№ 591
гр. София , 20.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова
като разгледа докладваното от Веска Райчева Частно касационно гражданско дело № 20218003102540 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 19.05.2021г. по гр.д.№1544/2020г. по описа на ВКС, трето г.о., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят – „Енерго –Про Продажби“ АД поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Ответникът - З. Н. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че определнието е правилно и моли да бъде потвърдено.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 01.12.2020г. ВКС , трето г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 10.03.2020г. по гр.д.№2450/2019г. на Варненски ОС по жалба на „Енерго –Про Продажби“ АД.
След проведено на 18.03.2021г. открито съдебно заседание, с определение от 19.05.2021г. по гр.д.№1544/2020г. ВКС, трето г.о. , е обезсилил въззивно решение от 10.03.2020г. по гр.д.№2450/2019г. на Варненски ОС и потвърденото с него решение от 14.11.2019г. по гр.д. №7790/2019г. на РС Варна и на основание чл.233 ГПК производството по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК за сумата от 1600 лева е прекратено. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на „Енерго –Про Продажби“ АД срещу въззивно решение 1 от 10.03.2020г. по гр.д.№2450/2019г. на Варненски ОС в частта му, с която е прието за установено, че З. А. не дължи на „Енерго –Про Продажби“ АД сумата 4 955,82 лева - начислена електроенергия за периода 09.03.2017г. до 08.03.2018г. и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК е прекратено производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о., в обжалваното пред настоящия състав определение, е приел, че З. Н. е направила надлежен частичен отказ от иска си по реда на чл.233 ГПК за сумата 1600 лева, поради което е обезсилил въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в тази му част и е прекратил производството по иска. Като е взел предвид, че цената на иска при предявяването му е била 6555,82 лева, а след частичния отказ е станала 4955,82 лева, е счел , че на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба на „Енерго –Про Продажби“ АД срещу въззивното решение е недопустима, и я е оставил без разглеждане.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед така установените обстоятелства по делото частната жалба е основателна.
Съставът на трето г.о. на ВКС е приел, че подадената на 18.03.2021г. молба от ищцата З. А. –ответник по касационната жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу въззивно решение от 10.03.2020г. по гр.д. №2450/2019г. на Варненски ОС, с което е признато за установено, че последната не дължи сума в размер на 6555,82 лева за доставена и незаплатена електроенергия за периода 09.03.2017г. до 08.03.2018г., представлява частичен отказ от иска й по смисъла на чл.233 ГПК. В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата не се отказва от спорното право по смисъла на разпоредбата на чл.233 ГПК, а искането и по съществото си представлява изменение на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК- намаляване на неговия размер. Това процесуално действие ищецът може да извърши само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а не едва пред касационната такава. Съставът на трето г.о. на ВКС в нарушение на чл.214, ал.1 ГПК е допуснал намаление на размера на иска със сумата 1600 лева, при което неправилно е счел , че е сезиран с касационна жалба срещу въззивно решение с цена на иска под 5000 лева, която е недопустима. Изменението на иска не е единен, хомогенен, а е сложен институт, с който се преплитат съобразно различните му проявни форми и други процесуални институти /обективно или субективно съединяване на искове, оттегляне на иска, отказ от иска, процесуално правоприемство/. Но те именно се свързват функционално с изменението на иска, а не се прикрепват механично към него. От тази гледна точка оттеглянето или отказът от иска са обусловени от допускането на изменението на иска, т.е. от постигане на преследваната от ищеца крайна цел. До нейното постигане те трябва да се третират като евентуално предприети и винаги трябва да се държи сметка за различните проявни форми на изменение на иска.
Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав за разглеждане по същество на касационната жалба на „Енерго –Про Продажби“ АД срещу въззивно решение от 10.03.2020г. по гр.д. №2450/2019г. на Варненски ОС.
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я определение от 19.05.2021г. по гр.д.№1544/2020г. по описа на ВКС, трето г.о.
В Р Ъ Щ А делото на състав на ВКС, трето г.о, за разглеждане по същество на касационна жалба вх.№10222/21.04.2020г. на „Енерго –Про Продажби“ АД срещу въззивно решение от 10.03.2020г. по гр.д.№2450/2019г. на ОС Варна
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________