Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1758 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2 от 05.01.2022г. постановено по гр.д. № 299/2021г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260125 от 29.03.2021г. по гр.д. № 81/2020г . на Пазарджишкия окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от „Грийнбърн“ ЕООД, ЕИК 203361709, против З. П. Ц.-А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие разпространяване на неверни факти за дружеството, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска.
Касационната жалба е подадена от ищеца „Грийнбърн“ ЕООД чрез пълномощници адв.П., адв. Д. и адв. К.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК по седем формулирани въпроса, както и поради очевидна неправилност.
Ответницата по касационната жалба З. П. Ц.-А. поддържа в писмения си отговор, изготвен от адв. М. М., че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 45 ЗЗД предявен „Грийнбърн“ ЕООД против З. П. Ц.-А. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., претърпени вследствие на разпространяване на неверни факти за дружеството в излъчен на 20.01.2020г. в предаването „Преди всички“ по Българското национално радио /БНР/ репортаж по повод подписка за провеждане на местен референдум в Община Пещера срещу изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на промишлени отпадъци на „Грийнбърн“ ЕООД. Твърди се, че в интервюто ответницата е заявила, че притеснението на жителите на Пещера е, че двата най-големи завода в града замърсяват въздуха, а миризмите са ежедневни, никой не знае какво излиза от промишлените комини, онкологичните заболявания драстично са се увеличили, въздухът е отвратителен, както и че по нейна информация в завода са складирани бали с боклук, горят се дрехи, които са канцерогенни, а боклуците са с етикети „Произведено в Италия“. Дружеството счита, че тези й изявления са с невярно, клеветническо съдържание и са направени с цел да се навреди на доброто му име и да се изгради негативна представа за неговата дейност, а изказването, че извършва нерегламентирани действия, в резултат на които хората в района умират от онкологични заболявания, е накърнена търговската му репутация и доброто му име. Уточнена е пред въззивната инстанция обстоятелствената част на исковата си молба в смисъл, че претендираните вреди са в резултат от клеветническите изявления на ответницата, отнасящи се както до завод „Биовет“ АД, така и до „Грийнбърн“ ЕООД; инсталацията за горене на промишлени отпадъци с изграждащо се депо за отпадъци се намира на територията на завода „Биовет”, но е собственост на ищцовото дружеството; ето защо ищцовото дружество, макар и неназовано изрично в интервюто, е определяемо и разпознаваемо.
Ответницата оспорва иска с доводи срещу пасивната си легитимация доколкото предаването не е инициирано от нея, а представлява творчески продукт и не е излъчено на живо, поради което отговорност следва да носи издателя; твърди, че изказванията й в интервюто са само елементи от съдържанието на съответния медиен продукт и извадените от контекста нейни думи и изрази не могат да обосноват противоправно действие.
От фактическа страна съдът е приел, че на 20.01.2020г. в предаването „Преди всички“ по БНР, програма „Хоризонт“ в 7,50 ч. е излъчен репортаж на кореспондента на радиото в Пазарджик Н. П. по повод организирана подписка за провеждане на местен референдум в Община Пещера, свързан със строителството на депо за опасни промишлени отпадъци към инсталацията за изгаряне на дъщерно на завод „Биовет“ дружество. Съдържанието на предаването е установено от приетия по делото запис на дигитален носител /CD-R/, предоставен от Българското национално радио /БНР/ и е възпроизведен в заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М.. Ответницата като представител на инициативния комитет е заявила: „На последните избори, които бяха ноември, с право на глас в нашата община са били 15 840 човека. 1/10 са около 1 584. Изчаквам ГРАО да ми отговорят към 01-ви януари колко са имащите право на глас, но ние ще се стремим да съберем поне 3 000. Трябва да Ви кажа, че за първи път от толкова много време пещерци са толкова единни“; „Почти няма човек, който да умира от друго. Въздухът в Пещера е отвратителен. Това, което бълва заводът, мирише отвратително. Преди пушеше един комин, сега пушат 4-5. Просто е невероятен ужас“, казано по повод реплика на кореспондента Н. П., че според твърдения на инициативния комитет онкологичните заболявания в района драстично са се увеличили ; „Аз имам информация, че там също се складират бали с боклук, горят се дрехи, въпреки че, нали те отричат, които са изключително канцерогенни. На боклуците, които се складират, има етикети „Made in Italy“. Това е информацията, нали, която ми изнасят хора, работещи в „Биовет“. И това което в момента те искат да изграждат, е депо за опасни отпадъци, което да съхранява отпадъците, които вече изгарят“ ; „Като те, разбира се, /т.е. хората от Родопската община, за която говори Н. П. / не могат да участват в референдума, но започват да правят подписка в подкрепа на жителите на Община Пещера, защото според зависи от метеорологичните условия и вятъра в много от случаите отровите отиват при тях“ и „Бесни са хората, разбирате ли , никой не ни отразява. Всички говорят колко много боклук има в тая държава, къде складират бали. В Пещера обаче никой не я отразява . Що? Щото не е на случаен човек“ .
Установено е също, че на 21.04.2020г. Инициативен комитет, част от който е З. Ц., е направил предложение до председателя на Общински съвет - Пещера за провеждане на местен референдум против инвестиционното предложение на „Грийнбърн“ ЕООД за изграждане на депо за опасни отпадъци към инсталация за изгаряне на отпадъци на дружеството, в подкрепа на която са събрани 3 180 подписа. С решение на Общинския съвет от 09.06.2020г. е отказано провеждането на местен референдум по така поставените въпроси, след което жалбата на инициативния комитет, е оставена без уважение с решение на административен съд.
Техническата експертиза на в.л. И. Й. установява, че на „Грийнбърн“ ЕООД е издадено комплексно разрешително №558- НО/2017г. за експлоатация на инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци и получаване на топлинна енергия, изградена в УПИ *, Когенерираща централа 18 MWe, инсталация за производство на енергия от отпадъци и биомаса, кв. 172 на [населено място], собственост на „Биовет“ АД. За 2018г. и 2019г. в тази инсталация са приемани и изгаряни видове отпадъци, съдържащи опасни вещества, като те са били използвани предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия. Констатирано е, че в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] са разположени изпускателно устройство /комин № 3/ на инсталацията за производство на енергия от отпадъци и биомаса, експлоатирана от „Грийнбърн“ ЕООД, и изпускателни устройства на когенерираща инсталация /комин № 1 и комин № 2/ на „Биовет“ АД. Инсталацията на ищеца има петстепенна очистваща система на отпадъчните газове. В полученото от „Грийнбърн“ ЕООД комплексно разрешително са записани всички отпадъци, които се разрешава да бъдат приемани на територията на площадката на оператора с цел използването им като гориво или друг начин за получаване на енергия. При направената съпоставка между тях и приетите за опасни отпадъци не е констатирано съвпадение. За 2018г. и 2019г. ищецът не е имал директен внос от Република Италия, но е получавал от български доставчик отпадъци от текстилни материали и от обработени текстилни влакна, които са неопасни отпадъци. През 2018г. и 2019г. не е бил извършван мониторинг на качеството на атмосферния въздух в гр. Пещера, а този през 2016г., извършен през четирите сезона, е показал превишение на фините прахови частици единствено през отоплителния сезон, което се е повторило на 31.07.2020г., а при останалите показатели /серен диоксид, въглероден оксид, азотен оксид, азотен диоксид и др./ няма превишение на нормите; подобни констатации са направени и за градовете Пазарджик и Велинград. В устните си обяснения експертът сочи, че към инсталацията за изгаряне на отпадъци няма изградено пречиствателно съоръжение, защото така е преценено от компетентните органи при издаване на разрешителното за функционирането й; при посещението си в завода той не е усетил някаква миризма освен тази на биомаса, т.е. боклук.
При тези факти, въззивният съд е приел, че процесният репортаж представлява радиопредаване по смисъла на чл.2, ал.4 от ЗРТ, той е предварително подготвен от авторите си медиен продукт, съдържащ творчески и технически действия на значителен брой хора, в т.ч. изявления на ответницата, интервюта с трети лица и коментар на водещия. Изтъкнал е, че излъчилата репортажа медия БНР може да носи отговорност за вреди от неверни твърдения или внушения в репортажа, но това не освобождава интервюираните от отговорност, независимо дали твърденията са направени в пряко излъчване в ефир или на запис, самостоятелно или комбинирано с интервю на друго лице. Посочил е, че всеки гражданин има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, както средствата за масова информация имат право свободно да информират обществото - чл. 39 и чл. 40 от Конституцията, като и в двата случая корективът на тези права е ненакърняването на правата и доброто име на другиго. В случая противоправността на поведението на ответницата ищецът извежда от това, че изявленията й са клеветнически, с тях се създава невярно впечатление за ищеца и така се нарушава забраната да не се вреди другиму. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че на „Грийнбърн“ ЕООД е издадено комплексно разрешително за експлоатация на инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци и получаване на топлинна енергия, изградена в недвижим имот, собственост на „Биовет“ АД, като за 2018г. и 2019г. в инсталацията са приемани и изгаряни различни отпадъци, в т.ч. текстил, внесен от Италия. Установил е също, че в подписката за местен референдум на гр. Пещера против изграждането на депо за съхраняване на отпадъци, по повод на който е излъчен репортажът, са събрани 3 180 подписа от имащите право на глас 15 840 човека, т.е. около 20 % от пълнолетното население на Пещера са изразили мнението си по този въпрос. С оглед посоченото в заключението на вещото лице Й., че от функционирането на инсталацията за изгаряне на отпадъци не е правен мониторинг на качеството на атмосферния въздух в Пещера, то не може да бъде даден категоричен отговор дали въздухът той отговаря на стандартите, в т.ч. относно превишаване нивото на фините прахови частици, т.е. дали твърденията на ответницата са клеветнически. Независимо от това, ясно е от показанията на свидетелите К. и Д.-П., както и от постъпилите сигнали на „зеления телефон“ и по електронната поща в РИОСВ- Пазарджик, че в Пещера се чувства специфична миризма от работата на тази инсталация и от дейността на „Биовет“ АД. Съдът е намерил за недоказано, че миризмите във въздуха на града съдържат вещества, които водят до белодробни и ракови заболявания, до алергия и астматични пристъпи. Медицински доказателства в тази насока липсват. За недоказано е намерено и твърдението на ответницата в репортажа, че гражданите на Пещера умират предимно от онкологични заболявания, както и че те са резултат от замърсената околна среда в града поради дейността на ищцовото дружество. По делото е установено, че най-голяма смъртност за Община Пещера за периода 2017г. - 2019г. е вследствие на болести на органите на кръвообращението, която е между 3 и 5 пъти по-висока през различните години спрямо смъртността от новообразувания, заемащи второ място по причина за смъртта на населението. Изтъкнал е, че инсталацията за изгаряне на отпадъци на „Грийнбърн“ ЕООД работи едва от 2018г., а при липса на статистически данни за 2020г. и обективното развитие на онкологичните заболявания, чиито симптоми се проявяват в по-продължителен период от време, е невъзможно да се даде категоричен отговор на въпроса дали твърденията на ответницата са неверни, имайки предвид и действителната смъртност от онкологични заболявания, явяващи се причина за летален изход на около 20 % от населението в общината. При този анализ съдът е приел, че изказаното от ответницата в репортажа в голяма степен отговаря на действителното положение. Тъй като част от него е оценъчно съждение, т.е. коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства, то обективно не е необходимо да има пълен идентитет с реалността. Тези оценъчни съждения могат да ангажират отговорността на лицето, което ги е изказало, само ако представляват обида, каквато в случая не се твърди.
По-нататък съдът е разгледал съотношението между защитата на личната сфера на ищеца, в т.ч. поради засегнатата му репутация, и на публичния интерес, с оглед границите, в които може да бъде легитимно ограничена свободата на изразяване по смисъла на чл. 39 от Конституцията и чл. 10 от ЕКПЧ. Констатирал е, че самият репортаж и изказванията на Ц.-А. са направени по повод значим за гражданите на Пещера проблем, във връзка с който е инициирано провеждането на местен референдум, а чрез тях се предизвиква дебат, като е важно обществото да бъде запознато с възможните негативни последици от функционирането на новото депо за съхраняване на отпадъци и възможността да се задълбочат още повече вече съществуващи в града проблеми. По тази причина въззивният съд е намерил, че степента на допустимата критика спрямо значими производствени обекти и юридическите лица, които ги управляват, е по-висока, като тя съответства на правото на обществото да бъде информирано за действителното състояние на природната и градска среда, в която функционира. Затова, думите на ответницата за заниженото качество и неприятната миризма на въздуха в Пещера, горенето на текстилни отпадъци от Италия и повишения ръст на онкологични заболявания в района, са казани не толкова с цел критика на ищеца, а за да бъде намерено решение на наболелия проблем на гражданите на Пещера. От значение е и че репортажът е излъчен в период, когато различни средства за масово осведомяване в цялата страна публикуват и излъчват материали за складиране на големи количества боклук от Италия на много места в България, така че общественото мнение е било силно чувствително към темата и е имало необходимост от информация. Затова съдът е отдал приоритет на обществения интерес и е приел, че свободата на изразяване на мнение от ответницата е упражнена с легитимна цел, което изключва противоправността на поведението й.
По отношение на причинените на ищеца вреди е приел, че не е доказано да са претърпени такива, представляващи накърняване на доброто му име и търговска репутация. Решаващо за този извод е обстоятелството, че в репортажа единственото употребено наименование на юридическо лице, при това двукратно, не е на ищеца, а на „Биовет“ АД. Не е установено твърдяното от водещата на радиопредаването, че „Грийнбърн“ ЕООД е дъщерно дружество на „Биовет“ АД по смисъла на търговското право. Вярно е, че инсталацията на ищцовото дружество е разположена в собствения на „Биовет“ АД недвижим имот в Пещера и за гражданите на Пещера или гости на града е невъзможно да разграничат съоръженията на двете дружества, съответно последиците от функционирането им. Затова негативно въздействие от репортажа би могло да има само за юридическото лице, което изрично е посочено в него. Самата ответница в радиопредаването говори за „Биовет“ АД, независимо че депото за съхранение на отпадъци ще бъде изграждано от „Грийнбърн“ ЕООД. Тук съдът е отбелязал, че не е нужно увреденото лице да бъде точно наименувано - то може да бъде описано чрез индивидуализиращите си белези, които да не оставят съмнение, че изказването се отнася до него. В случая това не е достатъчно, тъй като ищецът претендира, че вредите са му нанесени чрез разпространяване на неверни твърдения сред неопределен кръг лица. В това радиопредаване твърденията на ответницата касаят дейността на правен субект, непосочен индивидуално, който ще изгражда депо за съхранение на отпадъци; според водещата е дъщерно дружество на друго юридическо лице, като именно по повод на това бъдещо депо към момента на интервюто е започнала подписка за провеждането на местен референдум. По делото няма данни доколко към този момент за слушателите на Българското национално радио, в т.ч. и за гражданите на Пещера, е обществено известен субектът, който ще изгражда депото. Следователно, няма друга обективна връзка между изказванията на ответницата и идентифицирането на друг правен субект, различен от „Биовет“ АД, така че да се приеме, че те се отнасят до „Грийнбърн“ ЕООД. Съдът е допълнил, че му е служебно известно, че за изявленията на ответницата в същия репортаж срещу нея е предявен иск от „Биовет“ АД за обезщетяване на неимуществени вреди. Също така е посочил, че събраните по делото доказателства не установяват „Грийнбърн“ ЕООД да е понесло някакви неимуществени вреди.
При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Формулирани са от касатора следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ следва ли един субект да е конкретно назован с наименованието си, за да може да търпи вреди от заявени по отношение на него неверни и злепоставящи твърдения или е достатъчно да бъде разпознаваем по други индивидуализиращи белези; налице ли е противоправно деяние, като елемент от състава на непозволеното увреждане, когато името/наименованието на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно, но то е индивидуализирано в телевизионно/радио предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него; 2/относно разликата между оценъчно съждение и заявяване на неверни и злепоставящи твърдения при публично изказване; 3/ относно предпоставките, които обуславят настъпили неимушествени вреди за юридическо лице; 4/ относно процесуалната възможност въззивният съд едва с решението си да приеме, че предявеният иск е неоснователен поради липса на процесуална легитимация на ищеца, без да е релевирано от ответника такова възражение, без да е изготвен доклад и да са дадени указания във връзка с такова възражение; допуснато ли е от съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивния съд с решението си се произнесе по възражение, направено за първи път в последното по делото заседание пред първата инстанция, т.е. след подаване на отговор на искова молба, съобразно изискванията на чл. 131 и сл. ГПК; 5/ при липса на оспорване от страна на ответната страна, че нейни изказвания касаят именно ищеца по делото, допустимо ли е въззивният съд да прави извод, че ищцовото дружество се явява трето за спора лице и няма основание да търпи вреди; 6/ ако въззивният съд има различни фактически и правни изводи от първоинстанционния съд, следва ли да обсъди всички доказателства по делото; 7/ при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни твърдения, засягащи репутацията на ищеца, ако съдът приеме, че направените изявления съставляват оценъчни съждения, а не твърдение на конкретни факти, следва ли да изложи мотиви и да направи преценка дали тези оценъчни съждения не представляват прекрачване на границите на свободата на словото съобразно чл. 39, ал. 2 КРБ и не са увреждащи доброто име на ищеца. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси, противоречие с практиката на С., както и очевидна неправилност на акта.
По първия въпрос касаторът се позовава на практиката по решение №1 от 12.03.2021г. по гр.д.№4591/2019г. на III г.о. и решение №439 от 20.01.2016г. по гр.д.№2773/2015г. на IV г.о. В тях се приема, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението не само чрез неговите имена, но и по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност, както за увреденото лице, така и за трети лица. Обстоятелството, че отличителните признаци се отнасят за увреденото лице е несъмнено тогава, когато това бъде доказано при условията на пълно и главно доказване или когато това е общоизвестен, или ноторно известен факт. Обжалваното въззивно решение е напълно съобразено с тази практика. Съдът е обосновал извода си за неоснователност на иска с факта, че името на ищцовото дружество не е било споменато нито от ответницата, нито от други участници в радиопредаването, както и че не са изнесени отличителни белези, по които то да може да бъде разпознато и разграничено от единственото споменато дружество „Биовет” АД. Следователно липсва основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
Вторият въпрос е за разликата между оценъчно съждение и заявяване на неверни и злепоставящи твърдения при публично изказване. Повод за поставянето му е мотивът на съда, че част от изказванията на ответницата са оценъчни съждения и по отношение на тях липсва противоправност. Вярно е, че съдът не е направил разграничение кои точно изказвания са верни (посочил е, че в голяма степен изнесените факти са верни), кои са неверни и кои представляват оценъчни съждения. Независимо от това, поставеният въпрос не е определящ за изхода на спора. Искът е отхвърлен тъй като е прието, че поведението на ищцата не е противоправно и че ищецът не е претърпял вреди, защото изказванията не са насочени към него.
Следващият въпрос е за предпоставките, които обуславят настъпили неимушествени вреди за юридическо лице. Съдът не е отрекъл възможността юридическо лице да търпи такива вреди, а е приел, че по делото не е доказано настъпването на вреди в причинна връзка с поведението на ответницата. Ето защо и този въпрос не запълва общото основание на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
На четвърто място е поставен въпрос за наличието на процесуално нарушение когато въззивният съд едва с решението си приеме, че предявеният иск е неоснователен поради липса на процесуална легитимация на ищеца, без да е релевирано от ответника такова възражение, без да е изготвен доклад и да са дадени указания във връзка с такова възражение. Първо, в случая съдът не е отхвърлил иска поради липса на процесуална легитимация; напротив, изрично е приел, че такава е налице. Отхвърлянето е поради липса на материалноправна такава (в първия случай искът би бил недопустим, а не неоснователен). Второ, изводът на съда, че ищецът не е претърпял вреди, защото не е засегнат от изявленията на ответницата, е направен при подвеждане на обстоятелствата по делото към фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно при преценката дали казаното от ответницата е по адрес на ищцовото дружество и дали съдържа твърдения, които увреждат доброто му име. Касае до обстоятелства, които съдът е длъжен да прецени, за да уважи или отхвърли иска. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос. Същите съображения са валидни и спрямо петия и шести правни въпроси, които са производни на четвъртия. Както бе изяснено, съдът не е приел, че ищецът е трето за спора лице, а че не са налице предпоставки да му се присъди обезщетение, тъй като не са му нанесени вреди. Спрямо шестия въпрос се изтъква липсата на мотиви, че изказванията на ответницата са оценъчни, а не клеветнически твърдения. Тази непълнота на мотивите няма отражение върху изхода на спора - виж съображенията по втори въпрос.
Последният въпрос е : при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни твърдения, засягащи репутацията на ищеца, ако съдът приеме, че направените изявления съставляват оценъчни съждения, а не твърдение на конкретни факти, следва ли да изложи мотиви и да направи преценка дали тези оценъчни съждения не представляват прекрачване на границите на свободата на словото съобразно чл. 39, ал. 2 КРБ и не са увреждащи доброто име на ищеца. С оглед на посочения по-горе решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове, а именно че по делото не е установено изявленията на ответницата да са насочени към ищеца и да засягат доброто му име и търговската му репутация, то и този въпрос няма обуславящо изхода на спора значение. Въпреки това, следва да се посочи, че решаващият съд е обсъдил съотношението между личния и обществения интерес и е приел, че изразените от ответницата оценки засягат обществено значими проблеми, поради което е дал превес на публичния интерес и е счел, че изявленията не прекрачват границата на свободата на словото и не увреждат ищеца.
Не е налице и релевираната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание предполага наличието на тежък порок, установим само от съдържанието на акта, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Очевидната неправилност е квалифицирана неправилност, каквато е налице при прилагане на закона в противоположен смисъл, прилагане на отменен закон, нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Изводите на съда са обосновани и направени след преценка на събраните доказателства. Несъгласието на касатора извода, че дружеството не е разпознаваемо от изнесените в репортажа факти, няма отношение към основанието „очевидна неправилност” и към предпоставките за допускане на касационен контрол като цяло.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол.
Ответницата не е направила разноски и не претендира такива за настоящето производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 2 от 05.01.2022г. постановено по гр.д. № 299/2021г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на „Грийнбърн“ ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: