Върховен касационен съд

3
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1400 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 742 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 7/08 г. Окръжен съд[населено място] е обезсилил решение № 3131 от 22.10.2007 г. по гр. д. № 4939/05 г. на Районен съд[населено място] и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Д. М. и Р. С. М.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация А. Т. Т. и трето лице помагач М. Н. Н. оспорват жалбата.
Трето лице помагач К. В. П. не взема становище.
С определение № 121 от 09.02.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса дали силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците на страните, ако исковата молба по делото не е била вписана и правоприемниците са придобили собствеността преди вписване на решението по другото дело .
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
В. и Р. М. са предявили срещу А. Т. иск за собственост на реална част от УПИ Vв в кв. 8 по плана на вилна зона Шкорпиловци, както и евентуален установителен иск за собственост за 730/851 ид. ч. от същия имот.
За да обезсили на основание чл. 224 ГПК /отм./, сега чл. 299 ГПК, първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд приел, че спорът за собственост е бил решен с влязло през 2000 г. в сила решение между праводателите на страните. Правоприемството на ищците е настъпило през 2004 г., след приключване на производството, затова съдът приел че е налице сила на пресъдено нещо и производството е недопустимо. Изложил е и съображения, че поредността на вписване на сделките няма значение за спора, тъй като има само оповестително действие и не е елемент от сделката.
В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. То не се разпростирало по отношение на ищеца, а исковата молба и решението по него не били вписани, като била нарушена разпоредбата на чл. 112 ЗС.
Жалбата е неоснователна.
Установено е по делото, че с решение на ОСЗ от 07.06.1996 г. на наследниците на В. М. М. била възстановена собствеността на нива от 2.909 дка. С нот. акт № 175 от 06.02.1997 г. К. П., като наследник на В. М., била призната за собственик на имота на основание чл. 18 ал. 1 б. „ж” и „з” ППЗСПЗЗ.
С нот. акт № 15 от 08.04.1971 г. И. и А. Радованови закупили от ТКЗС „В. Л.”[населено място] вилно място с площ 851 кв. м., парцел V в кв. 8 по плана на вилна зона „Шкорпиловци”. С нот. акт № 122 от 06.12.1971 г. И. и А. Радованови дарили на Д. Битолска вилното място, а с нот. акт № 182 от 11.06.1993 г. Д. Батолска го дарила на дъщеря си А. Н.. С нот. акт № 72 от 01.06.2004 г. А. Н. продала на М. Н. УПИ V с площ 851 кв. м. С нот. акт № 3 от 13.06.2005 г. М. Н. продала на А. Т. УПИ V с площ 851 кв. м. по плана на вилна зона „Шкорпиловци”.
С влязло на 13.04.2000 г. в сила решение от 30.10.1997 г. по гр. д. № 3479/96 г. на Районен съд[населено място] било прието за установено по отношение на С. Н. и К. П., че А. Н. е собственик на процесния имот и е изменен нот. акт № 175/97 г., с който К. П. е призната за собственик на имот пл. № 25 в кв. 8 по плана на в. з. Шкорпиловци на основание чл. 18 ал. 1 б. „ж” и „з” ППЗСПЗЗ, чрез редуциране правата и на собственост върху 2 179 кв. м. от имот с площ 2 909 кв. м.
С нот. акт № 19 от 14.04.2004 г. К. П. продала на В. М. собствеността на 2 909 кв. м., включително и УПИ V, като се легитимирала като собственик с нот. акт № 175/97 г. По делото не се спори, че процесният имот е част от имота, възстановен на наследниците на В. М., както и на имота, предмет на решение по гр. д. № 3479/96 г.
При тази фактическа обстановка изводите на въззивния съд са законосъобразни. Ищците са закупили имота от лице, което към момента на продажбата не е било собственик на имота. Въпросът за собствеността е бил решен между праводателите на страните с влязло в сила решение. Съгласно разпоредбите на чл. 221 ГПК /отм./, сега чл. 298 ал. 1 ГПК, влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Само в отделни случаи тя се разпростира и спрямо други лица, които не са били страни по делото - за техните наследници и правоприемници. Правоприемникът замества изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното положение на своя праводател. Както е прието и в решение № 1029 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 2588/08 г. на ВКС I ГО , постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително, но не и защитно действие - то има за последица само уведомяване на третите лица за възникналия гражданскоправен спор. Невписването на исковата молба по такъв иск не изключва възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица, които са придобили имота от ответника по делото, дори това придобиване е да било вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този имот.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 742 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 7/08 г. Окръжен съд[населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: