ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 238 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. М. Н. и И. М. Н., чрез пълномощника им адв. К, против въззивното решение от 10.06.2008 год. по гр. д. № 1932/2007 год. на Софийски градски съд. С него е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Е. С. С., при участието на трети лица, нейни помагачи Й. С. Н. и Е. С. Н., искове за предаване владението от последната върху ½ ид. ч. от имот, представляващ УПИ Х-10 в кв. 1 /кв. 37/, с площ 470 кв. м. в м. „Г” в гр. С., при описаните в решението граници.
Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията им се свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Молят то да бъде отменено и вместо това искът им за ревандикация на собствената им ½ ид. ч. от имота бъде уважен. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Е. С. , както и третите лица, нейни помагачи, оспорват жалбата по съображения в писмените им бележки.
С определение № 722 от 31.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по противоречиво произнесен с представената практика въпрос за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС между съсобственици.
Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания във връзка с доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Установено е по несъмнен начин от събраните доказателства, че на ищците е възстановена собствеността върху ½ ид. ч. от спорния имот, като е отменено отчуждаването му, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.становен е и фактът, че тази част от имота общината е продала на другите съсобственици на имота – Й. С. Н. и Е. С. Н., които впоследствие са продали имота на ответницата Е. Не е спорно обстоятелството, че последната владее целия имот.
Въззивният съд, макар и да е приел, че ищците са установили собствеността си върху спорната ½ ид. ч. от имота, на основание отмяна на отчуждаването му, както и приел за неоснователни възраженията на ответницата, намерил ревандикационния иск за неоснователен поради липсата на третата предпоставка за уважаването му – владението на ответницата не е без основание. Същата се легитимира на основание прехвърлителната сделка от 2003 год. на другата ½ ид. ч. от имота и като съсобственик има правото да държи целия имот. Съсобственикът винаги има основание да държи имота, поради което и срещу него ревандикационен иск от другите съсобственици не може да бъде уважен, защото те разполагат с друг начин за защита на своите права.
По въпроса за възможността съсобственикът да проведе успешно иск по чл. 108 ЗС касаторите се позовават на представена съдебна практика, която настоящият състав счита за правилната. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. При съсобствеността правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици, като всеки един от тях има правото и да владее имота. Затова, като е приел, че притежаваната от ответницата идеална част й дава основание да владее целия имот и срещу това отнето им владение, обосновано от идеалната част на ищците, на последните е отказана възможността да ревандикират същата, препращайки ги към друг начин на защита на правата им, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 108 ЗС. Решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него предявените искове бъдат уважени. Съдът не следва да се произнася по отмяната на нотариалния акт, легитимиращ ответницата за собственик на целия имот, тъй като той не е от категорията на тези по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
С оглед изхода на спора на касаторите следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 1488.51 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 265 от 10.06.2008 год. по гр. д. № 1932/2007 год. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. С. С. от гр. С. да предаде на Й. М. Н. и И. М. Н. от същия град с. и владението върху ½ ид. ч. от УПИ Х-10 в кв. 1 /кв.37/ по плана на гр. С., кв. „Г”, с площ 470 кв., при граници:от север - УПИ ХІ-7 и ІV-3, от юг – УПИ ІХ-11, от запад – ул. „Л” и от изток – УПИ V-4, както и да им заплати направените разноски в размер на 1 488.51 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и 51 ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: