Върховен касационен съд

2

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 449 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Д. К., гражданин на С., чрез адв. Н. А. и адв. Й. В., против определение № 545 от 20 декември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4783/2019 г. по описа на IV г.о., ВКС, с което подадената от К. частна касационна жалба срещу определение № 24575 от 22 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 12568/2019 г. по описа на Софийския градски съд, е оставена без разглеждане. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че касационният съд е подходил формалистично към конкретния казус, приемайки, че формалистичният подход при делата за родителската отговорност може да е налице само при разглеждане на делото по същество, но не и при преценката относно допустимостта на жалбата, като така е действал в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Сочи се, че въззивното определение на Софийския градски съд е от категорията на актовете, подлежащи на касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на мотивите на ТР № 5/2015 г., ОСГТК, според които съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, когато тези производства са обособени като самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство. Предвид спецификата на случая (искане за разрешение за пътуване на ненавършили пълнолетие деца с оглед изпълнение на сключено споразумение за привременни мерки по исков процес във връзка с упражняването на родителските права), определението на Софийски градски съд препятствало възможността осъществяването на личните контакти по привременните мерки да се изпълняват по местоживеенето на бащата (в САЩ).
В отговор насрещната страна П. В. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. К., поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Относимите обстоятелства са следните:
С определение № 24575 от 22 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 12568/2019 г., Софийският градски съд е потвърдил определение № 176776 от 25 юли 2019 г., постановено по гр.д. № 19517/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], с което производството по предявения от Д. К. против П. К. иск за постановяване на решение, заместващо съгласието на ответницата да бъде разрешено на малолетните деца на страните А. Д. К. и Р. С. К. да напускат пределите на страната и да пътуват до САЩ, придружавани от ищеца (техен баща), е прекратено на основание чл. 126 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение съставът на IV г.о., ВКС, е констатирал, че искането, с което е сезиран районният съд намира правното си основание в чл.127а, ал. 2 СК, поради което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е приел, че частната касационна жалба срещу въззивното определение на Софийския градски съд е процесуално недопустима. Във връзка с доводите на жалбоподателя за допустимост на частната му касационна жалба, е посочено, че спецификата на случая е без значение, тъй като правото на достъп до съд не включва неограничен достъп до най-висшата съдебна инстанция и тази уредба съответства на Конституцията и общоприетите международни стандарти; че избягването на прекалено формалистичния подход при дела за родителска отговорност и свързаните с нея въпроси, съгласно установената практика на ЕСПЧ, КС и ВКС, касае разглеждането на молбата по същество, като то не може да обоснове неприлагане на императивни процесуалноправни разпоредби, които ограничават разрешаването на спора в рамките на две инстанции.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК (ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), въззивните решения по производства по чл. 127а СК не подлежат на касационно обжалване. Предмет на производството по гр.д. № 19517/2019 г. по описа на районния съд в гр.София е предявен от бащата Д. К. иск по чл. 127а СК, поради което решението по това дело не би подлежало на касационно обжалване, съответно - не подлежи на касационно обжалване и постановеното от Софийския градски съд въззивно определение № 24575 от 22 октомври 2019 г.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за прилагане на формалистичен подход към казуса. Нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК е ясна и не дава възможност за повече от едно тълкуване, за да бъде приложена извънредно формално и така да бъде накърнено правото на защита на страните. Касационното производство по граждански дела в Република България е уредено като трето редовно инстанционно производство, при което определени видове дела, изрично посочени в закона, в т.ч. и в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, са изключени от касационен контрол. Конституцията не предвижда задължително триинстанционно разглеждане на гражданските дела - това е прерогатив на процесуалното законодателство. В случая жалбоподателят е реализирал правото си на жалба срещу преграждащото развитието на производството определение на първата инстанция, като Софийският градски съд е осъществил съдебен контрол при условията на пълен въззив.
Неоснователни са и твърденията за противоречие с практиката на ЕСПЧ. Предвиждането в процесуален закон на условия, при които даден акт не подлежи на касационна проверка поради изключването му по силата на закона от касационен контрол, не съставлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, прокламирано в чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. ЕСПЧ вече се е произнесъл с решение по обединените за общо разглеждане жалби № 47450/11, 26659/12 и 53966/12 (Valchev and Others v. B.), че въведените с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. ограничения по отношение на достъпа до касационно обжалване, включително производството по чл. 288 ГПК за селекция на касационните жалби, не нарушават чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

ПОТВЪРЖДАВА определение № 545 от 20 декември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4783/2019 г. по описа на IV г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: