Върховен касационен съд

3


№ 50261

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1180 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П., гражданин на Република Северна Македония против решение №264231/25.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 9208/2020 г. от ІІ“д“ състав на СГС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 50747/20.10.2022 г.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, позиционирането на автомобил в ограден надземен паркинг с пропускателен режим чрез бариера и служител, която да я обслужва, срещу заплащане на договорено възнаграждение, представлява ли предаване на фактическата власт върху автомобила от неговия водач на управляващия паркинга и тези факти изпълват ли фактическия състав на договора за влог.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
С договора за влог влогоприемателят поема задължение да пази безвъзмездно или срещу заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне на уговорения срок или при първо поискване. Договорът за влог е реален, за валидността му е необходимо страните да постигнат съгласие и вещта да се предаде на влогоприемателя. Договорът е едностранен, тъй като по него задължения възникват само за влогоприемателя. Негово задължение е да приеме вещта, да я пази и да я върне. Договорът е също така неформален. Не е необходима писмена форма за сключването му. Простото съгласие е достатъчно за неговата валидност. Съгласно чл. 253, ал. 2 ЗЗД , влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин. Влогоприемателят носи пълна имуществена отговорност за полученото, освен ако докаже, че загубата се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази отговорност е налице когато се установи, че ищецът е възложил на ответника да охранява автомобила му на паркинг, намиращ се в държане на ответника и последния е приел да извърши услугата, като този факт се установява както с писмени доказателства за платен паркинг, така и от наличната при влогоприемателя документация за приемането на автомобила. Установяването на тези факти изпълват фактическия състав на договора за влог.
По касационната жалба, ВКС приема следното :
Не се спори между страните, че на 26.07.2018г. ищецът Н. Петкрушевски оставил собствения си лек автомобил „А...“ с ДК№ .... на стопанисван от ответника надземен паркинг в [населено място], на кръстовището на [улица] [улица]. През нощта неизвестен извършител противозаконно проникнал в автомобила, включил двигателя, разбил бариерата и напуснал паркинга. Съобщението за противозаконното отнемане на автомобила било подадено до МВР едва сутринта на 27.07.2018 година от ищеца.
От събраните по делото доказателства се установява, че служителят на паркинга, който обслужва клиентите на дружеството – ответник е имал задължението да посреща, обслужва и изпраща клиентите, в т.ч. и да ги придружава до мястото за паркиране. При отнемането на автомобила, служителят не е изпълнил тези свои задължения, тъй като при положение, че е бил придружил лицето, което е отнело автомобила, той би установил, че същото лице не е собственик на автомобила, не разполага с магнитна карта както и би препятствувал проникването в автомобила. Неизпълнението на тези задължения на длъжностното лице на ответника е проява на небрежност, респ. липса на достатъчно грижи за поверения автомобил, които да се характеризират като грижа на добър стопанин.
С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, следва да се приеме, че между страните е сключен договор за влог, като съгласно чл. 253, ал. 2 ЗЗД , влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин. Влогоприемателят носи пълна имуществена отговорност за полученото, освен ако докаже, че загубата се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В случая липсват доказателства, че вредата за ищеца се дължи на обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на влогоприемателя, напротив, събрани са доказателства, от които се установява, че при полагане на грижата на добър стопанин, вредата не би настъпила.
Предвид изложеното, искът е доказан по своите основание, като с оглед заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, стойността на автомобила към датата на неговото отнемане е 11205 лева или 5729,11 евро, за която сума искът е основателен. След отмяна на неправилното въззивно решение, следва да се постанови решение по съществото на спора, тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия.
В полза на ищеца следва да се присъдят всички направени по делото съдебни разноски, в размер на 2766,43 лева.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №264231/25.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 9208/2020 г. от ІІ“д“ състав на СГСв частта, с която е отхвърлен предявения иск, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „МСН 2001“ ЕАД ЕИК 121854439 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет..да заплати на Н. П. , гражданин на Република Северна Македония със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.1, ап.24 чрез адв. Р. К., на основание чл.79, ал.1 вр. чл.253 ЗЗД сумата 5 729, 11 /пет хиляди седемстотин двадесет и девет евро и единадесет цента/ евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2766,43 /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща съдебни разноски за всички инстанции.
В останалата част, с която е потвърдено решението на СРС, решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.