11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50162
София, 01.08. 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана К.
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 758/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 392/12.09.2022 г. по касационни жалби, подадени от И. К. С., С. Г. Т., Р. Г. П., Ц. С. Г. и М. С. Т., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260050/16.09.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260277/13.08.2021 г., по в. гр. д. № 197/2020 г. на Софийския окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-то ГПК за проверка допустимостта на решението, с което според касаторите се признават права над притежавания от ищцата И. Н. С. обем и по непредявени от останалите съсобственици Е. Х. Д. и Й. Х. С. ревандикационни искове по отношение на обекти, придобити по наследство.
Обстоятелствата по делото са следните:
Производството е образувано по искова молба на И. Н. С. срещу Г. С. С., М. С. Т. и Ц. С. Г. с искане за предаване владението на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 61604.51.534 по кадастралната карта на [населено място] и от построените в него две сгради: двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв. м. с идентификатор [№] и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв. м. с идентификатор [№], както и за преустановяване на действията, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост.
Ищцата твърди, че заедно с Е. Х. Д. и Й. Х. С. е съсобственица на посочената идеална част.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС, както и по искове освен на И. Н. С., и на Е. Х. Д. и Й. Х. С..
Въззивният съд е приел, че предявеният иск не следва да се квалифицира по чл. 109, ал. 1 ЗС. Посочил е, че за да се приеме, че е предявен негаторен иск, не следва да са налице фактически твърдения, че владението е било отнето, каквито са изложените обстоятелства в исковата молба и в допълнителната молба от 01.12.2017 г., в която ищцата отново е посочила, че ответниците не ѝ позволяват да ползва дворното място и сградите в него. Искът, с който се защитава отнето владение, е ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, по който се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и по притезанието за предаване на владението или държането.
Съобразно с така приетата правна квалификация на предявения иск въззивният съд е приел, че в частта, с която районният съд е осъдил ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху постройките, и съответно в частта, с която е отхвърлил това искане по отношение на поземления имот, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и така е постановил недопустимо решение, което в тази част е обезсилено; решението е обезсилено и в частта, в която съдът се е произнесъл и по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С., които, макар да се твърди в исковата молба, че са съсобственици заедно с ищцата на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, не са предявили иск и не са страни по делото - предявяването на иск по чл. 108 ЗС е действие на управление и не може да се приеме, че ищцата И. С. го е предявила и от името на останалите съсобственици на идеалната част от имота.
Въззивният съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС основният спор е дали ищцата, заедно с Е. Х. Д. и Й. Х. С., е собственица на 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот и от построените в него сгради.
В тази насока по делото е установено, че с н. а. № 68/04.07.1956 г., издаден по обстоятелствена проверка, А. С. С. и С. С. С. са признати за собственици по давност на недвижим имот в землището на [населено място], а именно къща и други селскостопански сгради, при посочени съседи, който имот представлява част от парцел III от кв. 84 по плана на селото с площ 202 кв. м.
А. С. С. е починал на 26.10.1981 г. и е оставил за наследници по закон ищцата И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С., които са преживяла съпруга и дъщери на сина на наследодателя Х. А. С., починал на 18.02.2000 г., както и З. А. Д. - дъщеря на наследодателя, и Р. С. Г. - дъщеря на починалия на 02.09.1970 г. син на наследодателя С. А. С..
С. С. С. е починал на 26.06.1995 г. и е оставил за наследници по закон три деца: М. С. Т., Ц. С. Г. и Г. С. С., последният починал в хода на делото и оставил за наследници по закон: И. К. С.- преживяла съпруга, и С. Г. Т. и Р. Г. П. - дъщери.
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху 1/2 ид. ч. от процесния имот и от построените в него стопански постройки по силата на наследствено правоприемство, черпейки права от н. а. № 68/04.07.1956 г., като собствеността ѝ е потвърдена с решение № 249/23.09.2008 г. по гр. д. № 580/2007 г. на Самоковския районен съд.
Ответниците са оспорили допустимостта на иска, позовавайки се на решение № 26/07.02.2014 г. по гр. д. № 467/2012 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявен от И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. срещу Г. С. С., М. С. Т., Ц. С. Г., З. А. Д. и Р. С. Г. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на процесния поземлен имот. Твърдят, че н. а. № 68/04.07.1956 г. не се отнася за процесния поземлен имот. Твърдят, че са придобили имота по давност, като го владеят от м. декември 1971 г. Представили са н. а. № 42/20.08.2014 г., с който Г. С. С., М. С. Т. и Ц. С. Г. са признати по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК на основание представени писмени доказателства за собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№], ведно с построените в имота сгради - двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] с площ 46 кв. м., двуетажна второстепенна сграда с идентификатор [№]2 с площ 20 кв. м. и едноетажна второстепенна сграда с идентификатор [№]3 с площ 12 кв. м. Представили са и н. а. № 105/24.10.2014 г. по обстоятелствена проверка, с който по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК са признати за собственици по давностно владение и наследство също на 1/2 ид. ч. от поземления имот и от сградите, описани в предходния нотариален акт.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото разписен лист към проекта на дворищна регулация на [населено място] от 1958 г., скица № 15-352349/17.08.2015 г. относно границите и съседите на спорния поземлен имот и находящите се в него сгради, както и приетите по делото заключения на основна и допълнителна техническа експертиза, от които се установява, че спорният имот с идентификатор [№] обхваща част от имот пл. № 84, за който е отреден парцел III от кв. 18 по регулационния план на [населено място] от 1915 г. /действащ към момента на издаване на н. а. № 68/1956 г./, както и че обхваща част от имот пл. № 283 и почти целия имот пл. № 284, за които имоти е отреден парцел II от кв. 17 по действащия план от 1958 г. В разписния лист към плана за собственици на имот пл. № 283 са посочени братя А. и С. С. С., а за имот пл. № 284 - Х. А. С.. Според вещото лице предмет на н. а. № 68/1956 г. е имот пл. № 283 по плана от 1958 г. с площ от 232 кв. м., който частично съответства на част от имот пл. № 84 по плана от 1915 г. Проследено е и застрояването в имота. Имот с идентификатор 61604.51.679 с площ 94 кв. м. и № 283 е записан на С. и А. С. С.. Съдът е приел, че по същество спорът между страните относно правото на собственост върху процесните имоти е разрешен с решение от 23.09.2008 г. по гр. д. № 580/2007 г. на Самоковския районен съд, влязло в сила на 27.11.2008 г., с което е признато за установено по отношение на И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С., че Г. С. С., Ц. С. Г. и М. С. Г. са собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 61604.51.534, ведно с построените в имота сгради - жилищна сграда с идентификатор [№]1, стопанска сграда с идентификатор [№] и стопанска сграда с идентификатор [№]. С това решение със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по отношение на собствеността върху процесните имоти и той не може да бъде пререшаван, тъй като придобивното основание, на което се позовават ответниците в настоящото производство, и придобивното основание, на което са се позовали по гр. д. № 580/2007 г., в което са имали процесуалното качество на ищци, е едно и също. Това се отнася и до придобивното основание, на което се позовава ищцата в настоящото производство, която в предходното дело е имала качеството на ответник. Ето защо въззивният съд е приел, че следва да бъде признато за установено, че ищцата е собственица на 1/2 ид. ч. от поземления имот и от построените в него сгради. След като обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е посочил, че от съвкупната им преценка се установява, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните имоти и не допускат ищцата до тях, за да ги ползва, от което е заключил, че предявеният ревандикационен иск е основателен.
Въз основа на горното въззивният съд е постановил решение № 260050/16.09.2020 г., с което е:
- обезсилил решение № 167/01.10.2019 г. по гр. д. № 1494/2017 г. на Самоковския районен съд в: частта, с която ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях 1/2 ид. ч. от поземления имот и от двете второстепенни сгради; в частта, с която са осъдени да предадат на Е. Х. Д. и Й. Х. С. владението на 1/2 ид. ч. от тези сгради; в частта, с която искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е отхвърлен; в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С.;
- отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на 1/2 ид. ч. от поземления имот и вместо това е признал за установено по отношение на ответниците, че И. Н. С. е собственица на 1/2 ид. ч. от застроен поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място] с площ 518 кв. м., с номер по предходен план пл. № 284 и № 283, и е осъдил ответниците да предадат на собственицата владението на имота;
- на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил н. а. № 42/20.08.2014 г. за 1/2 ид. ч. от собствеността върху поземления имот.
С определение № 60115/09.07.2021 г. по настоящото дело съставът на ВКС, I-во г. о., е изпратил делото на Софийския окръжен съд за провеждане на производство по чл. 247 ГПК.
С решение № 260277/13.08.2021 г. по в. гр. д. № 197/2020 г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки, като е постановил:
- обезсилва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 109 ЗС, предявен от И. Н. С. за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява претендирана собственост върху идеална част от поземления имот;
- потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която ответниците са осъдени да предадат на И. Н. С. владението на 1/2 ид. ч. от построените в поземления имот две стопански сгради;
- отменя първоинстанционното решение в частта, с която е отменен н. а. № 42/2014 г. за 1/2 ид. ч. от построените в поземления имот двуетажна жилищна сграда и две второстепенни сгради;
- отменя първоинстанционното решение в частта, с която н. а. № 105/2014 г. е отменен по отношение на признатото с него право на собственост върху 1/2 ид. ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 46 кв. м., и потвърждава същото решение в частта, с която н. а. № 105/2014 г. е отменен в останалите му части.
По основанието за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Според чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Когато ищецът твърди и представя доказателства, че е съсобственик на една вещ /имот/ заедно с други лица, включително и когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава, но не и за правата на останалите съсобственици, защото не е нито техен представител, нито процесуален субституент. Процесуално легитимирани да предявят иск за собственост на останалата част от имота са единствено останалите съсобственици. Ето защо когато само един от съсобствениците предяви установителен иск за собственост на целия имот, този иск, като предявен в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК, е недопустим в частта, с която правото на собственост се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иск в процеса на съсобственика си - ищец. В случай, че се признае право на собственост и на непредявилия иск съсобственик, решението в частта относно обема права, принадлежащи на този съсобственик, ще е недопустимо, и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК то следва да се обезсили в тази част, а делото - да се прекрати в същата част /решение № 89/13.01.2021 г. по гр. д. № 3335/2019 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60/19.04.2021 г. по гр. д. № 3359/2020 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 100/11.10.2022 г. по гр. д. № 4412/2021 г. на ВКС, I-во г. о./.
Същото разрешение е приложимо и по иск за ревандикация на идеална част от недвижим имот, предявен срещу съсобственик, ако ищецът търси защита освен на своя обем права, и на права на съсобственик, който не е ищец. В такава хипотеза искът на съсобственика срещу друг съсобственик ще е допустим само относно обема права, които ищецът претендира за себе си, и няма да е допустим по отношение на претендираните чужди права /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Друго би било разрешението, ако искът за ревандикация е предявен от съсобственик срещу трето за съсобствеността лице, което държи или владее вещта без основание. В такава хипотеза един от съсобствениците може да ревандикира целия съсобствен имот, като това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи сам с общата вещ съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС /решение № 205/12.11.2015 г. по гр. д. № 619/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./.
По касационните жалби, подадени от ответниците по иска:
След произнасянето от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК въззивното решение е постановено в следния смисъл:
- първоинстанционното решение, съдържащо диспозитиви по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за поземления имот и двете второстепенни сгради, е обезсилено от въззивната инстанция и в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано;
- първоинстанционното осъдително решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС е обезсилено за 1/2 ид. ч. от двете второстепенни сгради, владението върху които е следвало да бъде предадено на Е. Х. Д. и Й. Х. С., и в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано;
- в частта, с която ответниците са осъдени да предадат на И. Н. С. владението на 1/2 ид. ч. от двете второстепенни сгради, първоинстанционното решение е потвърдено и в тази част въззивното решение е предмет на касационно обжалване от ответниците;
- отхвърлителното първоинстанционно решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от поземления имот е отменено и е признато за установено, че И. Н. С. е собственица на посочената част и ответниците с осъдени да й предадат владението; в тази част въззивното решение е предмет на касационно обжалване от ответниците;
- първоинстанционното решение в частта, с която н. а. № 42/2014 г. е отменен за 1/2 ид. ч. от двуетажната жилищна сграда и двете второстепенни сгради, е отменено, и в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано;
- първоинстанционното решение, с което н. а. № 105/2014 г. е отменен изцяло, е отменено в частта, с която този нотариален акт е отменен за 1/2 ид. ч. от двуетажната жилищна сграда, и е потвърдено в частта, с която нотариалният акт е отменен в останалите части /а това са частите, с които Г. С., М. Т. и Ц. Г. са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от поземления имот и от двете второстепенни сгради/ - в тази последна част въззивното решение е обжалвано от ответниците.
В обобщение:
- предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частите, с които предявеният от И. Н. С. иск за ревандикация е уважен за 1/2 ид. ч. от поземления имот и от двете второстепенни сгради, и н. а. № 105/2014 г. е отменен за 1/2 ид. ч. от поземления имот и двете второстепенни сгради.
Касационните жалби срещу посочените части на въззивното решение са частично основателни.
От изложеното относно допустимостта на съдебно решение по иск за ревандикация на идеална част от съсобствен недвижим имот, предявен срещу съсобственик, с което се признава право на собственост в обем, надхвърлящ правата на ищеца и включващ права и на непредявил иск съсобственик, следва, че в частта, с която правата на ищцата И. Н. С. са признати в размер над действително притежаваните от нея до претендираната 1/2 ид. ч., въззивното решение, както и първоинстанционното решение, потвърдено в тази част, са недопустими.
Според данните в удостоверението за наследници А. С. С. е оставил за наследници по закон три деца, всяко от които наследява по 1/3 от притежаваната от него 1/2 ид. ч. /чл. 5, ал. 1 ЗНсл/, или по 1/6 ид. ч. Ищцата И. Н. С. е наследник по закон - преживяла съпруга на починалия на 18.02.2000 г. син на наследодателя Х. А. С., която го наследява заедно с двете им деца Е. Х. Д. и Й. Х. С.. Нейните права възлизат на 1/18 ид. ч. /чл. 9, ал. 1 ЗНсл/ и в този обем права, който съответства на идеалната ѝ част в общата вещ, предявеният от нея иск за ревандикация е допустим. Предявилата иска съсобственица не е процесуален субституент, нито действа в качеството на представител на останалите наследници на А. С. С., които не са предявили иск за собственост. Ето защо въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да се обезсилят като недопустими за разликата над 1/18 ид. ч. до 1/2 ид. ч. или за 8/18 ид. ч. от спорния предмет - поземлен имот и второстепенни сгради, поради произнасянето по непредявен иск, а производството в тази част следва да се прекрати.
В частта, с която правата на И. Н. С. са признати на 1/18 ид. ч. от поземления имот и от второстепенните сгради, правните изводи във въззивното решение съответстват изцяло на практиката на ВКС, съображения за което са изложени в определението, постановено в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. В тази част въззивното решение не е недопустимо като постановено, както считат касаторите, по нередовна искова молба, довела до неяснота относно предмета на спора и затруднила защитата им, поради липса на твърдения как се е увеличила площта на поземления имот, предмет на н. а. № 68/1956 г., от 202 кв. м. на 518 кв. м., колкото е претендираният за ревандикация имот. Този довод не може да бъде споделен предвид установената по делото идентичност на имотите, обсъдена в определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Съобразно с това решението в посочената част следва да бъде оставено в сила.
По отмяната на н. а. № 105/2014 г.: като правна последица от частично уважения иск за защита на собствеността този нотариален акт следва да бъде отменен само в частта, която засяга правата на ищцата, а това е 1/18 ид. ч. от поземления имот и от двете второстепенни сгради. В тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а в частта, с която нотариалният акт е отменен за разликата над 1/18 до 1/2 ид. ч. от поземления имот и от сграда с идентификатори 61604.51.534.2 с площ 20 кв. м. и сграда с идентификатор 61604.51.534.3 с площ 12 кв. м., въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в тази част, следва да бъдат отменени като неправилни. В частта, с която н. а. № 105/2014 г. е отменен за 1/18 ид. ч. от поземления имот и второстепенните сгради, въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните са сторили разноски за всички инстанции, както следва:
- ищцата - 3 240 лева;
- ответниците И. К. С., С. Г. Т. и Р. Г. П., заместили ответника Г. С. С. - 3 870.79 лева;
- ответницата М. С. Т. - 1 325.70 лева и
- ответницата Ц. С. Г. - 1 005.70 лева.
Съобразно изхода на спора: уважен иск за 1/18 ид. ч. от спорния имот, съответно - отхвърлен за разликата над 1/18 до 1/2 ид. ч. или за 8/18, на ищцата се следват разноски в размер на 1/18 от 3 270 лева, което възлиза на 180 лева; на ответниците И. К. С., С. Г. Т. и Р. Г. П. се следват 8/18 от 3 870.79 лева, което възлиза на 1 720.35 лева, на ответницата М. С. Т. - 8/18 от 1 325.70 лева, което възлиза на 589.20 лева, и на ответницата Ц. С. Г. - 8/18 от 1 005.70 лева, или 446.97 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260050/16.09.2020 г. и решение № 260277/13.08.2021 г. по в. гр. д. № 197/2020 г. на Софийския окръжен съд, както и решение № 167/01.10.2019 г. по гр. д. № 1494/2017 г. на Самоковския районен съд, В ЧАСТТА, с която И. К. С., С. Г. Т., Р. Г. П., Ц. С. Г. и М. С. Т. са осъдени да предадат на И. Н. С. на основание чл. 108 ЗС владението на 8/18 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при съседи на имота: имоти с идентификатори: [№] , и от построените в него двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв. м. с идентификатор [№] и предназначение: селскостопанска сграда, и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв. м. с идентификатор [№] и предназначение: селскостопанска сграда, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260050/16.09.2020 г. и решение № 260277/13.08.2021 г. по в. гр. д. № 197/2020 г. на Софийския окръжен съд В ЧАСТТА, с която И. К. С., С. Г. Т., Р. Г. П., Ц. С. Г. и М. С. Т. са осъдени да предадат на И. Н. С. на основание чл. 108 ЗС владението на 1/18 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място] и от построените в него двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв. м. с идентификатор [№] и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв. м. с идентификатор [№] .
ОТМЕНЯ решение № 260050/16.09.2020 г. и решение № 260277/13.08.2021 г. по в. гр. д. № 197/2020 г. на Софийския окръжен съд, както и решение № 167/01.10.2019 г. по гр. д. № 1494/2017 г. на Самоковския районен съд, В ЧАСТТА, с която н. а. № 105, том 2, рег. № 3861, дело № 278 от 24.10.2014 г. е отменен в частта за разликата над 1/18 до 1/2 ид. ч., или за 8/18 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 61604.51.534 по кадастралната карта на [населено място] и от построените в него двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв. м. с идентификатор [№] и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв. м. с идентификатор [№] .
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260050/16.09.2020 г. и решение № 260277/13.08.2021 г. по в. гр. д. № 197/2020 г. на Софийския окръжен съд В ЧАСТТА, с която н. а. № 105, том 2, рег. № 3861, дело № 278 от 24.10.2014 г. е отменен за 1/18 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място] и от построените в него двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв. м. с идентификатор [№] и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв. м. с идентификатор [№] .
ОСЪЖДА И. К. С., С. Г. Т., Р. Г. П., М. С. Т. и Ц. С. Г. да заплатят на И. Н. С. разноски по делото за всички инстанции в размер на общо 180 лева.
ОСЪЖДА И. Н. С. да заплати разноски за всички инстанции в размер, както следва: на И. К. С., С. Г. Т. и Р. Г. П. - общо 1 720.35 лева, на М. С. Т. - 589.20 лева, и на Ц. С. Г. - 446.97 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: