Върховен касационен съд

№ 656

Гр.София, 30.09.2019г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.643 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура София /вх.№.22268/13.12.18 и вх.№.22780/20.12.18/ срещу решение №.2797/29.11.18 по г.д.№.3823/18 на Софийски апелативен съд, ГО, 14с., в частта, с която, след частична отмяна на решение №.8361/7.12.15 по г.д.№.14973/13 на Софийски градски съд, Іотд., 1с., предявените от В. Т. П. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са уважени за сумата 80000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата над 27585,05лв. до 33585,05лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 5.11.13 до окончателното изплащане.
Ответната страна В. Т. П. оспорва жалбата

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като образуваното срещу ищеца наказателно производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК – поради липса на вина и респективно на престъпление, т.е. поради несъставомерност. Установил е и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания, и имуществени такива. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразил - продължителността на наказателното производство /повече от 16 години/, броя, вида и тежестта на престъпленията, в които е бил обвинен ищеца /три престъпления–финансови по служба, едно от които тежко умишлено/, тежестта и продължителността на наложената мярка за неотклонение /“задържане под стража“ за 1година и 5 месеца, търпяна в ареста на Дисциплинарния батальон в [населено място], „домашен арест“ 1година и 1месец, „парична гаранция” 1500лв./, фазата, на която е приключило наказателното производство, и личната ангажираност на ищеца /прекратено след съдебна фаза, през време на която се е явявал общо на 27 съдебни заседания (в това число в тежко здравословно състояние) и нито едно не е било отлагано по негова вина, и при трикратно прекратяване на производството, двукратно отменяно и връщано за доразследване/, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което производството е имало върху психиката му /силно притеснение, потиснатост, уплаха, загуба на тегло (около 20кг), изолираност и затваряне в себе си (станал необщителен, асоциален, тревожен, затворен, мнителен, подозрителен, с мисли за самоубийство), отдръпване на близки и приятели, влошаването на здравословното му състояние (поява на нови и обостряне на хронични заболявания-отключен диабет тип ІІ инсулинозависим, бъбречна недостатъчност, хипертония, сърцебиене, разстройство на адаптацията, изразено като смесено тревожно-депресивна реакция)/, отражението върху кариерата и общественото му положение /от уважаван военен и командир на поделение с чин подполковник претърпял отрицателно кариерно развитие - бил отстранен от работа, лишен от право на труд за продължителен период от време (четири години и половина), семейството му – към този момент с две деца учащи – било финансово затруднено, а случаят му бил медийно отразен и придобил широка обществена популярност - което допълнително го сринало психически/, възрастта му (животът му бил с прекършен възход на 42г. - когато е бил задържан под стража – и до 58г. живян под угрозата да получи осъдителна присъда по изключително тежки обвинения – т.е. 1/4 от съзнателния му живот била похабена/ - съдът е приел, че обезщетението от 80000лв. е достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди. Относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въззивната инстанция е изследвала въпроса за наличието на предпоставките претърпяна вреда в конкретно определен размер, която да е в пряка причинна връзка от образуваното наказателно производство, както и неоснователността на направеното възражение за давност. Във връзка с претенцията за заплащане на обезщетение от начислена по-ниска пенсия поради невнасяне на дължимите осигуровки в НОИ за периода от задържането под стража до възстановяването на работа, съдът е обсъдил релевантните разпоредби на чл.9 ал.3 т.1 КСО (редакция ДВ бр.119/02г.) и чл.46 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - и е приел, че неизпълнението на задължението на работодателя да внася осигурителни вноски е правно ирелевантно при определяне на обезщетение по чл.2 ЗОДОВ. Посочил е, че по аргумент от цитираните правни норми, времето, през което задължително осигурено лице е било без работа поради уволнение, признато за незаконно, респективно отстранено поради незаконно повдигнато обвинение, се зачита за осигурителен стаж независимо от това дали са внасяни дължимите осигурителни вноски от работодателя. Поради това и е налице пряка причинно-следствена връзка между пропуснатата полза от неполучаване на пълния размер на пенсията и незаконното обвинение, а невнасянето на вноските е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на работодателя.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава /в първоначална жалба и допълнение към нея/ на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , като сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т.ІІ от ППВС №.4/1968г., т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, както и т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС/. Формулиран е и материалноправен въпрос относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и как се прилага обществения критерий за страведливост по смисъла на чл.52 ЗЗД /реш.№.186/21.12.17 по г.д. №.1780/17, ІІІ ГО, реш.№.61/27.03.18 по г.д.№.3291/17, ІІІ ГО, реш.№.59/ 12.05.16 по г.д.№.3340/15, ІІІ ГО/.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство и на негативното засягане на правата на личността /повече от 16г./, включително факта, че са били взети мерки за неотклонение „задържане под стража” /1г. 5м./ и „домашен арест”/1г. 1м.// , тежестта и вида на престъпленията , в които е бил обвинен ищеца /три финансови по служба, едно за тежко умишлено престъпление/ , интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението , което воденото наказателно производство е имало върху психиката му , възрастта му , обществения му и професионален статус , вкл. като се има предвид, че незаконното обвинение е за умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация и по отношение на длъжност, към която обществото има завишени изисквания за почтеност и спазване на законите, лишаването от възможност за упражняване на право на труд през продължителен период от време, за който не са внасяни осигуровки. Предвид изложеното при определяне на неимуществените и имуществените вреди въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляне на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г.
Оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК - съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, също не е конкретизирано. Налице е бланкетно позоваване на липса на мотиви. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, подобно противоречие не се наблюдава. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава - както по отношение на неимуществените, така и на имуществените вреди, е налице, тъй като те са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление - т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С въпроса относно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието "справедливост" според чл.52 ЗЗД и оттам - за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. №.532/24.06.2010 по г.д.№.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по г.д.№.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО, реш.№.111/17.03.2014г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, в това число цитираната /ППВС 4/68/. От друга страна, доколкото жалбоподателят сочи съдебни решения, същите не съставляват такива по сходни случаи /по смисъла на реш.№ 830/20.12.2010г. по г.д.№.1898/2009 на ВКС, ІV ГО/, вкл. като се има предвид различния период на продължителност на наказателните производства, наложените мерки за неотклонение, отражението върху здравословното състояние и конкретно търпяните болки и страдания, визирани в представените решения.

Предвид всичко изложено по-горе, не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2797/29.11.18 по г.д.№.3823/18 на Софийски апелативен съд, ГО, 14с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: