Върховен касационен съд

N . 60840
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 1910 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 59 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 2120/2020 г. на АС / Апелативен съд/ - София, І граждански състав.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна – Н. К. К., Г. Н. К. и Х. Н. К. – Ф. поддържа становище за неоснователност на доводите, с които Прокуратурата на Република България определя решението като недопустим съдебен акт, а по отношение на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК счита въпросите за неотговарящи на характеристиката на основание за допускане на касационен контрол. Поддържано е още и становище за липсата на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК, както и за неоснователност на оплакванията за неправилност на решението.
В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК са подадени насрещни касационни жалби от Х. Н. К. – Ф. и Н. К. К. против същото решение в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за първата жалбоподателка относно разликата между 8000 лв. и 10000 лв., а за втората жалбоподателка за разликата между 15000 лв. и 67000 лв.
Касационната жалба на Прокуратурата на Република България против въззивното решение в частта, с която са уважени исковете на насрещната страна за обезщетение за неимуществени вреди – на Н. К. К. за 15000 лв., на Г. Н. К. за 10000 лв. и на Х. Н. К. – Ф. за 8000 лв. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Жалбата против решението в останалата част с която са отхвърлени исковете на насрещната страна за обезщетение за неимуществени вреди – на Н. К. К. за разликата между 15000 лева и 80000 лв., и на Х. Н. К. – Ф. за разликата между 8000 лв. и 10000 лв. е процесуално недопустима. За страната липсва правен интерес да иска отмяна на въззивното решение в посочените части, тъй като постановеният правен резултат удовлетворява интереса й за отхвърляне на исковете за посочените разлики. Жалбата против решението в посочените части трябва да се остави без разглеждане.
Искането за допускане на касационно обжалване на поддържаните от страната предпоставки по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно поради следните съображения:
При направената служебна проверка не се установиха данни за вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното решение. Решението е постановено от апелативния съд, в рамките на правораздавателната му власт, от законен състав, в изискуемата писмена форма, подписано е от членовете на състава, участвали при разглеждането на делото, като правораздавателната воля на съда е изразена ясно в мотивите и диспозитива на съдебния акт. Затова настоящата инстанция намира, че решението е валиден съдебен акт. Решението в обжалваната част е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на иск, както и при наличието и надлежното упражняване на правото на въззивни жалби, поради което е и процесуално допустимо.
Касаторът поддържа становище за процесуална недопустимост на решението, която извежда от разбирането си за неправилна квалификация на иска. По-конкретно намира, че предявените искове са по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Становището е неправилно, като при аргументиране на доводите не е направено разграничение между разглеждане на иска на непредявено основание и неправилната му квалификация. Във втората хипотеза е налице неправилност на съдебния акт, която не подлежи на инстанционен контрол за проверка на вероятна процесуална недопустимост нито служебно, нито по довод на страната. За да е разгледан друг иск вместо предявения и произнасянето да е с процесуално недопустимо решение, следва съдът да е разгледал обстоятелствена част, различна от изложената в исковата молба. Не е такъв настоящият случай. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба се установява, че имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България се претендира въз основа на твърденията на ищците за противоправност на поведението на служители на ответника, изразяваща се в увреждане на техни субективни права за чест и добро име, както и на зачитане на личния и семеен живот, регламентирани в Конституцията на Република България и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък „Конвенцията“. Увреждането е обосновано в исковата молба със засягане на посочените по-горе права, произтичащо от извършените процесуални действия по наказателно производство срещу Н. К., както следва: привличане на К. към наказателна отговорност на 13.06.2001 г. като съучастник /помагач/ в убийството на Надежда Г. по сл. дело № 167/2000 г. на Специализирана следствена служба; прекратяване на производството с постановление на СГП от 30.01.2003 г. поради смъртта на Н. К. настъпила на 28.12.2002 г.; постановяване на оправдателна присъда по НОХД № 3967/2006 г. по отношение на О. А., Д. К., Д. А. от СГС, сезиран да се произнесе с обвинителен акт, съгласно който тримата подсъдими били подбудени и подпомогнати да извършат убийство от Н. К.. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба се установява, че ищците претендират обезщетения за нанесени им лично на тях неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение на служители на ответника – предявяване и поддържане на обвинение, съгласно което тримата подсъдими - О. А., Д. К. и Д. А. били подбудени и подпомогнати да извършат убийство от съпруга и бащата на ищците -Н. Г. К.. Процедирането на касатора при мотивиране на изложението, състоящо се в извеждане на основанието на иска от мотив на състава в решението, съдържащ констатация за продължително медийно отразяване, свързващо разследваното убийство с името на прокурор Н. Г. К., продължило 14 години поради поддържаното обвинение по наказателното дело е правно несъстоятелно. Този извод се налага от това, че основанието на иска се извежда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а не от мотивите на състава. Посоченият мотив не третира основание на иска, а факт от развитието на отношенията между страните, релевантен за размера на обезщетението, а не за фактическия състав на претенциите. Исковете са разгледани съгласно обстоятелствената част и петитум на исковата молба, поради което не е налице нито разглеждане на друг иск вместо предявения, нито неправилна квалификация на спорното право. Ищците претендират обезщетения за лични вреди /в тази насока са твърденията за компроментиране на семейството сред близки, познати, колеги и пред обществото чрез свързване на Н. К. с въпросното убийство, посредством изготвяне, внасяне в съда и поддържане до окончателното приключване на производството на обвинителен акт, респективно формирането в ищците на чувства на унижение и уязвимост и промяната „пред околните като семейство /съпруга и деца/ на престъпник, обвинен в убийство“/, произтичащи от противоправно поведение на служители на ответника, които съответстват на регламентирания в чл. 49 ЗЗД фактически състав. Искът се квалифицира по чл. 2б ЗОДОВ, когато търсената от държавата отговорност е за дейност на органите на съдебната власт, с която са причинени вреди на граждани и на юридически лица и претенцията се основава на твърдения за нарушаване правото на разглеждане и решаване на конкретно дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Не се съдържат такива твърдения в исковата молба, формиращи обстоятелствената част на иска, поради което в съответствие със същата, искът е квалифициран по чл. 49 ЗЗД. Необходимо е да се посочи, че излагането от касатора на доводи, третиращи неправилност на въззивното решение не обосновава предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, с която норма са регламентирани общи основания. В т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., ОСГКТК на ВКС е разяснило, че въпроси, с които се третира неправилност на решението не формират общи основания.
С твърдения за предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси: „1. Допустимо ли е наследниците на лице срещу което са били извършени противоправни, незаконни действия, да притежават активна правна легитимация и така да предявят иск за обезвреда на причинени неимуществени вреди ?“;“2. Допустимо ли е по искове за обезщетение на неимуществени вреди от продължително водено наказателно производство да бъдат разглеждани по общия исков ред при наличието на специален ред-2б от ЗОДОВ? Кой е пасивно легитимиран да отговаря по искове – държавата или работодателят на служителя, от чиито действия се твърди, че са произлезли вредите?“; „3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, решен в противоречие с практиката на ВКС?“.
С първият поставен въпрос не е въведено общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Видно от цитираното съдържание, страната не е посочила правното основание на „иск за обезвреда на причинени неимуществени вреди“ по отношение, на който формулира въпроса. В изложението се позовава на определение № 1830/14.02.2017 г. на Върховен административен съд, което освен, че обективира произнасяне по иск по ЗОДОВ и конкретно по чл. 6 ЗОДОВ, която правна уредба не е разглеждана от въззивния съд, сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД, не отговаря и на фактическата обстановка по спора – спор по чл. 49 ЗЗД, в който ищците претендират обезщетения за лични вреди, произтичащи от противоправно поведение на служители на ответника, а не за вреди, предявени от наследодател или от ищците в качеството на негови наследници. Горните констатации обуславят няколко извода. Първият извод е, че въпросът не притежава характеристиките на общо основание, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не е формулиран от решаващи изводи на състава. Страната е извела въпроса от свое становище за иск по чл. 2б ЗОДОВ. Следващият извод за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол е обусловен от позоваването на касатора на определение на Върховен административен съд, което съгласно цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС не представлява практика, от която се извежда допълнително основание, а и самото определение третира въпрос по друг иск, различен от разгледаните в обжалваното решение. Затова настоящия състав на ВКС намира, че с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С втория поставен въпрос не е въведено общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът произтича от посоченото по- горе становище на касатора за процесуална недопустимост на решението, с което съдът разгледал иск по чл. 49 ЗЗД, вместо искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че оплакванията на ответника по исковете за недопустимост на решението са неоснователни. Приел е още, че ищците претендират обезщетение за лични вреди, а не за вреди на техния наследодател. Изложено е още разбирането, че предявените искове не са с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, правната квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД. Въпросът не е съобразен с тези мотиви на състава, а е формулиран съгласно посоченото становище на касатора, без да се съобразят разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, видно от които не са правни въпросите, които не са изведени от решаващи мотиви на въззивния съд. Като формулиран от становище на касатора, цитираният въпрос е ирелевантен за селектирането на касационната жалба. Такъв характер има и допълнителния въпрос за пасивната легитимация на страната по исковете, също несъобразен с мотивите на състава и приетите от него разрешения по определяне основанието на иска. Цитираната тълкувателна практика /решение № 30/07.05.2019 г., решение № 210/15.06.2015 г. на състави на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 348/08.01.2018 г. на състав на ІV г.о./ няма относимост към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което с позоваването на същата, страната не релевира предпоставки за допускане на касационно обжалване. Липсва и мотивирано изложение на допълнителни предпоставки чрез съпоставяне на конкретните разрешения във въззивното решение с изводите в тази практика. Не е съобразено изискването за мотивиране на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Затова настоящия състав на ВКС намира, че с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С третия поставен въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът не съдържа отразяване на доводите, твърденията и възраженията, които съставът на въззивната инстанция не е обсъдил. Така формулиран този въпрос е относим към всяко подобно дело. В изложението е изразено недоволството на страната от това, че съдът не отчел, че образуваното наказателно производство било прекратено през 2003 г., месец ноември 2006 г. било образувано друго наказателно производство, както и че „срокът на незаконно воденото производство не може да бъде 14 години, както съдът е възприел“. Като несъобразил, че в периода месец февруари 2003 г. – месец ноември 2006 г. не е имало наказателно производство,в което наследодателят да е посочен като помагач или подбудител, въззивният съд постановил необосновано решение. От мотивите на обжалваното решение се установява, че съставът е разгледал всички правно релевантни факти по спора, включително прекратяването на наказателното производство на 30.01.2003 г. Страната не е взела под внимание мотивите на състава, в които е разгледано по-нататъшното развитие на процеса по НОХД № 3967/2006 г. на СГС по отношение на О. А., Д. К., Д. А., по който съгласно обвинителния акт, поддържан от ответника по исковете, тримата подсъдими са подбудени и подпомогнати да извършат убийство от Н. К., както и изводите съда, съгласно които с оправдаването им и приемането от СГС, че не са извършили деянието, в което са обвинени обвиняемият срещу когото производството е прекратено поради неговата смърт не е помагач на лица, които не са извършители на деянието. По тези разрешения на състава не са поставени въпроси, а цитираният въпрос е изведен от становище на касатора, което не формира общо основание. Съответно липсата на обща предпоставка е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. Цитираното касационно решение – решение №222/27.03.2018 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. не е относимо към въпроса, тъй като самият въпрос не формира общо основание. Касаторът не е обосновал непроизнасяне на състава по наведени в процеса доводи и възражения, а е изразил несъгласие с изводите на състава – неприемане на възражението му, че развитието на наказателния процес след смъртта на Н. К. не е засегнало правата на ищците да претендират обезщетение, респективно не обосновава присъдения размер на обезщетенията. Несъгласието на страната с изводите на съда, не съставлява основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а основание по чл.281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл.288 ГПК.
В изложението се поддържат твърденията за наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК. Посоченото основание е квалифицирана форма на неправилност, произтичаща от нарушения при постановяване на въззивното решение като приложение на разпоредба в противоположен смисъл, разглеждане на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, несъобразяване на формалната логика, неприлагане на императивна материалноправна норма, както и на основополагащи за производството процесуални правила и др. Общият белег на посочените нарушения е, че формират порок на съдебния акт, установим пряко и единствено от съдържанието му, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК процесуално трябва да се въведе от касатора, който следва да обоснове съществуващата според него очевидна неправилност, т.е. да изпълни задължението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационното основание чрез очертаване на конкретно нарушение, допуснато от въззивния съд и представляващо квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт. В разглеждания случай страната не е посочила конкретно нарушение, допуснато от въззивния съд и представляващо квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт. Не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК.
В заключение следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на релевираните в изложението предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в разгледаната част.
По насрещната касационна жалба на Х. Н. К.-Ф. и по насрещната касационната жалба на Н. К. К. против решение № 59 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 2120/2020 г. на АС - София, І граждански състав в обжалваните части, посочени по - горе трябва да се има предвид следното:
Насрещните касационни жалби следва да се оставят без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, предвид недопускането на касационно обжалване по основната касационна жалба и липсата на основание за разглеждането й по същество.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 2120/2020 г. на Апелативен съд - София, І граждански състав в обжалваната част с която са уважени исковете по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди – на Н. К. К. за 15000 лв., на Г. Н. К. за 10000 лв. и на Х. Н. К. – Ф. за 8000 лв., по касационната жалба на Прокуратура на Република България.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 59 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 2120/2020 г. на Апелативен съд - София, І граждански състав в обжалваната част с която са отхвърлени исковете по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди – на Н. К. К. за разликата между 15000 лв. и 80000 лв. и на Х. Н. К. – Ф. за разликата между 8000 лв. и 10000 лв. като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1910/2021 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Х. Н. К.-Ф. и насрещната касационна жалба на Н. К. К. против решение № 59 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 2120/2020 г. на АС - София, І граждански състав в обжалваните части, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1910/2021 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същите части.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта за оставяне на касационните жалби без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: