Върховен касационен съд

2

Р Е Ш Е Н И Е

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева
дело № 1299/2010 година


Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 841 от 21.09.2011 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Е. Й. Г. и Д. С. Г. на решение № 175 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 299/10 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 212 по гр.д. № 2717/2009 год. на Хасковски районен съд, и е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на право на собственост и предаване на владението върху ½ идеална част от имот с идентификатор ....., представляващ сграда със застроена площ от ... кв.м., на един етаж, находяща се в поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] и е отменен частично за тази идеална част нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупка и по давност № ..., том ...., дело № ... от .... год. Нотариус №... на НК.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос допустимо ли е предявяване на иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необснованост.Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск.
Ответната страна,чрез пълномощника си оспорва основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното:
Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от процесната сграда, като същата е придобила собствеността по наследство, дарение и доброволна делба.Приел е, че касаторите са застроили сградата през 2004 год. и тъй като ищцата не е изразила воля сградата да стане тяхна изключителна собственост, то същата е станала съсобствена.Прието е, че касаторите не са владели сградата непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, поради което не са станали собственици на цялата сграда.Поради това въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и го е оставил в сила.
В решение № 631 от 17.07.2007 год. по гр.д. № 721 от 2006 год. на II г.о. на ВКС,на което се позовават касаторите се приема, че ревандикация на идеална част е недопустима поради невъзможност за изпълнение на съдебното решение, тъй като по смисъла на чл. 415 от ГПК /отм./ взискателят може да бъде въведен във владение само на имота като цяло, но не и за идеална част от него.Доколкото общите вещи се намират във фактическа власт на единия от съсобствениците, които препятстват общо ползване на вещта, то останалите съсобственици разполагат с възможността по чл. 32 ал.2 от ЗС да поискат от съда разпределение на ползването.
По поставеният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване вече е налице и задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК,в следния смисъл,която се споделя от настоящия състав: При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Исковете по чл. 32, ал. 1, 32, ал. 2 и по чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третия иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защита, която дава иска по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху идеална част. С. може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите,когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице,така и по отношение на друг съсобственик,който го завладее без да има основание,тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците.
Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос.
При постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила.Безспорно е,че страните по делото са съсобственици на процесния недвижим имот,с равни права.Ищцата е придобила това си право на собственост по наследство,дарение и доброволна делба,а ответниците – сега касатори по силата на разпоредителни сделки.Ищцата е получила по наследство съответната ид.ч. и от дюкянската постройка,макар в н.а. от...год. последната да не е била индивидуализирана.Съгласно кадастралния и регулационния план одобрен през .... год.имотът е бил застроен с паянтова сграда на един етаж и клозет разположен в дъното на имота,в източната му част.През ..... год. месец април ответникът Г. става наемател на дюкянското помещение за срок от пет години по силата на наемен договор сключен с ОП”Т.”,който обект съществува и към датата на реституцията на имота през 1992 год.От цялостния събран доказателствен материал е установено,че през..... год. ответниците са извършили преустройство на помещението,като са премахнали металната фасадна конструкция от запад и са я заменили с витрина;поставили са носещи колони върху които е изградена метална масивна покривна конструкция,като новата сграда е разположена върху цялата площ на парцела,поради което съдът е приел,че тя не попада в приложното поле на чл.147 и чл.151 ЗУТ.Решаващ мотив за уважаване на ревандикационният иск е,че ищцата като съсобственик не е дала съгласие за така извършеното преустройство и по силата на чл.92 ЗС съсобствеността се е разпростряла и върху сградата.Освен това ответниците не са я придобили и по давност,поради недоказване на явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години,а данъчното деклариране на сградата не доказва изтекла в тяхна полза придобивна давност.
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/ лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 175 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 299/10 г. по описа на Хасковски окръжен съд .
ОСЪЖДА Е. Й. Г. и Д. С. Г. да заплатят на А. Б. Ю. направените разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/ лв.
Решението е окончателно.


Членове: