2
решение по гр.д.№ 2008 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2008 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Г. срещу решение от 20.01.2020 г. по в.гр.д.№ 259 от 2019 г. на Окръжен съд- Монтана, с което е потвърдено решение № 133 от 30.05.2019 г. по гр.д.№ 1618 от 2016 г. на Районен съд-Лом за отхвърляне на следните искове:
1. предявения от Е. А. Г. срещу А. К. Г. и М. К. Г. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените части на Е. Г. от наследствата на родители й А. Г. Г. и М. И. Г.;
2. предявения от Е. А. Г. срещу А. К. Г. и М. К. Г. иск за прогласяване на нищожност на основание чл.76 ЗН на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..... от 19.05.1995 г.;
3. предявения от Е. А. Г. срещу А. К. Г. и М. К. Г. иск за прогласяване на нищожност на основание чл.76 ЗН на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..... от 11.01.1996 г.;
4. предявения от Е. А. Г. срещу А. К. Г., М. К. Г. и Р. И. С. иск за прогласяване на нищожност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 31.08.2011 г. и
5. предявения от Е. А. Г. срещу А. К. Г. и М. К. Г. иск за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 18-5 от 26.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], обл.М., [улица], с площ от 331 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..... с площ от 93 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор ..... с площ от 33 кв.м.
С определение № 442 от 23.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението:
- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория поставен от касаторката в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.269 ГПК да се произнесе по правилността на обжалваното решение в рамките на заявените основания и може ли да се произнася по незаявено основание- в случая неприемането на наследствата по опис ? и
- на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по третия поставен въпрос: Допустимо ли е приложението на определения в чл.342 ГПК по-дълъг спрямо чл.131 ГПК срок за упражняване на процесуални права, при защита срещу други, различни от иска за делба искове, които са обективно съединени с иска за делба ?
В открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката Е. А. Г. поддържа жалбата си.
В писмен отговор от 24.06.2020 г. ответникът Р. И. С. оспорва жалбата.
В писмен отговор от 26.06.2020 г. ответницата М. К. Г. също оспорва жалбата. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
В писмен отговор от 24.06.2020 г. ответникът Р. И. С. оспорва жалбата.
Ответницата А. К. Г. не взема становище по жалбата.
По поставените за разглеждане правни въпроси настоящият състав на ВКС приема следното:
1. По въпроса длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.269 ГПК да се произнесе по правилността на обжалваното решение в рамките на заявените основания и може ли да се произнася по незаявено основание- в случая неприемането на наследствата по опис, е налице противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС: решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.и решение № 134 от 28.11.2019 г. по гр.д.№ 2604 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. В противоречие с тази практика в обжалваното решение въззивният съд въобще не се е произнесъл по някои от съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение: например по съществения за изхода на делото довод, че възражението на ответниците за погасяване по давност на иска по чл.30, ал.1 ЗН не е следвало да бъде разглеждано, тъй като е преклудирано- направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
2. По въпроса допустимо ли е приложението на определения в чл.342 ГПК по-дълъг спрямо чл.131 ГПК срок за упражняване на процесуални права, при защита срещу други, различни от иска за делба искове, които са обективно съединени с иска за делба, настоящият състав на ВКС счита следното: Производството за съдебна делба е особено исково производство, за което в ГПК се съдържат специални разпоредби /Глава двадесет и девета от ГПК, от чл.341 до чл.355/. Такава е разпоредбата на 342 ГПК, която въвежда по-дълъг преклузивен срок за предявяване на възраженията в производство по съдебна делба- до първото по делото съдебно заседание, вместо до изтичане на срока за отговор на исковата молба, както предвижда чл.131 ГПК за останалите искови производства. Съгласно чл.343 ГПК с иска за делба могат да бъдат съединени и други искове, които са свързани с преюдициални за иска за делба въпроси: оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. След като тези искове са съединени за общо разглеждане с иска за делба, по отношение на тях също важат всички специални правила, предвидени за производството за съдебна делба- тъй като е недопустимо по отношение на предявени за общо разглеждане в едно производство искове да важат различни процесуални правила. Поради това следва да се приеме, че преклузивният срок за предявяване на възражения срещу съединените с иска за делба други искове също изтича до първото по делото съдебно заседание /съгласно чл.342 ГПК/, а не с изтичане на срока за отговор на исковата молба /съгласно чл.131 ГПК/, тоест за възраженията по тези искове важи по-дългия срок по чл.342 ГПК.
Предвид на отговора на първия поставен правен въпрос, неправилно в обжалваното решение въззивният съд, въпреки съдържащия се във въззиввата жалба довод, не се е произнесъл по това дали възражението за погасяване по давност на иска по чл.30, ал.1 ЗН е било преклудирано или следва да бъде разгледано. Произнасянето по този довод е обуславящо за разрешаването на спора както по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, така и по иска за делба. Като не се е произнесъл по този довод във въззивната жалба, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Предвид отговора на третия поставен въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че възражението на М. Г. и А. Г. за погасяване по давност на предявения от Е. Г. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН не е било преклудирано- тъй като е направено в първото редовно съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 28.06.2018 г.
По същество това възражение е основателно: Искът с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на завещателни разпореждания или дарения се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок от откриване на наследството- за даренията и от упражняване на правата по завещанието- за завещанията. В този смисъл е приетото в т.3г от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. В случая този срок е изтекъл много преди предявяване на иска на Е. Г. по чл.30, ал.1 ЗН: наследството на майка й М. Г. е открито на 03.07.1996 г., наследството на баща й А. Г. е открито на 09.02.2006 г., запазените части на Е. Г. от тези наследства са накърнени с дарение, а искът за възстановяването им по чл.30, ал.1 ЗН е предявен едва през 2016 г. Само на това основание искът по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата Е. Г. от наследството на родители й следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Предвид на това, че още приживе /с нотариален акт № ..... от 19.05.1995 г./ наследодателите са дарили процесния имот на сина си К. Г. и искът на Е. Г. по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на това дарение е неоснователен като погасен по давност, към настоящия момент Е. Г. не е съсобственик на процесния имот. Затова предявеният от нея иск за делба на имота е неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.
Съответно на това неоснователни се явяват и предявените искове по чл.76 ЗН- щом ищцата Е. Г. не е съсобственик /сънаследник/ на процесния имот, тя няма право да иска да бъдат обявени за относително недействителни спрямо нея извършените от К. Г. и неговите дъщери разпореждания с имота.
Тъй като като краен резултат приетото от ВКС съвпада с приетото от въззивния и първоинстанционния съд /исковете са отхвърлени/, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото касаторката Е. Г. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на М. Г. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.01.2020 г. по в.гр.д.№ 259 от 2019 г. на Окръжен съд- Монтана.
ОСЪЖДА Е. А. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. ....., ап. ....., чрез адв.В. К. да заплати на М. К. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 на основание чл.78 ГПК сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.