Върховен касационен съд

11

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1617 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№758/31.01.2022г., подадена от „Биовет“ АД чрез процесуалните представители на дружествто адв.В. П. от АК-П., адв. М. Д. от САК и адв.П. К. от АК-П., срещу решение № 85, постановено на 25.11.2021г. от Апелативен съд – П., 3-ти граждански състав по в.гр.д.№425/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу З. П. Ц. – А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на дружеството сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и търговската му репутация вследствие изявленията ѝ, съдържащи неверни и злепоставящи дружеството факти и твърдения относно осъществяваната от дружеството дейност на територията на [населено място].
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:
1.Относно възможността въззивният съд да приеме, че предявеният иск е неоснователен поради липсата на процесуална легитимация на ищеца да го предяви едва с акта си, без своевременно релевирано от ответната страна възражение и без да е изготвен доклад и да са дадени указания във връзка с такова възражение.
Навежда доводи, че за да обоснове решаващия си извод за неоснователност на предявената претенция, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество не е адресат на изказванията, направени от ответницата и излъчени в процесния репортаж от 20.01.2020г. по Българското национално радио и поради това се явява трето за спора лице, което не притежава активна процесуална легитимация да претендира обезщетение за вреди от тези изказвания. Счита този извод за неправилен, доколкото с отговора на исковата молба ответната страна не е възразила, че репортажът и в частност изнесените от нея твърдения, не се отнасят до ищцовото дружество, а напротив е заявила, че изказванията ѝ отговарят на действителността и че завод „Биовет“ АД чрез извършваната в него производствена дейност замърсява въздуха в града, което от своя страна причинява онкологични заболявания на населението. Поддържа, че в противоречие с посочената практика на ВКС релевантният за спора извод за неоснователност на предявения иск е изграден при липса на оспорване от страна на ответника, т.е. на непредявено своевременно правоизключващо възражение.
2.При липса на оспорване от страна на ответника, че нейни изказвания касаят именно ищеца по делото, допустимо ли е въззивният съд да прави извод, че ищцовото дружество се явява трето за спора лице и няма основание да търпи вреди.
Навежда довод, че възражения от ответника, че изказванията ѝ не се отнасят за „Биовет“ АД, са направени за пръв път с отговора на въззивната жалба без да са налице уважителни причини това да не е сторено още с отговора на исковата молба, т.е. че възражението е направено несвоевременно, но въпреки това въззивният съд в противоречие с посочената практика на ВКС го е приел и уважил, като дори не е направил нов доклад и не е разпределил доказателствената тежест за доказване, респ. оборване на подобно възражение.
3.Относно задължението на съда да изложи мотиви и да извърши анализ на събраните в хода на делото доказателства с оглед направените от страните оплаквания, възражения и доводи, независимо от конкретното основание, послужило като предпоставка за извод за неоснователност на предявените претенции.
Твърди, че в противоречие с посочената практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и не се е произнесъл по нито едно от наведените във въззивната жалба оплаквания, а вместо това е отхвърлил иска въз основа на несвоевременно заявено възражение за липса на активна процесуална легитимация на дружеството. Поддържа, че съдът не е обсъдил както експертните заключения, така и показанията на разпитаните по делото свидетели според изискванията на процесуалния закон; че в обжалваното решение липсват мотиви кои факти съдът приема за установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните му изводи по направените с въззивната жалба твърдения и възражения
4.Следва ли един субект да е конкретно назован в изказване, за да може да търпи вреди от заявени по отношение на него неверни твърдения или е достатъчно да бъде разпознаваем по други индивидуализиращи белези.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС – решение №1 от 12.03.2021г. по гр.д.№4591/2019г. на III г.о. на ВКС и решение №439 от 20.01.2016г. по гр.д.№2773/2015г. на IV г.о. на ВКС.
Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно. Счита същото за явно необосновано по причина, че въззивният съд не е обсъдил в решението си, че разпитаните свидетели за възприели, че изказването на ответницата се отнася за ищеца „Биовет“ АД; че изводът на съда, че ищцовото дружество е трето лице, тъй като не извършва дейност по изгаряне на отпадъци, за каквато се отнася репортажът, е направен само на база предмета на дейност на дружеството, при което репортажът е само цитиран без да е анализиран неговият смисъл и без да е преценен във връзка с останалите доказателства по делото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба З. П. Ц.-А., чрез процесуалния си представител адв.М. М. от АК-К., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
„Биовет“ АД е предявило срещу З. П. Ц.-А. по реда на чл. 45 ЗЗД иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто му име, накърняване на неговата репутация и реноме като последица от извършени от ответницата действия по разпространение на неверни факти за дружество чрез изявления с невярно и клеветническо съдържание.
Твърди, че на 20.01.2020г. в предаването „Преди всички“ по Българското национално радио (БНР), програма „Хоризонт“, е излъчен репортаж на кореспондента на радиото от [населено място] П. по повод начало на подписка за провеждане на местен референдум в [община], за която инициативен комитет е заявил намерението си пред кмета на общината с цел местните жители да изразят мнението си за изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на промишлени отпадъци към дъщерното на завод Биовет дружество „Г.“. Твърди също така, че в този репортаж с изказването си ответницата е заявила, че притеснението на жителите в [населено място] е, че двата най-големи завода в града замърсяват въздуха, а миризмите са ежедневни, че „никой не знае какво излиза от промишлените комини“, че онкологичните заболявания в района драстично се увеличили и „почти няма човек, който да умира от друго“, че има информация, че „там са складирани бали с боклук, горят се дрехи, въпреки, че те нали отричат, които са изключително канцерогенни“. Счита тези твърдения за клеветнически и с невярно съдържание с цел да се навреди на доброто име на дружеството и да се изгради превратна, негативна представа за неговата дейност, като записът от този репортаж е качен на сайта на БНР и е достъпен за неограничен брой лица извън тези, които пряко са слушали изказването на ответницата.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът З. П. Ц.-А. оспорва така предявения иск, оспорвайки на първо място пасивната си легитимация с доводите, че цитираното в исковата молба предаване не е инициирано от нея, че представлява творчески продукт, доколкото представлява репортаж на кореспондент на БНР, в който само като елемент са включени нейни изказвания. Твърди също така, че не е установено цитираните в исковата молба думи и изрази да произлизат от нея, че липсва желание да се внуши негативна нагласа против ищеца чрез разпространяване на невярна информация доколкото са изнесени факти и обстоятелства, които са констатирани от компетентни органи.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че в началото на 2020г. от създаден на 06.01.2020г. Инициативен комитет с председател ответницата З. Ц. е организирана „Подписка за провеждане на местен референдум на граждани с избирателни права в [община]“ против инвестиционно предложение на „Г.“ Е. за изграждане на депо за опасни отпадъци към инсталация за изгаряне на отпадъци на „ Г.“ Е.. На 21.04.2020г. предложението за произвеждането на такъв референдум с подписите на 3 180 граждани - жители на общината, е внесена в Общински съвет при [община] по въпроси както следва: 1/ Против ли сте да бъде изградено депо за опасни отпадъци от „ Г.“ Е. към инсталация за изгаряне на опасни отпадъци на „Г.“ Е. в [населено място] или от друга компания с идентично инвестиционно предложение; 2/ Против ли сте функционирането на вече изградената инсталация за изгаряне на опасни отпадъци на „ Г.“ Е. и 3/Подкрепяте ли Кмета на [община] и Председателя на Общински съвет – Пещера да инициират процедура и да извършват необходимите правни и организационни действия съобразно своята компетентност, така че да не бъде допуснато изграждане на депо за опасни отпадъци. За безспорно установено е прието също така, че с решение на Общински съвет при [община] от 09.06.2020г. провеждането на местен референдум по така поставените въпроси и отказано, след което жалбата на инициативния комитет, представляван от ответницата З. Ц. е оставена без уважение – окончателно Решение №372/1.7.2020г., постановено по адм. дело № 650/2020 г. на Административен Съд – П..
Взето е предвид, че на 20.01.2020г. по програма Хоризонт на Българско национално радио, в програма „Преди всички“ е излъчено по ефира радио предаване с начален час 7,50 ч. и продължителност 4 минути и 25 секунди. Посочено е, че съдържанието му се установява от приетия по делото негов запис на дигитален носител ( CD – R ) и приетата по делото СТЕ, възпроизвеждаща го на хартиен носител, като между страните няма спор относно това съдържание, авторството на всяко от включените в него изявления и тяхната поредност. Изявленията на различните лица от записа са възпроизведени в мотивите към решението на въззивния съд дословно и е посочено от кого изхожда съответното изявление – водещата на радиопредаването, репортера Н. П., ответника З. Ц., кмета Й. М..
Посочено е, че страните не спорят и на съда е служебно известно наличието на висящ исков процес с ищец „Г.“ Е. срещу ответника З. Ц. за неимуществени вреди (уронване доброто име, престижа и търговската репутация), претърпени от „ Г.“ Е. вследствие същите неверни, клеветнически и злепоставящи дружеството изказванията на Ц. (излъчените в ефира на БНР на 20.01.2020г. в казания по горе репортаж, съдържащ се в радио – предаването), като се поддържа същите да се отнасят за осъществявана от „Г.“ Е. на територията на [населено място] дейност по експлоатация на собствена негова Инсталация за производство на енергия от отпадъци и биомаса – която същите осъществявали в съответствие с всички нормативни изисквания и на база Комплексно разрешително №558-НО-ИО-АО-2017г., издадено от Изпълнителната агенция по околната среда, разрешение за строеж на инсталацията №27/4.8.2016г., издадено от гл. архитект на [община] и разрешение за ползване №СТ 05 312/15.03.2018г., издадено от ДИСК София, а за допълнителното третиране на отпадъците притежавали и разрешително №07-ДО-365-00/6.12.2018 г. на РИОСВ П. – гр.д. №81/2020г. на ОС – Пазарджик, въззивно гр.д. № 299/2021г. по описа на АС – Пловдив, образувано по жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело решение за отхвърляне иска. Взето е предвид, че този иск е предявен, тъй като макар и неназовано „Г.“ Е. само се е разпознало в даденото от радиоводещата определение „ дъщерно на завода на Биовет дружество“ предвид и факта че именно „ Г.“ Е. осъществява дейността по изгаряне на отпадъци, която е предмет на предаването и във връзка с която е инициирана и подписката за произвеждане на местен референдум.
Посочено е също така, че между страните по настоящето дело няма спор относно факта на извършването на казаната по горе дейност от „ Г.“ Е., няма спор и относно факта, че тази си дейност то осъществява на територията на производствената площадка на „Биовет“ АД в Пещера, като в тази насока по първоинстанционното дело е представена техническа оценка във връзка със заявление на „ Г.“ Е. за издаване на комплексно разрешително за Инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци и биомаса и получаване на топлинна енергия, собственост на „ Г.“ Е., която ще бъде разположена и ще функционира в имота на „Биовет“ АД в [населено място] – площадката по КР № ........ – НО/2011г. с очертани граници, като от страна на „Биовет“ АД са предприети действия по реда на чл. 125 ал. 1 т. 1 от ЗООС с цел изключването на тази част от площадката, на която ще бъде разположена инсталацията на „Г.“ Е.. Взето е предвид, че Т. II на първоинстанционното дело съдържа изпратена от РИОСВ П. писмена документация, въз основа на която е издадено комплексното разрешително на „ Г.“ Е. относно изграждане и експлоатиране на собствена на това дружество Инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци.
За безспорно между страните и установено от заключението на изслушаната по делото СТЕ е прието, че на територията на [населено място] ищцовото дружество „Биовет“АД въз основа на надлежно разрешително – Комплексно разрешително №28/2005г., осъществява дейност, която включва: Производство на хранителни добавки, фармацевтични продукти на едро, междинни лекарствени продукти и активни субстанции чрез синтез, ферментация, екстракция, сушене, стандартизация. Съобразено е, че според заключението на източниците на емисии (изпускащите устройства – комините) са монтирани пречиствателни съоръжения; че през 2011г. въз основа на комплексно разрешително №419-Н-О/2011г. дейността е разширена с производство на електрическа и топлинна енергия; че на източника на емисии ( изпускащо устройство К 2) не е монтирано пречиствателно съоръжение, той като за големите горивни инсталации, използващи природен газ се нормира показател азотни окиси, а контролът им се осъществява чрез парна инжекция, чрез която същите се редуцират; че производствената дейност по издадено комплексно разрешително №571-Н-О/2019г. включва: Производство на хранителни добавки, фармацевтични продукти на едро и активни субстанции чрез синтез, ферментация и/или екстракция, сушене, стандартизация; не на изпускащото устройство – комин е монтирано допълнително пречиствателно съоръжение.
Взето е предвид, че според заключението на експертизата ищецът „Биовет“ АД не осъществява дейност по изгаряне на отпадъци, нито е изградило или е инициирало изграждане на депо за съхранение на отпадъци вследствие негова дейност по изгаряне на такива – предмет на излъчения на 20.01.2020г. медиен продукт, като този факт е също безспорен между страните. Посочено е, че макар по делото да са представени писмени доказателства (доклади на експерти, резюмета, задания и пр.), според които дружеството през 2014г. е инициирало инвестиционно предложение за изграждане на инсталация за производство на енергия от изгаряне на отпадъци и биомаса в завода си на територията на [населено място], за това си инвестиционно намерение да е уведомило [община], МОСВ, МЗ, РИОСВ – П. и другите компетентни институции, е установено че през 2017г. и 2018г. разрешителните за изграждането и ползването на инсталацията по изгаряне на отпадъци и за допълнителното им третиране са издадени на „ Г.“ Е. и същото ги е построило и ги ескплоатира като негова собственост.
Съобразено е, че според справка в Търговския регистър „Г.“„ Е. не е дъщерно на „Биовет“ АД дружество - едноличен собственик на капитала на „Г.“ от момента на негово учредяване през 2015г. и понастоящем е „Прогрес 2010“ АД, ЕИК[ЕИК], както и че по делото не се установяват (не се и твърдят от ищеца „ Биовет“ АД) свързаност между двете дружества, нито участие на „Биовет“ АД в дейността по експлоатация на собствената на „Г.“ Е. инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци и биомаса и получаване на топлинна енергия. Според въззивния съд фактът че същата се извършва от „ Г.“ Е. в собствен на „Биовет“ АД имот (производствена площадка) в [населено място] на неизяснено по делото основание за това в отношенията между двете дружества сам по себе си не може да обоснове извод дейността да е съвместно осъществявана от тях.
При така установените факти и като е посочил, че преценява изявленията на ответницата в контекста на цялостното съдържание на излъченото радиопредаване, в което същите са били включени, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен.
Изложени са съображения, че темата на новинарския медиен продукт е зададена от радиоводещата в първите му 30 секунди и не е променяна; че тя е огласяване в ефир на БНР на предприета от нарочно създаден комитет инициатива в Пещера - град и община, за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум срещу депо за опасни отпадъци към инсталацията за изгаряне на отпадъци на дъщерно на завода на „Биовет“ дружество; че това дружество не е назовано, но е ясно и недвусмислено посочено че инсталацията по изгаряне на отпадъци е на дружество, различно от ищцовото „Биовет“ АД, и същевременно не е обявено дейността да се извършва от „Биовет“АД; че връзката между двете дружества е единствено твърдението на водещата на предаването че неназованото дружество („ Г.“ Е.) е дъщерно на „Биовет“ АД. Прието е, че тази информация действително е невярна, но за чужди твърдения ответницата не носи отговорност.
Взето е предвид, че по-нататък в репортажа „Биовет“ АД се споменава още веднъж чрез изявление в предварително взетото интервю от ответницата – „ Горят се дрехи, … които са изключително канцерогенни…, на боклуците, които се складират има етикети „ Made in I.“ това е информация, която ми изнасят хора, работещи в Биовет“, но е прието, че това ѝ изявление, преценено в контекста на цялостното съдържание на предаването, не обосновава извод да се твърди от Ц., че дейността по изгаряне на боклука – в т.ч. и дрехи, се осъществява от ищеца. Според въззивния съд това изявление означава единствено, че работещите при ищеца са могли лично да възприемат и съответно да предадат информация че в балите с боклук за горене се съдържа и текстилен отпадък - дрехи. В аспекта на безспорно установените по делото факти, че коментираната в репортажа като замърсяваща въздуха и застрашаваща живота и здравето на хората дейност по горене на отпадъци се осъществява от „Г.“ Е. на собствена на това дружество инсталация, изградена и функционираща в терена на „Биовет“ АД, въззивният съд е приел, че подобно възможност е напълно вероятна.
Поради това въззивният съд е приел, че репортажът и в частност изказванията на ответницата в съдържащото се в този репортаж интервю с нея, не се отнасят за дейност, извършвана от ищеца „Биовет“ АД, като неправилните субективни възприятия на дружеството – както и на сочените от него трети лица в противна насока не променят този извод. И соглед липсата на изявления на Ц. срещу „ Биовет“ АД е прието, че няма противоправно нейно поведение спрямо това дружество и липсата на такова е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска. Поради това според въззивния съд е без значение в отношенията между страните в аспекта на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД дали и доколко изнесената информация срещу осъществявана от трето за настоящия спор лице дейност, е вярна.
При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
По първия поставен въпрос следва да се отбележи, че обстоятелството дали ответникът още с отговора на исковата молба е въвел твърдение, че казаното от него в излъчения репортаж не се отнася до ищцовото дружество или е въвел подобно твърдение под формата на възражение впоследствие, касае съществото на спора и е сред онези обстоятелства които съдът следва да прецени въз основа на извършен анализ на събраните по делото доказателства независимо от твърденията на ответника. Както е прието в решение №77 от 25.03.2011г. по гр.д.№1507/2010г. на III г.о. на ВКС, по реда на чл. 45 ЗЗД следва да се ангажира отговорността на онова лице, което е изрекло увреждащите думи, когато са разгласени и разпространени чрез медии. В настоящия случай от съществено значение е съответно дали ответницата е изрекла подобни думи, визирайки при това ищцовото дружество, респ. дали казаното от нея по адрес на това дружество не съдържа твърдения, които да увреждат доброто име на това дружество. Именно такава преценка е извършил въззивният съд, приемайки въз основа на анализ на казаното от ответницата в излъчения на 20.10.2020г. репортаж, че връзката между двете дружества („Г.“ Е. и „Биовет“ АД) се съдържа единствено в твъденията на водещата на предаването, но не и в изказванията на ответницата в предварително взетото интервю. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.
Действително последователно и непротиворечиво в своята практика, вкл. и в посочената в изложението, ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и да извърши анализ на същите. Това разрешение обаче се отнася до хипотезите, при които тези доказателства съдържат данни за осъществяването на факти и обстоятелства, релевантни към правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, приемайки че предявеният иск е основателен, респ. неоснователен. При това следва да се вземе предвид, че в хипотеза, при която страните спорят за осъществяването и правното значение на няколко различни факти и обстоятелства и при установяването на едно от тях останалите могат да се приемат за ирелевантни, ако въззивният съд приеме иска за неоснователен по определени съображения касаещи това обстоятелство, той не е длъжен да анализира доказателствата, касаещи друг аспект от спора, ако вече приетото от него е достатъчно за отхвърлянето на иска. В настоящия случай, доколкото въззивният съд е приел, че казаното от ответницата в предварително взетото интервю не съдържа обидни и клеветнически твърдения, касаещи ищцовото дружество, то необсъждането на останалите доказателства, вкл. показанията на свидетелите, не съставлява произнасяне по поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. – че именно той е противоправно увреден. Възможно е в посочените от ищеца конкретни обидни или клеветнически реплики, неговото име да не е визирано изрично, но то да е посочено в предходно или следващо изречение от изявлението на ответника, или насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния смисъл на изявлението, от което те са част; а когато то е направено в телевизионно предаване следва да се имат предвид не само словесните изявления, а и съпровождащото ги визуално възприятие – решение №439 от 20.01.2016г. по гр.д.№2773/2015г. на IV г.о. на ВКС. Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено чрез имената му, други думи, мимика или жестове, или да е описано от автора на изявлението чрез индивидуализиращи, отличителни признаци, които начини не оставят съмнение относно неговата личност, както за увреденото лице, така и за трети лица. Обстоятелството, че отличителните признаци се отнасят за увреденото лице е несъмнено тогава, когато то се докаже при условията на пълно и главно доказване, или когато това е общоизвестен или ноторно известен факт – решение №1 от 12.03.2021г. по гр.д.№4591/2019г. на III г.о. на ВКС. С тази практика на ВКС в настоящия случай въззивният съд се е съобразил, като е извършил преценката си за основателността на предявения иск, изхождайки именно от обстоятелството кое от участващите в предаването лица е изрекло думи, касаещи ищцовото дружество по начин да засегне доброто му име и по начин това дружество да бъде съответно индивидуализирано. И с оглед данните, които се съдържат в съдържанието на представения по делото запис на излъчения на 20.01.2020г. репортаж, вкл. и с оглед обстоятелството от кого изхожда съответното изявление, въззивният съд е приел, че единствено водещата на радиопредаването и репортера са изрекли думи, даващи основание да се приеме, че репортажът касае „Биовет“ АД и дружество, което е посочено като негово дъщерно.
В решение №439 от 20.01.2016г. по гр.д.№2773/2015г. на IV г.о. на ВКС е прието също така, че когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а именно – че съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат. Именно тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд по настоящето дело. Преценено е кое от участващите в предаването лица е изрекло думите, посочени в исковата молба, а именно, че притесненията на жителите на [населено място] е, че двата най-големи завода в града замърсяват въздуха, а миризмите са ежедневни, както и че „никой не знае какво излиза от промишлените комини“; че онкологичните заболявания в района драстично са се увеличили и „почти няма човек, който да умира от друго. Въздухът в Пещера е отвратителен. Това което бълва завода, мирише отвратително. Преди пушеше един комин, а сега пушат 4-5. Просто е невероятен ужас.“ При това е преценено също така какво е мястото на казаното в контекста на по-обширното изявление, включващо и думите на водещата на предаването и на разследващия журналист. Поради това следва да се приеме, че въззивният съд се е съобразил и с тази практика на ВКС и не е налице основание за допускане на касационното обжалване по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е подвел установените факти към приложимата правна норма. От прочита на мотивите към решението не се установява съдът да е приложил отменен нормативен акт, респ. нормативен акт, който в случай не намира приложение. Не е установено също така съдът да е отказал да приложи императивна правна норма, нито при постановяване на решението си да се е отклонил от правилата на формалната житейска логика и да е тълкувал установените факти превратно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №85 от 25.11.2021г., постановено от Апелативен съд – П., 3-ти граждански състав по в.гр.д.№425/2021г.
Определението е окончателно.