Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.София, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2601 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 260031 от 9.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 14 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, III-ти граждански състав, по гр. д. № 1081/2019 г. за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до 80 000 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което на И. А. М. е присъдено допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 65 000 лева.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск над 15 000 лв. да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба И. А. М. счита, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната от Прокуратурата на Република България част е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 200 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение №60896 от 15.12.2021 г. по настоящото дело по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Проблемът е съобразяването на жизненият стандарт и обществено-икономическите условия на живот, така че обезщетението за неимуществени вреди да не доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Настоящият състав приема за правилно разрешението на въпроса, дадено в решение №276 от 6.11.2017 г. по гр. д. № 106/2017 г. на VI ГО на ВКС и решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV ГО на ВКС. Според тази практика при определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. Като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
И. А. М. е изложила в исковата молба, че от 2.01.1995 г. е заемала длъжността директор „Валутна наличност“ в „Централна кооперативна банка“ АД. На 28.04. и 3.5.1995 г. чрез кореспондентска сметка на банката в „Суис Банк Корпорейшън“, Ню Йорк, са преведени на два транша от по три милиона щатски долара по нареждане на „Блонд инвестмънт“-Швейцария в полза на „Популярна финансово-брокерска компания“-клон Троян. От началото на месец май 1995 г. е започнало досъдебно производство по случая, след което на ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.3 във връзка с ал.2 от НК за това, че в качеството си на длъжностно лице е присвоила чужди пари, равностойни на шест милиона щатски долара. Наказателното производство е продължило 21 години и е приключило с оправдателна присъда, оставена окончателно в сила с решение на ВКС от 8.01.2018 г. На ищцата е нанесен тежък емоционален стрес, започнала е да страда от повишена тревожност, потиснатост, безсъние, изпитвала е страх от възможно осъждане. В резултат на продължилото 21 години наказателно преследване ищцата силно се е променила, видимо е отслабнала, сринала се е психически. Репутацията и е била накърнена и много от приятелите и колегите и се отдръпнали от нея. След случилото се станала нервна, затворила се в себе си, била избухлива, имала оплаквания от световъртеж, общо безпокойство, напрегнатост и безсъние. Получила клаустрофобия и дискова херния. Освен това ищцата е била принудена да напусне работата си и да изгуби източника си на постоянни доходи. Срещнала затруднения в намирането на работа, тъй като професията и била специфична, а случаят се разчул в професионалните среди. Изгубила перспективи за професионално развитие и допълнително била изложена на психическо и физическо въздействие поради забрана за напускане на страната за периода от 1997 г. до 2008 г., която и попречила да започне работа в чужбина. Наказателното производство е било разгласено в различни печатни издания, в които фигурира и нейното име. За всички тези неимуществени вреди ищцата е поискала Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да и заплати 200 000 лв. обезщетение.
Пловдивският окръжен съд е присъдил на ищцата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 200 000 лв. Пловдивският апелативен съд е увеличил обезщетението за неимуществени вреди на 80 000 лв. Този съд е изброил обстоятелствата, които обуславят завишаване на размера на обезщетението. Ищцата е била с чисто съдебно минало, обвинението срещу нея е касаело професионалната и дейност, било е за тежко по смисъла на закона длъжностно престъпление, за което се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ над пет години и заедно с това са се предвиждали конфискация на цялото или част от имуществото и лишаване от права. На ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ и е била наложена забрана за напускане на страната. Образуваното и воденото срещу ищцата наказателно производство е било с изключително голяма продължителност-21 години, като практически обхваща цял един съзнателен човешки живот и е дало цялостно негативно отражение във всички аспекти от живота на ищцата-социален, професионален и психоемоционален. В производството са извършвани множество процесуални действия с участието на ищцата, тя е изпитвала за продължителен период от време страх, притеснения и несигурност. От друга страна въззивният съд е изложил и фактите, обуславящи по-нисък размер от претендираното обезщетение от 200 000 лв. Това са липсата на осъдителна присъда, недоказаност на конкретните твърдения за видимо отслабване, оплаквания от световъртеж, безсъние, че ищцата се е сринала психически, че е получила клаустрофобия и дискова херния. Липсват доказателства ищцата да е търсила психологическа или психиатрична помощ. Недоказани са и твърденията за медийно отразяване на воденото срещу ищцата наказателно производство, тъй като в приложените медийни публикации името на ищцата не се споменава. Въззивният съд е констатирал, че към момента на образуване на наказателното производство ищцата е била на 36 години и към този момент е работила в банката около три години, затова твърденията за добрата и професионална репутация също са останали недоказани.
В решението си въззивният съд е декларирал най-общо, че се съобразява със съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. Липсват обаче конкретни мотиви, от които да е видно как този съд е приложил критерия за определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съобразно жизнения стандарт в страната, присъждайки общо 80 000 лв. По публични данни от Световната банка брутният вътрешен продукт на глава от населението в страната за периода на повдигнатото обвинение е от 3 781,90 щатски долара през 1995 г. до 8 651,09 щатски долара през 2018 г. Следователно сумата от 80 000 лв. е приблизително равна на половината от брутния вътрешен продукт, припадащ се едно лице в страната за исковия период. Такова обезщетение за неимуществени вреди, без да има конкретни данни за изключително тежки последствия за пострадалия в професионален и личен план, би се превърнало в източник за неоснователно обогатяване. В случая незаконно воденото наказателно производство действително се е отразило на професионалната реализация в желаната от ищцата област, но за продължителния период от 21 години тя би могла да реализира качествата си и в други области. Затова е неоправдано обезщетението да се доближава до половината от средния размер на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Като се вземе предвид най-вече изключително дългата и неоправдана продължителност на наказателното производство, мерките за неотклонение, невъзможността на ищцата да пътува в чужбина и да се реализира професионално в желаната от нея област, следва да се присъди обезщетение в размер на 50 000 лв. Цитираните в писмената защита на пълномощника на ищцата съдебни дела, по които са присъдени равни или по-високи по размер обезщетения за неимуществени вреди са съобразени със спецификата на всеки отделен случай. Затова не може да се приложи чисто математически подход и да се присъжда равно или по-високо по размер обезщетение само на базата на сравнение с други дела.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския апелативен съд трябва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение на ищцата над 50 000 лв. и искът в тази част следва да бъде отхвърлен. В останалата част обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.
Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на делото, поради което не може да бъде намалено на това основание. На И. М. трябва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба в размер на 5 881,25 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260031 от 9.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 14 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, III-ти граждански състав, по гр. д. № 1081/2019 г. за отхвърляне на иска над 50 000 лв. до 80 000 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което на И. А. М. е присъдено допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 30 000 лева, както и в частта относно присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. М. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 50 000 лв. до 80 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, III-ти граждански състав, по гр. д. № 1081/2019 г. за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до 50 000 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което на И. А. М. е присъдено допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 35 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. А. М. 5 881,25/пет хиляди осемстотин осемдесет и един лв. и двадесет и пет ст./ лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: