, което те нямат право да обжалват. Видът и обемът на информацията, която може да се предостави при искането са определени най-общо от закона като „информация за произхода на осиновения”, като събирането и съхраняването й е задължение на държавата, което гарантира правото на осиновения да я узнае. Първоначално предимство се е отдавало на сведения за здравословното състояние детето, като едва с допълненията към СК от 1985 г. от 2003 г. списъкът от сведения за детето се допълва с личните данни на родителите, контактите на детето с родителите, историята на детето преди осиновяването, а за всяко дете, включено в списъка за деца за пълно осиновяване, се създава досие. Въпреки, че за детето се създава досие със сериозен обем информация /медицинска, социална и друга история, както и лични данни на родителите/, на осиновителя се предоставят единствено данни за детето /чл.57в, ал.4 СК отм. и чл.95, ал.3 СК/ Това означава, че дори осиновителят не разполага с информация за произхода на детето, или поне с част от нея, която би могъл по подходящ начин да предостави на осиновения. Достъпът до информация за произхода зависи от преценката на окръжния съд за наличието на важни обстоятелства, обосноваващи искането му.
Според доктрината / Цанкова Ц., Станева А., Марков М., Тодорова В., Петров В., Балевска Ем., Дечева Б., Мичева В. Приложен коментар на Семеен кодекс. София, Труд и право, 2015 г., стр.338 / разпоредбата на чл.105 СК не признава право, а правна възможност за достъп до информация за произхода, която е поставена под условие - потребността от информация да е обусловена от наличие на важни обстоятелства. Достъпът до информацията за произход се контролира от окръжния съд, допуснал осиновяването, който може да го разреши или не, в зависимост от преценката му за наличие на важни причини, като основание на искането.
В семейноправната ни теорията се приема, че важни обстоятелства по смисъла на чл.105 СК могат да бъдат здравословен проблем, нуждата от изясняване характера на наследствено заболяване или психически проблеми, установяване на генетични предразположения и болести, както и факти, свързани с пречките за брак. / Ненова Л. Семейно право.Книга втора. Нова редакция проф.Марков, М., по новия СК, Софи.-Р, 2009 г. с.242; Матеева, Е. Семейно право на Република България.С.2010 г., с.404, Тодорова В., Приложен коментар на Семеен кодекс. София, Труд и право, 2015 г., стр.338/ Знанието на осиновения за извършеното осиновяване /т.е. при нарушена вече тайна на осиновяването/ също се приема като факт, който би могъл да се прецени като „важно обстоятелство“ за разкриване на допълнителна информация относно неговия биологичен произход. /Ставру Ст., „Важни обстоятелства, които налагат разкриване на тайната на осиновяване”, сп. Собственост и право”, 2015 г., кн.1 /.
Прегледът на съдебната практика, създадена при действието на СК от 2009 г., сочи, че съдът тълкува противоречиво понятието за „важни обстоятелства“, които налагат предоставянето на информация относно произхода. В голяма част от случаите, в резултат на стеснително тълкуване на понятието, на практика се отказва достъп до такава информация, от което следва, че механизмът, уреден в разпоредбата на чл.105 СК не е ефективен. Така например според съдебната практика / решения на окръжни и апелативни съдилища/ не са важни обстоятелства по смисъла на закона генетичната предразположеност към някои заболявания; желанието на молителя да узнае за своя произход, дори и в случаите, в които осиновителите му са починали, като се приема, че желанието да научи за биологичните си родители „е важна човешка причина, но за съжаление тя не представлява правно основание за уважаване на молбата по чл.105 СК”; силното емоционално безпокойство на осиновения, което може да доведе до психични затруднения; наличието на задълбочаващо се депресивно разстройство, ако не е установена причинно – следствена връзка между това психично състояние на молителя и липсата на информация за биологичните му родители; опасността от кръвосмешение, когато е заявена като обща заплаха.
Случаите, в които съдебната практика допуска разкриване на тайната на осиновяване, са свързани със задоволяване на определен имуществен интерес на осиновения или със здравословното му състояние. Налице са и решения, в които се приема че желанието на молителя да познава своя произход, да изгради собствена идентичност и възможността да получи нужната му морална подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация по чл.105 СК и негово право за зачитане на личния му и семеен живот, закрепено в чл.8 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана от Република България и станала част от националното законодателство, поради което българският съд следва да се съобразява с нея. В тези случаи съдилищата се позовават на решения на Съда по правата на човека в Страсбург, постановени във връзка с нарушаване правото на личен живот при търсене на идентичност, както и на отправената към Република България от Съвета по правата на човека към ООН препоръка за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на осиновеното дете да знае своя произход, по повод на която през м.юли 2015 г. в Министерството на правосъдието е създадена работна група за изменения на СК от 2009 г. с цел премахване тайната на осиновяването. Друг привеждан от съдилищата аргумент за преодоляването на тайната на осиновяването е правото на осиновения да знае своя биологичен произход, регламентирано в чл.30 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, като се посочва, че „за правото на осиновения да получи информация за своя произход е налице практика на ЕСПЧ, в която правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход е широко признато и в по-голям обем от предвидената в нашето законодателство възможност по чл.105 СК, като се прави позоваване на решение от 07.07.1989 г. на ЕСПЧ по делото Gaskin срещу Обединеното кралство. В последното е прието, че интересът на лицето, което търси достъп до досие, отнасящо се до неговия личен и семеен живот, трябва да е защитен по силата на чл.8 ЕКЗПЧОС. В други решения, стъпвайки на ноторно известния факт, че здравният статус на всеки човек е повлиян от наследствеността и че при по-сериозно заболяване винаги се изисква информация от лекуващия лекар за наследствена обремененост на болния, съдът приема за важно обстоятелство необходимостта да се установи наследствена обремененост при проявено сериозно заболяване, повлияно от наследствеността. Особено внимание заслужава решение № 11886 от 20.08.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр.д. № 388/2020 г., с което е уважена молбата на молителката – 70 годишна, чиито осиновители са починали, а от съда е установено, че и рождените родители също са починали, за разкриване на нейните биологични родители с цел да разбере дали лицето, с което са били в изключително близка духовна и доверителна връзка, е неин брат. Аргументите на съда са, че изтъкната причина, наред с установените по делото обстоятелства, че молителката е уважаван лекар, грижила се е за лицето през годините, както и за неговата съпруга, представляват обстоятелства от морално-етичен характер и че държавата чрез своите органи, вкл. законодателни и съдебни не може да пренебрегне тези обстоятелства, като не зачете правото на молителката на неприкосновеност на нейния личен и семеен живот – арг. чл.8, ал.1 КЗПЧОС, вкл. знанието за нейните родствени и семейни връзки.” Според съдебния състав по смисъла на чл.105 СК „важни обстоятелства” представляват такива факти от обективната действителност, при възникването на които за молителя биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния и социалния статус на осиновения или са свързани с неговия мироглед, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители /арг. чл.8, ал.1 КЗПЧОС/. Посочено е, че ограниченията на уреденото в тази правна норма основно човешко право трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, т.е. намесата на държавните власти при упражняването на това право е допустима единствено в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите /арг. чл.8, т.2 КЗПЧОС/.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение споделя даденото в посоченото решение тълкуване на понятието „важни обстоятелства”, доколкото то обезпечава постигането на ефективен механизъм за достъп до информацията за биологичния произход при съществуващата правна уредба за достъп до информация за произхода, респективно гарантира ефективна защита на конституционното право на личен и семеен живот, закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията на РБ и съответстващо на чл.8 КЗПЧОС, част от което е и правото да познаваш произхода си. В подкрепа на даденото тълкуване са налице множество аргументи, както от международно право, така и от социалните науки. Правото да познаваш произхода си, определяно още като право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на защита на личния/частния живот – чл.17 в допълнение от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, от чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава /макар и не като абсолютно/, правото на детето да познава своя произхода. Това право е признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен. Правно задължен субект е държавата, на която са възложени едновременно определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на информацията и за защитата й, но и за достъп до нея, както и негативното задължение за въздържане от намеса / в този смисъл §40 на решението на ЕСПЧ по делото Одиевре срещу Франция от 13.02.2003 г./ Във всичките си решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот. Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, също предвижда осигуряване на достъп на детето или на неговия представител до информацията за произход, заедно с необходимата консултация – чл.30, като прегледът на информацията по този текст, публикувана на интернет страницата на Хагската конференция по международно частно право за 32 страни, сочи, че всяка от тези държави осигурява дългосрочно запазване на информацията за произхода и предоставя достъп до тази информация на осиновения и на осиновителите, като в някои от държавите, достъп до информация имат и биологичните родители и трети лица. Аргументите от социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода са няколко – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини – необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност.
Изложените по-горе аргументи, историческият преглед на института на осиновяването, разкриващ основанията за въвеждане на тайните и техните функции, както и последвалата промяна във философията на осиновяването, обуславят извода, че към днешна дата тайната на осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си, което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се защитават с предимство при осиновяване.
Допълнителен аргумент в тази насока е и изготвеният през 2016 г. от работна група към Министерство на правосъдието проект за изменения и допълнения на Семейния кодекс. Видно от мотивите към него целта е да се регламентират по нов начин условията и реда за достъп до информация за произхода на осиновения, за да се осигури право на ефективен и облекчен достъп до информация за произхода, което право следва да се разбира като право да се знае истината относно произхода - от една страна установен чрез предписания от закона способ осиновяване, а от друга - чрез биологичната връзка между дете и родител. Този проект обаче не беше внесен в Народното събрание поради смяна на правителството през 2017 г. и към настоящия момент държавата продължава да има задължение да създаде ефективен механизъм за информиране на лицата, участващи в осиновяването и за посредничество между тях, при постъпило искане от осиновения.
По-изложените съображения, на повдигнатия въпрос следва да се отговори, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.
Доколкото производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК–„Охранителни производства“, при преценка дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица, съдът следва служебно или по искане на прокуратурата като контролираща страна, да събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение.
С оглед отговора на повдигнатия материалноправен въпрос, обжалваното решение се явява неправилно, което налага отмяната му, а доколкото не е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, молбата следва да бъде разгледана по същество от касационната инстанция /арг. от чл.293, ал.3 ГПК/.
В конкретния случай е безспорно установено, че молителката от години знае, че е осиновена, който факт е узнала от родителите, които са я отгледали, т.е. от своите осиновителите, вкл. знае собственото си име преди промяната му и издаването на новия акт за раждане, както и собственото име на рождената си майка. От данните по делото е видно, че както осиновителите, така и рождената майка на молителката са починали /рожденият баща е неизвестен/, поради което отпада изискването на чл.105, ал.1, изр.2 СК за изслушване на рождените родители, респективно за съобразяване и на техните интереси. Молителката е 52 годишна жена, майка на две пълнолетни деца – на 25 г., съответно 33 г. Като причина за разкриване на биологичния произход се излагат обстоятелства от морално-етичен характер – за болезнената необходимост, след като от години знае за факта на осиновяването си, да узнае биологичния си произход, семейната си история, да знае коя е жената, дала й живот и която е била принудена от обстоятелствата да се раздели с нея, предоставяйки й възможност за по-добър живот. Като мотиви за искането за предоставяне на информация за биологичния произход са посочени и притесненията на молителката във връзка с опасността синовете й да встъпят в кръвнородствени връзки. От изложеното в молбата, а и от данните по делото, не се установява искането да е мотивирано от неморални или користни цели. Узнаването на биологичната майка и нейния родствен кръг цели изясняване на съществен за молителката факт от душевния й мир, необходим за изграждане на личностовата й идентичност, както и за предотвратяване на възможността нейните низходящи да създадат връзки със свои близки родственици, които попадат под забраната на чл.7, ал.2 СК.
С оглед изложеното, молбата за съдействие – за предоставяне на информация за биологичния произход, се явява основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 47/07.01.2020 г. по в.гр.д. № 3589/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:
ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА на основание чл.105, ал.1 СК, във вр. чл.2 ГПК и чл.530 и сл. ГПК по молбата на В. Г. С., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община] и със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 26 - адв. Ж. Б. информация за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр.д. № 85/1969 г. по описа на Ломски народен съд за допускане на пълно осиновяване.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: