Р Е Ш Е Н И Е
№253
София, 18.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1114 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на Г. Т. Ж., Д. Т. К. /починала на 22.05.2009 г., в чиито права е конституиран наследника й по закон Т. П. К./, П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н. против решение № 373 от 25.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е обезсилено решение № 2986/5.10.2007 г. по гр.д. № 3224/2005 г. на Районен съд В. , ХІІ състав в частта, с която е разгледан ревандикационния иск по отношение на реална част от недвижим имот, съставляваща разликата над 600 кв.м. до 1490 кв.м., която разлика е частта от имот пл. № 1* по КП „Манастирски рид, Б. чешма, Д. ” от 1987 г., представляваща имот пл. № 1* от неодобрения план „М”.
В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при определяне предмета на делото съдът не е отчел направените уточнения и изменения с молба от 25.10.2005 г. и на 15.12.2006 г.
Ответниците П. И. Т. , Й. Т. С. и Й. И. П. не са изразили становище по касационната жалба.
С определение № 107 от 4.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос, а именно какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора.
Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС, основан на твърденията, че на ищците като наследници на Т. Г. Ж. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците владеят имота без правно основание, тъй като за наследодателя им не са били налице законовите изисквания, предвидени в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността. В исковата молба спорният имот е индивидуализиран с пл. № 1* по КП „Бялата чешма, Д. и М. рид” с площ от 1490 кв.м. при граници имоти №№ 1142а, 1143,1132, път и дере. В хода на делото е установено, че имот с посочените граници съществува само по неодобрения кадастрален план „М” и е с площ от 600 кв.м. и въззивният съд е приел, че с оглед посочените в исковата молба граници на процесния имот, спорът касае само имот пл. № 1* от неодобрения план „М” с площ от 600 кв.м., а съответно произнасянето на първоинстанционния съд за имот № 1* от 1400 кв.м. по КП „Манастирски рид, Б. чешма, Д. ” от 1987 г. е процесуално недопустимо за реалната част извън процесната от 600 кв.м.
С решение № 1* от 6.10.2008 г. по гр.д. № 3625/2007 г., ВКС, V г.о. е прието, че въззивният съд е длъжен на изясни точния петитум на исковата молба /ищците на няколко места са заявявали, че предмет на спора е имот с № 5, който има квадратура 0.974 дка, а решението е за нива от 4.8 дка, която е включена в УПИ в кв.78/.
Обекта на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае до недвижим имот, иднивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорния имот /например защото имотът е индивидуализиран по стар план или защото според установения градоустройствен статут е налице съществено разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. Въз основа на представените доказателства се преценява основателността, респ. неоснователността на исковата претенция, но не и обекта на спорното право, спрямо който съдът дължи произнасяне. В този смисъл изводът на Окръжен съд В. за това кой имот е предмет на спора е направен в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е основан изцяло на събрано по делото доказателство – заключение на съдебно-техническа експертиза и комбинирана скица към него. Същевременно съдът не е отчел направеното в т.2 от молбата от 31.10.2005 г. в процедура по чл.100, ал.1 ГПК /отм./ уточнение в индивидуализацията на процесния имот, в което същият е посочен като имот пл. № 1* с площ 1490 кв.м. и граници: имоти №№ 1* и път.
Въз основа на изложеното следва, че въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за разликата между площта от 600 до 1490 кв.м. от имот пл. № 1* се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по ревандикационния иск в тази част.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 373 от 25.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е обезсилено решение № 2986/5.10.2007 г. по гр.д. № 3224/2005 г. на Районен съд- В. , ХІІ състав.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от Варненския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: