Върховен касационен съд

1

5

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари хиляди и двадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: Геника михайлова
ЕРИК ВАСИЛЕВ



като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4154описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.06.2019г. по гр.д.№118/2019г. на АС В.Търново, с което са уважени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която са уважени предявените искове, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване .
Отвеникът Е. И. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Възззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Е. И. А. сума от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение с влязла в сила присъда на 22.03.2016 г. по нохд № 655/2010 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение искът до пълния размер от 50 000 лева е отхвърлен.
Установено е , че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство (сл. дело) № 235/2006 г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура – Велико Търново и с Постановление от 24.11.2009 г. е привлечена като обвиняема по досъдебно производство (сл. дело) № 235/2006 г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура – Велико Търново за престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. ал. 1 предл. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. за това, че периода от 25.03.2005 г. до 09.01.2006 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление , на шест пъти в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - главен архитект на Община –Велико Търново, е нарушила служебните си задължения, като със същото постановление на ищцата била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Констатирано е, че по искане на Прокуратурата на РБ на ищцата е наложена и мярка за процесуална принуда – „Забрана за напускане на пределите на Република България“, а освен това е депозирано искане за налагане на мярка за процесуална принуда на основание чл. 69 от НПК – „Отстраняване на обвиняемия от длъжност“.
Установено е, че с Присъда № 52/02.03.2012 г., постановена по ВНОХД № 170/2011 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е била отменена Присъда № 50/26.04.2011 г., постановена по НОХД № 655/2010 год. по описа на Великотърновски окръжен съд, като ищцата била призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като и било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 5 години.
Констатирано е, че с Решение № 247/29.05.2012 г., постановено по КНД № 768/2012 г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ н.о. е отменена Присъда № 52/02.03.2012 г., постановена по ВНОХД № 170/2011 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново в осъдителната й част и делото е върнато за ново разглеждане пред въззивна инстанция.
След многократно разглеждане на делото от различни инстанции с Решение № 373/22.03.2016 г., постановено по КНД № 837/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І н.о. е оставена в сила Присъда № 729/27.11.2014 г., постановена по ВНОХД № 219/2014 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с която ищцата е оправдана.
Установено е по делото, че освен многократно в досъдебното производство, общо 8 пъти ищцата се е явявала пред първоинстанционния съд, 9 пъти въззивна инстанция и 2 пъти пред касационна инстанция до приключване на наказателното производство с изцяло оправдателна присъда по всички обвинения срещу нея, като воденото наказателно производство в досъдебната и съдебната му фаза е продължило общо над 6 години и е приключило окончателно с влязло в законна сила на 22.03.2016 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че Прокуратурата на РБ следва да носи онговорност на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди търпени от незаконното наказателно преследване съдът е взел предвид засегната чест и достойнство, накърнен авторитет пред колегите и гражданите, с оглед професията й и длъжността която заемала „главен архитект на Община Велико Търново“, опорочаване на професионалната й дейност, обвиняването й заедно с бившия кмет на Община Велико Търново и компрометиране в широк обществен кръг. Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства се установява, че образуваното наказателно производство е причинило на пострадалата тежки негативни изживявания – изпитала огромен шок и стрес, както и, че е предизвикало появата на „нетоксичен единичен възел на щитовидна жлеза“.
Съдът е отчел и периодът от време, през който ищцата е била привлечена като обвиняем за извършени престъпления, за които е оправдана, наложената й ограничителна мярка „забрана да напуска пределите на Република България”, и е определил по справедловост обезщетение в размер на 35 000 лева.
Прието е, че по делото липсват доводи и доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат и допринасяне за увреждането от страна на ищцата.
Съдът е счел за неоснователен и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
В изложение почл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да посочи кои вреди са в пряка причинан връзка с незаконното обвинение, както и за задължението на възизвният съд да да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства при определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на ТР№3/2004г. ОСГК на ВКС,т.2 и 11 от ППВС №4/1968г. и т.19 ТР№1/2001г. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените за разглеждане въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г. на IV-то г. о., от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., от 12.10.2010 г., по гр. д. № 1246/2009 г. на IV-то г. о. и от 08.11.2011 г., по т. д. № 823/2010 г. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи. В мотивите на обжалваното решение са намерили подробно обсъждане относимите фактически данни, които обосновават основателността на иска, като съдът е посочил и значението, което имат те за определянето на размера на дължимото обезщетение. В практиката се приема, че понятието „справедливост“ е изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, като с оглед преценката му следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които ги обуславят. Съгласно трайната практика, в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Съдът е съобразил решението си с тези постановки на практиката, като е изложил в мотивите си релевантните фактически обстоятелства и е мотивирал присъденото обезщетение съобразно принципа за справедливост с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ следва да заплати на ответницата по жалба сумата 2000лева разноски пред ВКС за заплатено одвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2019г. по гр.д.№118/2019г. на АС В.Търново.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Е. И. А. сумата 2000лева розниски по делото пред ВКС.

ЧЛЕНОВЕ: