гр. София, 09.12.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2221/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на КПКОНПИ срещу решение №37/20г., постановено по в.гр.д. 644/19г. на Варненски апелативен съд, с което е осъдена КПКОНПИ да плати на К. А. Д. сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва от 13.11.2014г. до окончателното плащане. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на две основания: по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК относно въпросите как се определя обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия в съответствие с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и вредите, както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как се определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че предявеният иск по чл. 2а ЗОДОВ е частично основателен за сумата от 10000лв., тъй като срещу ищцата е било незаконно образувано дело за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и това имущество е незаконно било възбранено и запорирано за период от 7 години, производството за отнемане е продължило около 6години и половина с проведени множество заседания, в целия ход на което ищцата се е чувствала застрашена да заплаща значителни суми на държавата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По въпроса за това как се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, във връзка с чл. 52 ЗЗД има практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Съгласно решение №166/16г. на ІІІ ГО доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД , в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ , следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.) В тази връзка, следва да се отчита, че в производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права - например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения /вж. реш. № 133 от 13.12.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд/. При това Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Следователно - обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД (отм.) изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице. Освен това производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. В тази връзка - релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е променило/ начина на живот на проверяваното лице. В заключение, на въпроса по който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ , причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и си прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.
Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС се е мотивирал като е посочил групата от обстоятелства, които водят до увеличаване размера на обезщетението, а именно, че обезпечителните мерки са наложени за период от около 7 години, производството е продължило около 6 г. и половина с проведени множество заседания, в целия ход на което ищцата се е чувствала застрашена от евентуалното осъждане да заплаща значителни суми в полза на държавата, продължителността и интензитета на установените психични страдания е бил висок, отчетено е обстоятелството, че авторитетът в личната и обществена й среда е бил засегнат в определена степен от това производство.
Не се установява противоречие на отговорите по формулираните в изложението въпроси, дадени от въззивния съд и от практиката на ВКС (чл. 280, ал.1, т.1 ГПК), и също така не се констатира необходимост от изменение или осъвременяване на практиката по чл. 2а ЗОДОВ, във връзка с чл. 52 ЗЗД (чл.280, ал.1,т.3 ГПК), поради което липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът следва да плати на адв. К. С. Б.- П. сумата от 500лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА за подаване на отговор на касационна жалба.
Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №37/20г., постановено по в.гр.д. 644/19г. на Варненски апелативен съд.
Осъжда Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да плати на адв. К. С. Б.- П. сумата от 500лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА за подаване на отговор на касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: