Върховен касационен съд

2

N 4

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4974/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
К. Г. К. чрез пълномощника си адв. Т. С. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 591 от 26.03.2013г. по в.гр.д.№ 3136/2012г. , с което е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на С. В. Чизмеджиев владението на 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.3515.65 , УПИ ІІ-2 кв.2 16-ти подрайон [населено място] , заключено между точки АБСД по заключението на техническата експертиза , както и да премахне на основание чл.109 ЗС складираните във вътрешния двор движими вещи: ламинирани плоскости, фазерни плоскости, шкафове, дивани, етажерки, диван, шкаф и др.
Ответникът С. В. Чизмеджиев изразява становище, че е неотносим за делото правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване - незастроената част на дворното място представлява необходима за обслужване площ на сградата, с издаване на разрешението за строеж на новата сграда , спорната част е придобила статут на прилежаща към нея и е недопустимо да се извърши разпределяне на ползването на дворното място.
Касационната жалба на К. Г. К. е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 547 от 06.11.2013г. по правния въпрос дали при произнасяне по иск с правно основание чл.108 ЗС съдът следва да осъди съсобственик на недвижим имот да предаде владението върху реална част от него на друг съсобственик, след като не е извършено разпределение на ползването.
По така поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Съсобствеността е правно състояние, при което съществуват няколко взаимно свързани еднородни права на различни лица върху определена вещ. Тези права са с еднакво съдържание и включват всички правомощия, които съдържа правото на собственост. Същевременно съществуването им върху една и съща вещ налага известни ограничения и упражняването им и поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците. Правомощието за ползването на общата вещ може да се упражнява самостоятелно или заедно от всички или някои от съсобствениците, ако са повече от двама. При едновременно ползване чл.31 ал.1 ЗС поставя изискване служенето с общата вещ от всеки от съсобствениците според нейното предназначение да не пречи на останалите също да си служат с нея съобразно правата им. Ако ползването на съсобствената вещ от всички съсобственици създава затруднения, е възможно мнозинството или по искане на съсобственик съдът, по реда на чл.32 ал.2 ЗС, да отреди за ползване на всеки съсобственик реална част от имота. Когато ползването не е разпределено и е предявен иск за предаване на владението на цялото дворно място при твърдение, че незастроената част е предназначена да обслужва сграда, построена в съсобственото дворно място, искането не може да бъде уважено частично срещу съсобственик за предаване владението на реална част от терена, защото всеки съсобственик притежава реални права върху мястото до размера на своята идеална част.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение е прието, че страните по делото са съсобственици , заедно с неучастващо по делото лице, на поземлен имот с идентификатор 10135.3515.65 по кадастралната карта на [населено място] като ищецът С. В. Чизмеджиев притежава 1/3 ид.ч. от мястото, а придобитото въз основа на взаимно учредено право на строеж жилище в триетажната жилищна сграда ответникът К. Г. К. е прехвърлил на трето лице, заедно с 1 кв.м. от мястото като си е запазил останалата идеална част от дворното място до придобитите 67% ид.ч. Той е складирал вещи , които препятстват и пречат на съсобственика С. В. Чизмеджиев да упражнява правото си собственост за обектите в сградата, в пространството обозначено на скицата на вещото лице между точките А,Б, С и Д, собствеността му е смутена, защото през тази част от имота преминават клиенти на хранителния магазин, извършва се неговото снабдяване, оттам е и входът на новопостроената сграда и е затруднено преминаването. Съдът е отменил частично решението на Варненския районен съд № 3528 от 24.07.2012г. по гр.д.№ 14522/2011г. и е решил делото по същество като е осъдил К. Г. К. да предаде на С. В. Чизмеджиев 1/3 ид.част от недвижим имот , представляващ дворно място, в [населено място], [улица], с идентификатор 10135.3515.65, заключено между точките А,Б, С и Д, на скицата на вещото лице на л.71 от първоинстанционното производство. Уважен е и иска с правно основание чл.109 ЗС като К. Г. К. е осъден да премахне складираните вещи , подробно изброени в диспозитива на решението в прохода на жилищна сграда със стопанска част, собственост на С. В. Чизмеджиев във вътрешния двор на имота.
С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване изводът на съда , че ревандикационният иск е основателен и следва да бъде уважен е незаконосъобразен. При нарушаване на правомощията на съсобственика, той може да защити съсобствеността по чл.108 и 109 ЗС. Искът по чл.108 ЗС може да даде защита при отнемане владението на съсобственика . Когато обаче нарушението се състои в създаване на пречки за ползване на построената в дворното място сграда, адекватната защита е по реда на чл.109 ЗС – за преустановяване на действията , с които се нарушава собствеността. По тези съображения следва да се приеме, че уважаването на предявения негаторен иск е достатъчно, за да защити правата на ищеца С. В. Чизмеджиев, след като и ответникът притежава права върху дворното място. Ето защо решението следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК в частта по иска по чл.108 ЗС и този иск следва да бъде отхвърлен. Решението в останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила, защото е установено от заключението на техническата експертиза, че складираните вещи в прохода на сградата пречат на достъпа на автомобили до площадката и входа за зареждане на склада към магазина на първия приземен етаж, с което се препятства пълноценното ползване на имота от С. В. Чизмеджиев .
При този изход на спора разноските следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 591 от 26.03.2013г. по в.гр.д.№ 3136/2012г. , с което е осъден К. Г. К. на основание чл. 108 ЗС да предаде на С. В. Чизмеджиев владението на 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.3515.65 , УПИ ІІ-2 кв.2 16-ти подрайон [населено място] , заключено между точки АБСД по заключението на техническата експертиза и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С. В. Чизмеджиев срещу К. Г. К. за предаване владението на 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.3515.65 по кадастралната карта на [населено място], заключено между точки АБСД по заключението на техническата експертиза на лист 71 от гр.д.№ 14552/2011г. на Варненския районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд № 591 от 26.03.2013г. по в.гр.д.№ 3136/2012г. в частта, в която е уважен иска по чл.109 ЗС.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: