Върховен касационен съд

Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, формиран на основание чл. 29г, ал. 4 от Закона за съдебната власт, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като изслуша докладваното от съдията ТАТЯНА ХИНОВА дело № 20/2022 година по описа на ВКС, в закрито заседание, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 29н, ал. 4-6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Производството по дело № 20/2022 година по описа на ВКС е образувано по две жалби: 1) жалба с peг. № ВСС-9650/04.07.2022 г. от А. С. А. – съдия в Софийски градски съд и кандидат за изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите и Т. Б. Ж. – съдия в Административен съд София-град и кандидат за изборен член на ВСС от квотата на съдиите срещу Решение от 26.06.2022 г. по чл. 29н, ал. 3 ЗСВ на избирателната комисия за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, избрана с решение на Общото събрание на съдиите, свикано на основание чл. 29а, ал. 1 и ал. 6 ЗСВ и проведено на 18.06.2022 г. в гр.София (Решение от 26.06.2022 г. на избирателната комисия за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите) и 2) жалба с рег. № ВСС-9654/04.07.2022 г. от В. Г. В. – съдия в Софийски градски съд и кандидат за изборен член на ВСС от квотата на съдиите и В. А. Ц. – съдия в Районен съд Луковит срещу Решение от 26.06.2022 г. на избирателната комисия за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите.
С жалбите се оспорва законосъобразността на посоченото решение, като са излагат аргументи за съществени нарушения в изборния процес, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3-5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В уточнение към жалба с рег. № В.-9654/04.07.2022 г., както и в открито съдебно заседание на 22.07.2022 г., от В. А. Ц. – съдия в Районен съд Луковит, е направено искане на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по реда на чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 629, ал. 3 от Гражданския-процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), с формулирани пет преюдициални въпроса, както следва:
„(1) Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че е приложим по дело, по което национална юрисдикция е сезирана с жалба с искане да се произнесе по съответствието с правото на Съюза на национални разпоредби, уреждащи процедурата по избор на членове на Висшия съдебен съвет - орган, отговарящ пряко за назначаването, повишаването, понижаването и налагането на наказания на съдии в държавата членка, т.е. начинът, по който е проведен изборът може да засегне независимостта на съдиите?
(2) Решение 2006/929/EO на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в България за справяне със специфични показатели в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията (Решение 2006/929/ЕО), обвързва ли в своята цялост (включително и посочените в приложението към него показатели) Република България?
(3) Имат ли за цел показателите, посочени в приложението към Решение 2006/929/ЕО да гарантират, че България спазва ценностите на върховенството на закона, посочени в член 2 от ДЕС, и те са обвързващи за нея, в смисъл че от България се изисква да предприеме подходящи мерки, за да отговори на тези показатели, като надлежно вземе предвид, съгласно принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решение 2006/929/ЕС, и по-специално препоръките, направени в тези доклади?
(4) Когато в докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решение 2006/929/ЕО, и по-специално препоръките, направени в тези доклади за предходен отчетен период е констатирано, че дадена препоръка е съобразена, допускат ли принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, ценностите на върховенството на закона, посочени в член 2 от ДЕС и защитата на правовата държава като ценност, конкретизирана по-специално с член 19 ДЕС, държавата членка да измени правилата за излъчване на членовете от „професионалната квота“, по начина, по който е направено в главното производство, като резултат от изменението е:
- Невъзможността на част от съдиите, които са заявили предварително, че ще участват във вота по електронен път, да упражняват по този път правото си на глас, поради пропуск или умишлено бездействие на преките им административни ръководители да регистрират в срок до два дни преди избора, техните талони за гласуване;
- Допуснатото изключение за регистриране на талоните за гласуване след изтичането на срока, но само за съдиите от най-големия окръжен съд в страната (Софийски градски съд), чийто административен ръководител не е регистрирал тези талони в срок до два дни преди избора.
(5) От значение ли са за отговора на поставените въпроси обстоятелствата, че (а) няма друг процесуален способ за обжалване на направения избор, като се има предвид, че самите правила на избора не подлежат на самостоятелно обжалване и (б) общо 1892 съдии са заявили, че ще гласуват електронно, а вота си са упражнили само 1292, т.е. 600 не са гласували въобще; (в) с повече от 20 % е паднала избирателната активност на съдиите спрямо предходните избори за В. през 2017 г. - от 87.22% в съботния ден и 85.88% в неделния през 2017 г., на 65.63% в съботния ден, съответно 64.22% в неделния през 2022 г.?“.
Съдът е дал възможност на останалите страни по делото да вземат становище по направеното искане.
Ответникът М. И. Т. – председател на избирателната комисия по чл.29н, ал.3 от ЗСВ излага доводи за неоснователност на направеното искане.
Ответникът Н. А. А. – член на избирателната комисия по чл.29н, ал.3 от ЗСВ изразява становище за неоснователност на искането за отправяна на преюдициално запитване по СЕС по поставените от жалбоподателката Ц. Въпроси.
От М. К. Т. – заинтересована страна, е постъпило писмено становище, с което счита, че не следва да се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване.
От Я. И. К. – заинтересована страна, е постъпило писмено становище и в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване.
М. Т. Т. – заинтересована страна, е постъпило становище, с което се излагат доводи за неоснователност на искането.
Заинтересованата страна В. М. П., в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Т., изразява становище за неоснователност на искането.
От Д. Б. А. – заинтересована страна, е постъпило писмено становище, с което не взема отношение по този въпрос.
От М. П. Д. – заинтересована страна, е постъпило становище. Излага подробни съображение за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, формиран на основание чл. 29г, ал. 4 от Закона за съдебната власт, като взе предвид становищата на страните по делото и приложимата правна уредба, приема искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно, по следните съображения:
Правните норми, регулиращи материята по поставените въпроси, са в Глава петдесет и девета от ГПК „Преюдициални запитвания“ и в член 267 ДФЕС (предишен член 234 от Договора за Европейските общности – ДЕО).
Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
В съответствие с чл. 628 ГПК, запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз се прави от българския съд само когато преюдициалното заключение е от значение за правилното решаване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 1 ГПК, компетентен да се произнесе по искането е съдът, пред който делото е висящо. Предпоставките за отправяне на такова искане са регламентирани в чл. 628 ГПК, а правомощията на СЕС са регламентирани в чл. 267, § 1 ДФЕС.
Съгласно чл. 267, § 1 ДФЕС, СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуване на ДФЕС и б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.
Според чл. 267, § 2 ДФЕС, когато такъв въпрос възникне пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе. От анализа на разпоредбите се налага изводът, че за да възникне необходимост настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от правото на Европейския съюз към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол.
Принципът, че ако решение на национална юрисдикция не подлежи на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира СЕС, е възприет и в член 267, § 3 ДФЕС, единствено когато се повдигне въпрос или по тълкуването на ДФЕС, или за валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.
Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Практиката на СЕС е категорична, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото, но с оглед на тълкуването на разпоредба на правото на ЕС, а не с въпроси, които да изискват отговори за решаване на делото по същество на спора (в този смисъл: Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.). СЕС не е компетентен да се произнася по спорните факти между страните по делото, а единствено може да даде тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС. В този смисъл СЕС не би могъл да изследва прилагането на вътрешноправната уредба, нито да установи конкретните факти по делото.
С оглед на гореизложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване, предвид особеностите на конкретния случай, е неоснователно. То не е съобразено с условията и предпоставките на Глава петдесет и девета от ГПК.
По отношение на поставения в искането за отправяне на преюдициално запитване въпрос 1, настоящият съдебен състав намира следното:
Както жалбоподателят сам е изложил в искането, отговорът на поставения въпрос 1 е изяснен в юриспруденцията на СЕС, систематизирана в Решение на Съда (голям състав) от 20 април 2021 г. (преюдициално запитване от Qorti Ċivili Prim’Awla - Ġurisdizzjoni Kostituzzjonali — М.) — Repubblika/Il-Prim Ministru по дело С 896/19, в което се съдържат правните стандарти, изведени от СЕС в редица негови решения.
Видно от посоченото решение и цитираната в него съдебна практика, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС намира приложение в контекста на жалба, с която се оспорва съответствието с правото на Съюза на разпоредби от национално право, за които се твърди, че могат да засегнат независимостта на съдиите. Следователно за настоящия съдебен състав не съществува задължение, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, тъй като разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана (така и в Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, № 28-30/62), поради което точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение (Решение на СЕС от 1982 по делото C.I.L.F.I.T., № 283/81).
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че въпросът дали начинът, по който е проведен изборът може да засегне независимостта на съдиите, е свързан с обстоятелства, подлежащи на фактически установявания по делото, а не с такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредба/и от правото на ЕС, поради което искането по въпрос 1 и в тази част е неоснователно (в този смисъл Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.).
По отношение на въпроси 2 и 3 от искането за отправяне на преюдициално запитване, аналогично следва да се приеме, че отговор на така поставените въпроси е даден в практиката на СЕС, чиито решения са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). С Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2021 г. (преюдициални запитвания, отправени от
Оnalta Curte de Casaюie єi Justiюie и Tribunalul Bihor) по съединени дела C-357/19, C-379/19, C-547/19, C-811/19 и C-840/19 СЕС е приел, че докато не бъде отменено, Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, е задължително в своята цялост за Румъния. Целите, които са посочени в приложението към него, са насочени към това да се гарантира зачитането от тази държава членка на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС, и имат задължителен характер за посочената държава членка, в смисъл че последната е длъжна да предприеме подходящи мерки за постигането на тези цели, като по силата на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, надлежно вземе предвид изготвените от Европейската комисия въз основа на посоченото решение доклади, и в частност формулираните в тези доклади препоръки.
Предвид произнасянето на СЕС във връзка с аналогичен акт на Комисията, макар и по отношение на друга държава-членка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице необходимост от отправяне на преюдициално запитване по въпроси 2 и 3, тъй като отговорите им произтичат ясно и недвусмислено от горепосоченото решение на СЕС.
Искането за отправяне на преюдициално запитване по въпроси 4 и 5 е неоснователно поради следното:
В случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 ДФЕС, СЕС има правомощие единствено да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните твърдения на жалбоподателя относно определени обстоятелства, които той представя като установени факти във връзка със спора по настоящото дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на Правилата за провеждане на избори за членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите и да се произнесе по твърдения за отклонения в прилагането на вътрешноправната уредба, уреждаща реда за провеждане на избори за членове на В., което е недопустимо. Освен това, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от правото на ЕС към правоотношението, обект на съдебен контрол, като СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, без да може да дава насоки за приложение на вътрешноправната уредба, каквито по същество са исканията на жалбоподателя.
Както беше посочено по-горе, практиката на СЕС е категорична за това, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото, но същите следва да са свързани не с обстоятелства, изискващи отговори, относими към решаване на делото по същество, а само с такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредба/и на правото на ЕС (в този смисъл Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.).
В конкретния случай, с поставените въпроси 4 и 5 се търси не абстрактно тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, а конкретен отговор на въпроси, пряко свързани с допустимостта и основателността на жалбата на Ц срещу решението на избирателната комисия. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че СЕС не разполага с компетентност да установява конкретни факти по казуса, свързани с упражняване на правомощия на държавни органи в процесното административно производство или реализиране на права на страните по спора в това административно производство, тъй като това е в компетентността на националния съд.
По горните съображения, искането за отправяне на преюдициално запитване по въпроси 4 и 5 следва да бъде оставено без уважение като целящо фактически установявания по делото.
Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че за правилното решаване на съдебния спор в случая не съществува необходимост и не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, за да може съдът да постанови краен съдебен акт.
С оглед изложените аргументи, искането на В. А. Ц. за отправяне на преюдициално запитване, по реда на чл. 628 и чл. 629 ГПК, във връзка с чл. 267 ДФЕС до СЕС, следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, формиран на основание чл. 29г, ал. 4 от Закона за съдебната власт,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на В. А. Ц. за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се изпратят на страните за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: