Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1748 /2023 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Етрополе против решение № 72 от 08.02.2023 г. по гр.д.№ 345/2022 г. на Окръжен съд-София, с което е отменено решение № 35 от 25.03.2022 год. по гр. дело № 319/2021 год. на Етрополския районен съд и вместо това са уважени предявените против касатора искове на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като е признато за установено по отношение на Община Етрополе, че ищците С. П. Н. ЕГН [ЕГН] и М. Х. Х. ЕГН [ЕГН], /конституирана на мястото на първоначалния ищец Х. П. Х., починал в хода на производството /на 23.08.2021 год./ са собственици на основание наследство от П. Х. Г., починал на 28.01.1991 г. и М. Д. Г., починала на 07.10.2006 г., и давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ *** в кв. ***, с урегулирана площ от 493 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения, при граници и съседи на парцела: УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** по плана от 1977 год.,
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност и пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и Р ешение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. Наведено е и оплакване за нарушение на процесуалните правила, изискващи действия на съда по изясняване на фактическата обстановка при спазване принципа на равенство между страните и обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Твърди се необоснованост на изводите на съда относно придобиване на процесното место от наследодателя на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: следва ли съдът при постановяване на съдебен акт да анализира всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и доводите, и възраженията на страните, следва ли при анализа на писмените доказателства да посочи защо вярва на едни и не вярва на други, както и да анализира възраженията по придобивните основания, заявени по иск за собственост? При обсъждане на официални писмени доказателства, издадени от длъжностни лица, които не са оспорени, следва ли съдът да ги анализира и да отговори какви правни последици приема от тях? Следва ли и с какви доказателствени средства ответната община да докаже, че при знанието за собственик върху процесния имот, върху който се отстъпва право на строеж и са налице актове за държавна и общинска собственост, общината да защити правото си на собственост? По тези въпроси се твърди противоречие с Решение № 22 от 09.03.2021 г. по гр.д.№ 1857/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение № 111/17.07.2018 г. по гр.д.№ 3695/2017 г. на ІІІ гр.о., решение № 248 от 18.02.2015 г. по гр.д.№ 3957/2017 г. на ІІІ гр.о. Твърди се и основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК – противоречие с Р ешение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г., както и противоречие с императивни правни норми забраняващи придобиване по давност на общински имоти.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
С. П. Н. и Х. П. Х. са предявили против Община Етрополе положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ *** в кв. ***, с урегулирана площ от 493 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения. Позовават се на наследство и давностно владение. Доказват, че са наследници на П. Х. Г., починал на 28.01.1991 г., и М. Д. Г., починала на 07.10.2006 г. В хода на производството е починал и ищеца Х. П. Х. - на 23.08.2021 г. и на негово място е конституирана М. Х. Х..
С АДС № 66/15.12.1951 год. е актувано за държавно на основание чл.2 от Закона за държавните имоти /ДВ бр. 300/22.12.1948 г., отменен 17.12.1951 г./ незастроено място от 8000 кв.м., находящо се в [населено място], представляващо парцел *** в кв. ***при описани граници и съседи. Посочено е, че имотът е „стар държавен имот“ и е предоставен за ползване на Участъкова противопожарна служба, [населено място]. Следващият АДС е № 60/11.04.1969 год. съставен за парцел ***за имот пл. № *** в кв. ***по регулационния план на [населено място] от 1961 г. с площ 458 кв.м. – „стар общински имот“. В акта е отразено, че с решение на ИК на ГНС върху имота е отстъпено право на строеж на П. Хр. Г., изплатен с кв. № 16449, 74746/1961 год. В преиздаденият по нов образец АДС със същия номер е посочено, че имотът е идентичен с парцел ***в кв. ***по регулационния план на [населено място] от 1977 год. с площ 458 кв.м., както и че същият е застроен въз основа на отстъпено право на строеж на П. Х. П. с жилищна сграда. На основание заповед № ДИ-906/17.07.2001 год. на Областния управител на Софийска област е наредено да се отпише от актовите книги за държавни имоти – частна държавна собственост и да се предаде на община Етрополе недвижим имот, представляващ парцел ***, целият с площ 458 кв.м. /без изградената в него сграда/, находящ се в кв. ***по плана на [населено място], актуван с АДС № 60/11.04.1969 год., на основание чл. 78 от ЗДС вр чл. 152 от ППЗДС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. В резултата от тази заповед е съставен АЧОС № 390/20.03.2002 год. на община Етрополе, с който е актуван процесния имот - бивша „частна държавна собственост“ като имот – частна общинска собственост. В разписната книга към действащия план за имота не е записан собственик.
Разпитаните свидетели Д. и П. установяват, че къщата в дворното място била построена след 1952 год. от родителите на ищцата, чийто дядо по бащина линия живял в имота докато почине през 1977-78 год. Бащата на свидетелката имал имот в съседство на [улица]и когато тя ходела в имота около 1961 г. къщата в имота била вече построена, а след това бил построен и сайванта. Семейството на ищцата живеело в имота и го подържало добре, като не са чували някой да има претенции за имота. Свидетелката знаела, че имота бил купен от родителите на С. от Общината. Св. П. помни имота от 1960 год. и в него винаги живеели М. и П., а С. имала апартамент в друг квартал на града, но след смъртта на родителите си продължила да посещава имота, където останал да живее брат й Х..
Според СТЕ, за сградата няма строителни книжа, но е изградена преди 11.04.1969 г. и отговаря на изискванията за търпим строеж, съгласно пар. 27 от ПЗР на ЗУТ.
РС е приел, че общината се е легитимирала като собственик на процесния имот – бивша държавна собственост, трансформирана в частна общинска собственост и за него е действал мораториума, въведен с нормата на пар.1 ЗДЗС, който е отменен с Р ешение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г., но отмяната действа занапред. По отношение на сградата, искът също е отхвърлен с аргумент, че не са се събрали доказателства кога е построена и кога е било учредено право на строеж, а това ограничено вещно се погасява при неупражняването му в продължение на пет години. Затова иска е отхвърлен изцяло от РС.
Въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства и въз основа на тях е приела, че имота е бил частна държавна собственост до издаване заповедта на Областния управител на 17.07.2021 г., а въз основа на тази заповед имота е станал частна общинска собственост. Разгледал е забраната за придобиване на имоти държавна и общинска собственост в нормата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението й ДВ бр. 31/31.05.1996 г. Позовал се е на редакцията на този текст, която е в сила от 01.06.1996 г., според която „не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“ и въведеният мораториум за придобиване по давност на имоти – частна държавна и частна общинска собственост с нормата на пар.1 от Закона за изменение на Закона за собствеността, с който е спряно течението на десет годишната придобивна давност в последния ден от изтичане на този срок - считано от 31 май 2006 г.
Съдът се е позовал на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.), с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Тъй като с § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост - Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но е влязла в сила на 31.12.2017 г. - Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията, но е посочил, че не могат с придаване обратно действие на материално правен закон да се засягат вече придобити права, т.е. в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност следва да се зачита. За действието за напред на пар.1 ЗДЗС в останалите периоди, КС е посочил изрично, че с отмяната на този параграф не се засяга нейният досегашен ефект, като се е позовал на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, т.е. последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ),
Като допълнителен аргумент, въззивната инстанция се е позовала и на Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, с което е е прието, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага и с този аргумент също е стигнал до извода, че не следва да приложи противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Така като е приел, че за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен и с оглед обстоятелството, че ищците и техните праводатели са осъществявали непрекъснато, явно и спокойно владение върху имота в периода от изменението на чл. 86 ЗС през 1996 г. (ДВ, бр. 33/1996 г.) и до предявяване на иска на 16.08.2021 г. десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл и същите са придобили имота по давност.
Настоящата инстанция намира, че по първата група въпроси, съдът е обсъдил събраните доказателства и е извел изводи от тях. По делото не е установено ищците да се легитимират като суперфициарни собственици. Не се установява да е бил издаден административен акт, с който да им е учредено право на строеж, въз основа на който да се възприемат като суперфициарни собственици и това да опровергава намерението за своене. Отбелязването в актовете за държавна собственост от 1969 г., съставен от ответника /сега касатор/ за изплатено право на строеж не е въз основа на издаден административен акт и не е публично, поради което не може да се направи извод, че наследодателите на ищците са имали знанието, че са суперфициарни собственици и затова не са могли да формират анимус за придобиване по давност на правото на собственост върху дворното място. Обстоятелствата, които касатора сочи като необсъдени – това, че към 1951 г. в АДС било отбелязано, че имота е предоставен на противопожарната служба е неотносимо към релевантните за спора обстоятелства, а и актуваният имот през 1951 г. е от 8000 кв.м., а процесния е част от тази площ – 493 кв.м. Същото се отнася и за обстоятелството, че по разписната книга имота е записан без собственик, т.е. като такъв не е записана нито държавата, нито наследодателите на ищците. Предвид изложеното, съдът намира, че по първата група въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните, въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и не следва да се допуска до касационно обжалване, т.е. решението не е постановено в противоречие със съдебната практика по тази група въпроси и на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се допуска касационно обжалване.
Противоречие с решение на Конституционния съд, също не се констатира.
Процесния имот е бил частна държавна собственост до 17.07.2001 г., когато е издадена заповедта на Областния управител да се отпише като държавен и да се актува като имот – частна общинска собственост. За имотите частна държавна собственост, нормата на чл. 86 ЗС, в редакция ДВ бр. 31/1996 г. в сила от 01.06.1996 г. не е установявала забрана за придобиване по давност. Течението на придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряно с нормата на пар.1 ЗДЗС, но в последния ден преди изтичане на десетгодишния срок, т.е. считано от 01.06.2006 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на пар.2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, с която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от Конституциония съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права. Така в този период е изтекъл последния ден от спряната да тече придобивна давност за процесния имот. Следователно не се касае за обратно действие на решението на КС, а за стриктно съобразяване разясненията, дадени с решението на КС. В този смисъл са и решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о.
Действително в мотивите на решението на КС се приема, че „с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“ и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила. Като последица от това, се приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г.
Предвид изложеното, позоваването на Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, с което се приема, че не се прилагат по висящи дела правни норми, които са обявени за противоконституционни не противоречи на посоченото в мотивите Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г., че „с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“. При постановяване на последното, КС е отчел, че правото на собственост е уредено в Конституцията като основно право, което не може да се засяга с обратно действие на закона и тълкуването му. Така позоваването на Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ за неприложимостта на обявени за противоконституциони правни норми по висящи дела не е повлияло на крайния изход от спора и е без значение за изхода от него, не е довело и до мотиви, противоречащи с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното решение не е постановено и в противоречие с имеративна правна норма. С нормата на чл.7 ЗОбС, в сила от 01.06.1996г. е въведена законова забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост – публична и частна, но към този момент и до 17.07.2001 г. процесния имот не е бил частна общинска собственост, а е бил частна държавна собственост, за която до въвеждане на мораториума /01.06.2006 г./, не е действала забрана за придобиване по давност. С изменението на чл. 7, ал.1 ЗОС / ДВ бр. 96/05.11.1999 г. е установена забрана за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост. Така от 09.11.1999 г. отпада законовата забраната за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, но считано от 01.06.2006 г. с пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е установен спиране течението на придобивната давност. Процесния имот обаче, както вече се посочи, е частна общинска собственост от 17.07.2001 г., а до този момент е частна държавна собственост, за която давност тече до 31.05.2006 г. включително. След обявяване за противоконституционен текста на пар.1 ЗДЗС и на пар.2 от ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, придобивна давност за имоти частна държавна собственост тече за периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и не тече в периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г. Следователно първите две редакции на чл. 7 ЗОбС са неприложими за процесния имот и не е налице очевидна неправилност поради протворечие с императивна правна норма. Тъй като обжалваното решение е валидно и няма съмнения за вероятна недопустимост на същото, не са налице и трите основания по чл. 280, ал.2, пр.1-3 ГПК
В обобщение не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 2 000 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 08.02.2023 г. по гр.д.№ 345/2022 г. на Окръжен съд-София по касационна жалба, подадена от Община Етрополе.
Осъжда Община Етрополе да плати на С. П. Н. ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: