Върховен касационен съд

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 743


София, 24.06.2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 460 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. М.-П. срещу решение №495 от 22.07.2014 г., постановено по в. гр. д. №1065 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 245 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 1123 по описа за 2011 г. на Старозагорския окръжен съд за осъждане на районен съд –Нова Загора да заплати на касатора 23 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е постановено друго за отхвърляне на този иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ .
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали може да носи отговорност по ЗОДОВ съдът, който е осъдил ищцата и неговата присъда е отменена по пътя на инстанционния контрол, или този съд носи отговорност само ако присъдата е отменена по реда на извънредните способи.
Ответникът по жалбата Районен съд-Нова Загора и Пловдивската апелативна прокуратура не вземат становище по нея.
С постановяване на ТР № 5 от 15 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС пречката по движението на делото е отстранена, поради което производството трябва да бъде възобновено. По въпроса за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата си молба А. Н. М.-П. е изложила, че по наказателно дело от частен характер № 193/2009 г. по описа на РС Нова Загора, образувано по тъжба на К. Д. К., е била осъдена на глоба от 1 000 лв. Присъдата и е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на емоционално-психологическото и състояние, дискомфорт, уронване на авторитета и като юрист и подкопаване на доверието на обществото в нея като общински съветник, съмнения в компетентността и като председател на комисия в Общинския съвет в Стара Загора и член на Надзорния съвет на Общинската агенция за приватизация. Ето защо тя е претендирала заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., дължими на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ от държавата, представлявана от Районния съд в Нова Загора. За да отмени първоинстанционното осъдително решение за сумата от 23 000 лв. и да постанови друго решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че Районният съд в Нова Загора не е легитимиран да носи отговорност по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като постановената от този съд присъда не е влязла в сила, а е отменена по реда на инстанционния контрол.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора. Съществуващото противоречие по този въпрос в съдебната практика е преодоляно с ТР № 5 от 15 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата не отговаря чрез съда по искове за обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. Съдилищата не са отделни несвързани помежду си държавни органи, а представляват една единна съдебна система, обезпечаваща правилното прилагане на закона. Затова първоинстанционният съдебен акт, който не е влязъл в сила, има само вътрешнопроцесуални последици, които все още не засягат спорното материално правоотношение. Освен това именно в резултат от действията на съда като субект в наказателния процес и национален съд по правата на човека по смисъла на чл.13 от Конвенцията се е стигнало в крайна сметка до признаване на лицето за невиновно и оправдаването му. Съдът в рамките на самия наказателен процес е взел мерки за отстраняване причините за допуснатото увреждане.
Този отговор на въпроса не се променя в случая от обстоятелството, че наказателното производство е от частен характер и е образувано по тъжба на физическо лице, поради което не може да бъде ангажирана и отговорността на Прокуратурата на Република България. Ако са налице другите необходими предпоставки, за причинените на касатора неимуществени вреди следва да носи отговорност лицето, повдигнало и поддържало обвинението.
В обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е разрешил въпроса, повдигнат от касатора, в съответствие с практиката, която е утвърдена с Тълкувателно решение № 5 от 15 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 460 по описа за 2015 г. на ВКС, ІІІ ГО.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №495 от 22.07.2014 г., постановено по в. гр. д. №1065 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: