Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.932 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Д. срещу решение на АС Пловдив №.86/25.11.21 по г.д.№.496/21-с което, след частична отмяна на решение №.260201/10.08.21 по г.д.№.197/21 на ОС Хасково, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва е отхвърлен като неоснователен. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решението и се моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск до горепосочения размер.
Прокуратурата на Република България /РБ/ оспорва жалбата.
С определение №.530/13.06.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно наличието на хипотезата на липса на достатъчни данни за извършено престъпление при прекратяване на съдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Употребеният в чл.2 ал.1 т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние /реш.№.1200/2.12.08 по г.д.№.3517/07, ІІІ ГО, реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215/11, ІІІ ГО, реш.№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО, реш.№.425/1.12.15 по г.д.№.3143/15, ІV ГО, реш.№ 51/11.03.21 по г.д.№.2340/20, IV ГО, опр.№. 277/9.04.20 по г.д.№.880/20, III ГО и др./.

По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устано-
вяват от доказателствата по делото:
- по преписка №.473/15г., с постановление от 9.05.16 на РП Ивайловград , е било образувано досъдебно производство /ДП/ срещу неизвестен извършител по сигнал от Е. Д. срещу З. Д., адвокат, за престъпление по чл.209 ал.2 вр. с ал.1 НК – за това, че през м.11.07, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, е използвала заблуждението и неосведомеността на Е. Д. и с това й е причинила имотна вреда - квалифициран случай на измама; в забележка към постановлението е посочено, че след събиране на достатъчно доказателства за виновността на съответното лице в извършване на престъпление от общ характер и преди евентуалното му привличане като обвиняем, делото следва да се докладва на наблюдаващия прокурор;
- сигналът, въз основа на който е образувано горното производство /вх.№.1538/27.08.15 на РП Димитровград/, е подаден „против З. В. Д.“, като се сочи, че се търси защита на правата на дъщерята на подателката, която е била ощетена със сума 25000лв. от адвокат З. В. Д.; описано е подробно развитието на отношенията им и в какво се състои измамата /Е.Д. била клиент на адвоката; в полза на дъщеря й било присъдено застрахователно обезщетение поради смъртта на бащата на детето; адвокатът не информирал Д. каква е сумата, но й казал, че за да задвижи нещата, е необходимо пълномощно, за подписването на което я пратил при нотариус Р. В.; с това пълномощно /което не й било дадено за прочит, а само за подпис - но тогава Е.Д. не се притеснила, защото знаела, че без разрешение от дежурен съдия пари не могат да се теглят/ тя била подведена и на практика упълномощила адвокат З. Д. да изтегли от нейно име влога на дъщеря й; през м.10.07 адвокатът я уведомил, че застрахователят е платил сума в размер на 10000лв., от които й дал 5000лв., а за останалите 5000лв. й казал, че са му необходими за лични нужди и предложил да й даде запис на заповед, с което Е.Д. се съгласила, тъй като парите вече били в З.Д.; за тази сума впоследствие Д. започнала изпълнително дело с друг адвокат; той се усъмнил, че за смъртен случай са дадени само 10000лв.; на негово писмо до застрахователя последният отговорил, че изплатеното обезщетение е 30000лв; от банката потвърдили, че З.Д. е изтеглила сумите от сметката на детето; по този начин тя си е присвоила 25000лв./;
- на 15.01.16 от З. Д. са били снети обяснения във връзка със сигнала на Е. Д.; на 21.01.16 е била призована да се яви за снемане на обяснения на 22.01.16 в 10.00ч.; на 21.03.16 са й снети допълнителни обяснения; на 9.06.16 е разпитана като свидетел и са взети образци за сравнително изследване предвид назначена графологична експертиза; на 9.12.16 е проведена очна ставка между З. Д. и Е. Д., продължила близо 2 часа; З.Д. е представяла писмени документи във връзка с обвиненията в сигнала /пълномощни, съдебни актове, декларации и др./;
-в докладната записка от 31.03.16 относно извършена проверка по повод сигнала до Началника на СПИП ОД на МВР Хасково, с която се предлага образуване на ДП, ясно са описани сигнала - на Е. Д. срещу З. Д., деянието на адвоката, което се твърди, че съставлява измама, предприетите действия, в това число снетите обяснения от З. Д.; заявява се, че към настоящия момент не се установяват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер; с докладна записка вх.№.272 ЗМ 67/31.07.16 до ОД на МВР Хасково от 31.03.16 е предложено образуване на наказателно производство срещу З. Д. по чл.209 ал.1 НК; на 9.01.17 разследващ полицай при ОД на МВР Хасково е приключил разследването по ДП №.67/16 на ОД Хасково и е постановил на основание чл.199 и чл.235 НПК ДП да се изпрати на РП Ивайловград с мнение за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК;
- с постановление от 17.02.17 досъдебното производство по дознание №.67/16 по описа на ОД МВР Хасково, образувано срещу неизвестен извършител, е прекратено, тъй като „не са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето З. Д.“ за извършено от нея престъпление по чл.209 ал.2 вр. с ал.1 НК, и от същото са отделени материалите, касаещи извършено от нея престъпление по чл.316 НК; постановлението е връчено на Е. Д. на 24.02.17;
- с писмо, изготвено от РП Хаскова /вх.№.367/2021 от 14.04.21 до ОП Хасково/, е представена „справка с образувани прокурорски преписки и водени досъдебни производства срещу Д. в периода 2015г.-2017г.“, в която са изброени 8 такива; процесното е посочено на първо място и съвпада по време частично с две от останалите-отделеното от него с постановлението за прекратяване /за времето от постановяването на постановлението за прекратяване до влизането му в сила/ и преписка №.118/16 /по която е отказано образуване на наказателно производство на 14.06.16/;
- З. Д. е била двукратно осъждана – по дело №.356/06, нахд,, реш.№.341/13.07.06 на РС Димитровград, в сила от 21.12.16, за деяние по чл.311 ал.2 вр. с ал.1 НК, като е освободена от нак. отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900лв., и по дело №.102/09-Р, нохд, присъда №.20/11.11.10 на РС Първомай, в сила от 23.06.11, за деяние по чл.209 ал.1 вр. с ал.2 НК вр. с чл.54 ал.1 НК, като е осъдена на една година лишаване от свобода с отложено изпълнението за срок от 3г.;
- когато след призоваване през 2016 ищцата се върнала от Хасково, споделила със св.Л. М., че има вероятност да й повдигнат обвинение за измама в големи размери; била много притеснена - както от това, че може да бъде обвинена, така й защото отношенията й с брат й – съдия в РС Димитровград, били малко разклатени и сега щели да се задълбочат; не говорила много; започнала да вдига кръвно, изпадала в депресии, на моменти крещяла; един ден се разровила из документацията и намерила декларация, с която Е. признавала, че е получила обезщетението и няма никакви претенции към нея.

С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че употребеният в чл.2 ал.1 т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние. Такава е разглежданата хипотеза. Макар формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, то е било образувано по подробен сигнал именно срещу ищцата - при достатъчно данни за конкретното престъпление, което единствено тя би могла да извърши. Още от първото й явяване във връзка с искането на обяснения за нея е станало ясно, че разследването е във връзка с престъпление, като извършител на което е сочена единствено тя и вероятно ще й бъде повдигнато обвинение; в тази връзка е давала двукратно обяснения, била е разпитвана като свидетел, правена й е била очна ставка, вземани са й били образци от подписа предвид назначена експертиза, представяла е доказателства. С изготвената справка за производства, водени срещу З.Д., в която е включено процесното, Прокуратурата сама признава неизгодния за нея факт, че последното на практика е водено не срещу неизвестен извършител, а срещу З. Д.. При това положение ищцата търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнала за образуването му и спрямо нея са били извършвани действия във връзка с него, респективно с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ-незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Във връзка с въпроса за размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че, поради висящото наказателно производство предвид подадения срещу нея сигнал, ищцата е търпял психически страдания, стрес, притеснения, страх от осъждане от момента, от който е била засегната личната й сфера. Нормално е да се приеме, че по време на наказателно производство лицето, срещу което дефакто то е насочено, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи; те се установяват и от показанията на разпитаната свидетелка, която твърди, че от първия момент, от който узнала за производството, ищцата изпаднала в притеснение, което се задълбочило, и настъпила видима промяна /депресии, крещене/; притеснявала се и от евентуално влошаване на отношенията й с брат й. Като отчита горните обстоятелства, тежестта на повдигнатото обвинение /за което се предвижда наказание до 5г. лишаване от свобода и което е свързано с работата на ищцата/, продължителността на засягането на правата от воденото производство-която не е била голяма /1г. и 1 месец/, степента на това засягане /в това число вида и броя на извършените процесуални действия с нейно участие и липсата на мярка за процесуална принуда/, настъпилата негативна промяна в начина на живот, интензитета на търпените болки и страдания, обстоятелството, че за част от периода срещу З.Д. са били водени и две други производства, а преди това лицето е било и двукратно осъждано /т.е. евентуална увреда на репутацията и доброто й име е в причинна връзка и с предходните осъждания/, обществено икономическите отношения в страната към момента на деликта /т.е. обстоятелства, които влияят по посока както увеличаване, така и намаляване на дължимото обезщетение/, настоящият състав намира, че за обезвредата на търпяните неимуществени вреди следва да се присъди сумата 1500лв. За същата искът е основателен и следва да се уважи ведно със законната лихва от 19.03.18, а за разликата до 2000лв. - да се отхвърли.
Предвид всичко изложено по-горе и доколкото въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, приемайки, че не е налице хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 1500лв. ведно с лихви, е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи заедно със законната лихва, считано от 19.03.18 до окончателното изплащане; в останалата част – с която искът е отхвърлен за сумата над 1500лв. до 2000лв., то следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на АС Пловдив №.86/25.11.21 по г.д.№.496/21 В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.260201/10.08.21 по г.д.№.197/21 на ОС Хасково в частта за отхвърляне на предявения от З. В. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 1500лв. , вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на З. В. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 1500лв . /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 19.03.18 до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение на АС Пловдив №.86/25.11.21 по г.д.№.496/21 в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: