№ 233
София, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2603 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба с вх.№ 2293 от 9.03.2020г. от „Дей Енерджи”ЕООД гр.Пловдив, представлявано от управителя П. с искане за изменение на постановения акт в частта за разноските, като се присъдят установените като реално направени разноски по делото в общ размер от 10 384.11лв. /от които 4 047.90лв. пред касационната инстанция, 3 736.31лв. пред въззивната и 2 600лв.пред първата/.
След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок, е постъпило становище от ответната страна И. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р., с което изразява съмнение, че молбата е подадена в срок и прави възражение за прекомерност на претендираната сума, пред вид материалния интерес от 10 384.21лв. Счита, че разноски в размер над 4 055.74лв. не следа да се присъждат, както и не следва да се овъзмездяват разноски за транспорт, за които твърди, че следва да се включват в общия размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното:
При постановяване по реда на чл.290 ГПК на окончателния си акт – решение № 26 от 6.03.2020г., с което е отменен въззивния акт и вместо това е постановен друг, с който са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от касатора /с касационната жалба/ искане за присъждане на всички направени разноски в различните инстанции. Липсата на произнасяне по направено искане е основание за допълване на постановения съдебен акт.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски за заплащане на такси и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая е установено заплащането на 764лв. за държавни такси /от които 336лв. пред въззивната инстанция и 428лв.пред касационната/, както и реалното извършване на разноски в общ размер на 9 520лв. за адвокатско възнаграждение, от които 2600лв. за първата инстанция, съгласно договор за правна помощ от 23.07.2018г./вж.стр.11 от гр.д.№ 14848/18г. на ПРС/, в който е посочено, че сумата е заплатена изцяло в брой, 2 600лв. за въззивната инстанция за изготвяне на въззивна жалба и за процесуално представителство, съгласно договор за правна помощ от 28.12.2018г. /вж.стр.11 от гр.д.№ 466/19г. на ПОС/, в който е посочено, че сумата е заплатена изцяло в брой, 800лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба, съгласно договор за правна помощ от 1.09.2019г. /вж.стр.12 от гр.д.№ 466/19г. на ПОС/, в който е посочено, че сумата е заплатена изцяло в брой/ и 3 520лв.пред касационната инстанция, съгласно договор за правна помощ от 3.05.2019г. /вж.стр.18 от гр.д.№ 2603/19г. на ВКС/, в който е посочено, че сумата е заплатена изцяло в брой.
Доколкото, искането за присъждане на разноски е направено на 9.03.2020г., при постановен на 6.03.2020г. окончателен акт, то възражението за неспазване на срока по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователно.
С оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да извърши преценка дали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в размер на 9 520лв. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на изискванията на т.3 от ТР по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед особеностите на конкретния случай – трудов спор, при който целият материален интерес възлиза на 14 143лв., като същият е разрешен от касационната инстанция след провеждане на едно открито заседание, в рамките на наличния по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав, съобразявайки видът, характерът и обемът на извършената преценка по делото, счита че посочените законови предпоставки са налице и следва платеният адвокатски хонорар да бъде намален до размер на 3 577лв . /Сумата е определена при отчитане на цената на иска от 14 143лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка една от инстанциите е от по 954лв. + 715лв. за изготвяне на отговор на въззивна жалба, определени съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата/. Или общият размер до който е основателна молбата за присъждане на разноски е 4 341лв. /764лв. за платени държавни такси + 3 577лв.за адвокатско възнаграждение/. Доказателства за реално направени разноски за транспорт не са представени, поради което и такива не се присъждат. Искането в останалата му част следва да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА решение № 26 от 6.03.2020г. по гр.д.№ 2603 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. С. Н. ЕГН от [населено място], [улица] да заплати на „Дей Енерджи” ЕООД гр.Пловдив, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П., с адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 4 341лв. /четири хиляди триста четиридесет и един лева/, разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :