Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ.ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП, Я. ГЕБОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 300/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.
Образувано е на осн. чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане /наименувано молба-искане / на осъдения Х. Д., гражданин на Република Босна и Херцеговина, чрез упълномощения му защитник, адв. Г. К. - П. за възобновяване на н.о.х.д. № 494/2020 г., по описа на Окръжен съд-гр. Хасково, в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК. В искането се сочи, че наказателното производство по делото подлежи на възобновяване, поради несъответствие на влезлия в сила съдебен акт с решение на Съда на Европейския съюз /СЕС / от 14.01.2021г. по дело С-393/19 г., по повод отправено преюдициално запиване от Окръжна прокуратура-Хасково и Апелативна прокуратура-Пловдив, в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК. Сочи се, че съгласно цитираното решение на СЕС, отнемането в полза на държавата на превозно средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата, което е собственост на трето добросъвестно лице е незаконосъобразно, поради лишаване на това лице от ефективни правни средства за защита, с оглед неучастието му в наказателното производство. Както и че национална правна уредба, която допуска такъв вид нарушение е несъвместима с правото на Съюза. Отделно се излагат съображения, че окръжният съд неправилно е одобрил клаузата от постигнатото споразумение по приложението на чл.242, ал.8 от НК, преди произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване, което е било отправено преди този момент и делото е било висящо.
Искането е отправено и от името на управителя на дружеството -собственик на превозното средство, Ф. Б., гражданин на Република Босна и Херцеговина.
Осъденият Х. Д., редовно уведомен чрез упълномощения защитник, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Представлява се от адв. К. – П., която поддържа искането за възобновяване от името на своя доверител и моли да се отмени влязлото в сила определение на съда в частта относно отнемането на превозното средство, на осн. чл.242, ал.8 от НК, с оглед лишаването на неговия собственик от участие в наказателното производство по делото и на основание решението на СЕС.
Прокурорът от ВКП, пред настоящата касационна инстанция, намира искането за възобновяване за основателно и счита, че влезлият в сила съдебен акт, в частта относно отнемането на превозното средство, по чл.242, ал.8 от НК подлежи на отмяна по реда на възобновяването, поради противоречие на националното с общностното право, установено с посоченото от искателя решение на СЕС, постановено на осн. чл.267 от ДФЕС в отговор на преюдициално запитване от ОС – Хасково. Прокурорът застъпва становището, че установеното от съда на ЕС противоречие представлява основание за отмяна на решението на съда в тази му част, с оглед избягването на осъдителни решения срещу Р България.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди искането за възобновяване от осъдения Д., доводите на страните от съдебно заседание и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, намери следното:
Искането на осъденото лице Х. Д. за възобновяване на наказателното производство по делото е допустимо, като подадено от активно легитимирано лице по чл.420, ал.2 от НПК, осъдено с влязло в сила определение по чл.382, ал.7 от НПК, което е акт от категорията актове по чл.419, ал.1 от НПК. Искането е подадено в 6-месечния преклузивен срок по чл.421, ал.3 от НПК - определението е влязло в сила на 08.10.2020 г., а молбата на осъдения за възобновяване е подадена до ВКС чрез ОС – Хасково, където е постъпила на 19.03.2021 г., а именно – депозирана е в законовия срок.
Допустимостта на искането за възобновяване, което е отнесено до влязлото в сила определение в частта за отнемането на превозно средство, с което са пренесени контрабандните стоки, чиято собственост не принадлежи на осъдения, следва да се разгледа и при съобразяване наличието на правен интерес от негова страна да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт в тази му част, доколкото с отнемането на чужда вещ не се засяга пряко имуществената му сфера и материални интереси. Независимо от това, настоящият състав на ВКС намери, че са налице основания за преценка за допустимост относно исканата частична отмяна на влязлото в сила определение. Това е така, предвид посочените в молбата правни основания за възобновяване на делото, а именно – нарушение на материалния закон, установено с решение на СЕС по преюдициално запитване, което касае несъвместимостта на национална правна разпоредба /уредба/, представляваща основанието, на което е постановено отнемането на чуждата вещ, с общностното право, / следва да се вземе предвид, че съдебният акт е пряка последица от волята на осъденото лице, което чрез своя защитник се е споразумяло с прокурора и по това условие от споразумението/ както и кръга от активно легитимирани субекти по националното право на Р България, които могат да искат отмяна на незаконосъобразното решение на съда, в който кръг не попада ощетеният собственик на превозното средство. В тази преценка се включва и обстоятелството, че се касае за влязло в сила определение на съд, с което е одобрено споразумение между защитника на обвиняемия и прокурор от окръжна прокуратура, с което осъденото лице се е признало за виновно в извършване на престъпление по чл.242, б.“д“ от НК, за което да му се наложи съответна санкция. Отнемането на превозното средство, с което е осъществено пренасянето на контрабандните стоки, предмет на престъплението, е следствие от признанието на вината на осъдения и част от санкционните последици на престъплението. Отнетото превозно средство е собственост на дружеството–работодател на осъдения и незаконосъобразното му отнемане на основание извършено от осъденото лице престъпление е свързано с възможни неблагоприятни имуществени последици за това лице. Това е така, предвид наличието на правна възможност за предявяване на иск за обезщетение за вреди срещу него от страна на ощетения собственик, което при всички случаи обуславя правния му интерес от отмяна на незаконосъобразната намеса в имуществената сфера на третото добросъвестно лице, което е собственик на отнетия автомобил.
В производството за възобновяване липсва процесуална възможност за конституиране на други страни освен осъдения, неговия защитник и прокурор, поради което искането, отправено от Ф. Б., в качеството на собственик на отнетото превозно средство е недопустимо и не следва да бъде разглеждано.
Разгледано по същество искането на осъдения Х. Д. е основателно по следните съображения:
С влязло в сила определение № 260003 от 08.10.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 494/2020 г., по описа на Окръжен съд-Хасково е одобрено споразумение между прокурор от ОП-Хасково и защитник на осъдения Х. Д., с което Д. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 10 000 лв. Както и отнемане на осн. чл.242, ал.7 от НК на предмета на престъплението в полза на държавата и на осн. чл.242, ал.8 от НК, отнемане в полза на държавата на превозното средство, с което е пренесена контрабандната стока, предмет на престъплението – товарен автомобил: влекач марка „IVEKO“ с рег. № /№/ и полуремарке „Krone“ с рег. № /№/, ведно с ключ и свидетелство за регистрация, собственост на транспортна фирма „FAB DOO“ с управител Ф. Б..
С решение на СЕС по дело С-393/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на осн. чл.267 от ДФЕС от Апелативен съд – Пловдив в рамките на друго наказателно производство, е постановено, че чл.2, пар.1 от РР 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, във вр. с чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление „квалифицирана контрабанда“, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице; както и че чл.4, пар.1 от същото РР, във вр. с чл.47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на имущество на лице, различно от извършителя на престъплението, в случаите когато това лице не разполага с ефективни правни средства за защита. Цитираното решение на СЕС по естеството си представлява тълкувателно решение, с което се дава тълкуване на правото на ЕС по повод противоречието му с национална правна уредба. В принципен план тълкуването на нормите от вторичното общностно право е по повод конкретни съставомерни факти, доколкото е отправено в рамките на друго наказателно производство. Приложимостта му по настоящото дело следва да се изясни чрез съпоставка на фактическите рамки на двата казуса. Прочитът на съдебното решение на Съда на ЕС установява пълно сходство между релевантните правно значими факти по двете дела, с предмет контрабанда на стоки, извършена с транспортно средство, собственост на трето добросъвестно лице, което не участва в наказателното производство, като превозното средство е отнето, /постановена е конфискацията му/ на осн. чл.242, ал.8 от НК, като транспортно средство, послужило за превозването на стоките, предмет на престъплението. В мотивите към решението на СЕС е посочено приложимото право при определяне на понятието „конфискация“ - Директива 2014/42, с която частично се изменя РР 2005/212, както следва: 47. „Съгласно чл.2, т.4 от посочената директива понятието „конфискация“ се определя като „окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“, т.е. преюдициалното заключение на СЕС е приложимо и по настоящото дело.
Практиката на СЕС е последователна, че всяка държава членка решава въпроса с причинените вреди на частноправни субекти в рамките на националното си право и с инструментите, които то предвижда. В българската правна система отмяна на влязло в сила решение по наказателно дело има своята правна уредба в гл.33 от НПК. В същата глава са уредени предпоставките за прилагане на този извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове. Приложението на института е ограничено съобразно вида на съдебните актове, от гледна точка на субектите, които имат право на такова искане, и от законово предвидените правни основания за това.
В чл.422 от НПК не е предвидено като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт – решение на СЕС, от нито един вид от съдебните актове, които този съд постановява. Съгласно българският процесуален наказателен закон, отмяна на влязъл в сила съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон е допустима на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, при допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. При преценката за наличието на основанията по чл.422, ал.1 т.5 от НПК следва да се изхожда от правната природа на преюдициалните запитвания и силата на постановените в рамките на тези производства актове на СЕС. Правната уредба на преюдициалните запитвания се съдържа в чл.267 от ДФЕС. Преюдициалните заключения са два вида – тълкувателно производство и производство относно валидността на общностен акт. Цитираното в искането дело на Съда в Люксембург е от категорията тълкувателни производства и постановеното по него решение е с предмет тълкуване на общностноправни норми. По отношение на действието на преюдициалното заключение спрямо националните съдилища, следва да се отчете, че тези актове са задължителни не само за съда отправил запитването, а и за останалите национални съдилища на запитващата държава. Задължителната сила на преюдициалното заключение за всички държави членки е закрепена в трайната практика на СЕС. Съществено за характеристиката на преюдициалните тълкувателни заключения е, че чрез тях се изяснява значението на норма от общностното право, респективно направеното тълкуване става част от самата общностна норма и в този смисъл е задължително за всички държави членки на ЕС. По този начин преюдициалното тълкувателно заключение излиза извън пределите на конкретното национално производство, по повод на което е постановено и се вгражда в самата правна норма, която тълкува / Ал.Корнезов, „Преюдициалното запитване до Съда на Европейските общности“/. В принципен план преюдициалните заключения действат ex tunc, /т.е. имат обратно действие / освен ако в акта на СЕС изрично е посочено, че действието на решението се ограничава само за напред, каквото ограничение цитираното решение на Съда от Люксембург не съдържа. Обратното действие на тълкувателното преюдициално заключение и задължителната му сила за държавите членки налага съобразяване от страна на националните юрисдикции с възприетото в него тълкуване и то от момента на влизане в сила на тълкуваната норма.
Приложението на чл.242, ал.8 от НК спрямо трето добросъвестно лице, което не разполага с правни средства за защита в рамките на наказателното производство, за което е изяснено чрез тълкувателно преюдициално заключение, че противоречи на правото на ЕС, /което има примат пред вътрешното право на страната/ както и посоченото обратно действие на същото заключение, дава правна възможност на националния съд да отстрани допуснатото нарушение на материалния закон чрез национален извънреден правен способ за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, в частта, в който законът е неправилно приложен. В конкретният случай искането за отмяна е депозирано на основание неправилно приложение на материалния закон, чл.242, ал.8 от НК, което с оглед тълкуването на общностното право, в частност цитираните в решението на Съда на ЕС текстове от Директива 2014/42 и РР 2005/212 е следвало да не бъде приложено при постановяването на влязлото в сила определение, поради противоречието му с действащи общностни норми/ тълкуването на същите норми е иманентна тяхна част от момента, в който те са станали действащо право/.
В решение на СЕС по делото С-224/01, Кьоблер от 2003 г., за първи път СЕС се произнася по въпроса за отговорността на държавата за вреди по дела в лицето на съдебни органи, действащи като последна съдебна инстанция, чиито решения не подлежат на обжалване, като приема, че окончателните съдебни актове на държавите членки не могат да се поставят под съмнение. Съдебната практика на СЕС приема, че за държавата членка съществува задължение да компенсира вредите, които са причинени на частноправни субекти в резултат на неправилно прилагане на общностното право, когато произхождат от влезли в сила съдебни актове, които не подлежат на обжалване. По отношение на влезли в сила съдебни решения по наказателни дела, практиката на СЕС приема, че не се изисква задължителна отмяна и преразглеждане във всички случаи, когато е установено противоречие с общностна норма, но въпросът следва да се реши съобразно националния закон. А именно, че влязлото в сила незаконосъобразно съдебно решение следва да се отстрани по механизма на националния закон чрез извънредните способи за отмяна, доколкото вътрешното право на страната допуска тази отмяна.
Спецификата на казуса се състои в това, че в случая се касае за съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо и олицетворява правната сигурност като постамент на правната система на всяка една държава. Конфронтацията е между правната сигурност и стабилитета на съдебните актове и нарушаването на законността чрез неправилното прилагане на общностното право. В правната теория е намерил подходящо обобщение подходът на СЕС при решаване на тези въпроси: „При всички случаи подходът, който СЕС възприема в делата относно задължението за преразглеждане или за ревизиране на окончателни съдебни решения, които противоречат на общностното право се характеризира с това, че Съдът насочва вниманието си върху обстоятелствата във всеки отделен случай. Както и че всяко едно от решенията по този въпрос отразява баланса, който трябва да бъде постигнат, предвид конкретните фактически и правни обстоятелства по случая между правната сигурност, която окончателния характер на решенията има за цел да обслужва, и изискванията на общностния правен ред. / „Силата на пресъдено нещо на националното съдебно решение и правото на ЕС“, С. К. /.
Независимо, че в решения на СЕС по повод отправени преюдициални запитвания по административни производства, съдът допуска отмяна на влезли в сила съдебни решения, поради противоречие с общностното право, това не се отнася до граждански или наказателни производства / Р С-69/2014, в което се сочи, че „правото на Съюза и по специално принципите на равностойност и ефективност, следва да се тълкува в смисъл, че то допуска да не е предвидена възможност за отмяна от националния съд на влязло в сила решение по гражданско дело, ако това решение се окаже несъвместимо с тълкуване правото на Съюза , дадено след влизането му в сила, дори такава възможност да съществува за несъвместимите с правото на Съюза влезли в сила решения по административни дела.“; както и Р C-620/17, съгласно което „…Правото на Съюза….както и принципите на равностойност и ефективност — трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която не разрешава да се отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо решение на съд на посочената държава членка , който се е произнесъл по жалба срещу акт на възлагащ орган, без да обсъди въпрос, който е трябвало да бъде разгледан съгласно постановено преди това решение на Съда по преюдициално запитване , отправено в производството по жалбата.“ Едновременно с това в същото решение е посочено, че „Ако обаче вътрешноправните процесуални норми предвиждат възможност националният съд да отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение , за да приведе положението, произтичащо от това решение … в съответствие с принципите на равностойност и ефективност тази възможност трябва при същите условия да надделее, за да се приведе положението в съответствие с правото на Съюза, съгласно тълкуването му в предходно решение на Съда.“ Предвид тълкуването, възприето в решението на СЕС по дело С-393/19 г. и съществуващият в чл.422, ал.1, т.5 от НПК вътрешноправен способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, поради съществени нарушения по приложението на материалния закон, е допустимо да се отмени влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумението между защитника на осъдения и прокурора в частта, в която е нарушен законът, а именно относно приложението на чл.242, ал.8 от НК, на основание на който текст е отнето превозно средство, собственост на трето добросъвестно лице, с което са пренесени стоките, предмет на контрабандата. Приложимият материален закон, който е нарушен съгласно Решение С-393/2021 на СЕС е Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права. Съгласно тълкуването на цитираните общностни правни норми, /което е част от същите /се налага извода, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.242, ал.8 от НК, на основание на която е отнел в полза на държавата превозното средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата, което не е било собственост на осъдения, а е принадлежало на трето добросъвестно лице, което няма връзка с престъплението и не е участвало в наказателното производство, поради противоречието й с вторичното право на ЕС. Отнемането на превозното средство е част от клаузите по одобреното от съда споразумение между защитника на осъдения и прокурора от съответната окръжна прокуратура В частта относно конфискацията на същото транспортно средство, което не е собственост на осъдения, при липсата на данни за съпричастност от страна на неговия собственик към извършването на престъплението и без възможност за участието му в наказателното производство, съдът не е имал основание да одобри тази клауза от споразумението, поради противоречието й с общностното право, т.е. допуснато е нарушение на материалния закон, със съществен характер. Констатираното противоречие е допустимо да се отстрани по реда на възобновяването на делото чрез отмяна на определението в частта, с която на осн. чл.242, ал.8 от НПК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, на осн. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Отнемането на превозното средство, на осн. чл.242, ал.8 от НПК има самостоятелен характер спрямо отговорността на осъденото лице и не влияе върху останалата част от споразумението, която касае въпросите за вината и отговорността му. Следователно отстраняването на констатираното нарушение от вида по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, нарушение на материалния закон, е допустимо да се извърши чрез частична отмяна на определението на съда в частта относно отнемането на превозното средство, собственост на трето добросъвестно лице, което не е участвало в наказателното производство. Доколкото тази отмяна е в полза на осъдения, / предвид изложените по-горе съображения за ангажиране на имуществената му отговорност / същата е в правомощията на ВКС по чл.422 от НПК и не налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 494/2020 г., по описа на Хасковски окръжен съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 08.10.2020 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по отношение на обвиняемия Х. Д., босненски гражданин, за престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК, в извършването, на което се е признал за виновен и му е наложено съответно наказание, САМО В ЧАСТТА, с която, на осн. чл.242, ал.8 от НК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за пренасянето на стоките, предмет на престъплението, а именно товарен автомобил влекач марка „IVEKO“, с рег. № /№/и полуремарке „Krone“с рег. № /№/, ведно с ключ и свидетелство за регистрация, намиращи се на съхранение в ТД „Ю. морска“- [населено място].
На осн. чл.55, ал.4 от НПК да се извърши писмен превод на настоящото съдебно решение на сръбски език и се връчи на осъдения Х. Д..
Решението не подлежи на обжалване.