Р Е Ш Е Н И Е
№ 783
[населено място], 08.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1313 по описа за 2010 год.
Производството е по реда на чл.106, ал.4 във връзка с чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на В. Атанасова В., жалба на В. Р. Д., обща жалба на Х. И. Х., А. Д. В. и Л. Н. Т., обща жалба на И. Д. Д., П. Й. П. и Ч. Г. Т., жалба на М. У. Т. и жалба на Иван Г. В. срещу решение по т.1 от протокол №31 от заседание на 23.07.2010г. на В. адвокатски съвет, с което са оставени без уважение жалбите им срещу законосъобразността на проведения на 26.06.2010г. и 04.07.2010г. избор за органи на Софийска адвокатска колегия. Искането е да се отмени избора на органи на Софийска адвокатска колегия.
В. адвокатски съвет с приложителното писмо за изпращане на жалбите е взел становище за недопустимост на обжалването на решението пред съда. Поддържа евентуално възражение за недопустимост като просрочени на жалбите, с изключение на жалбите на В. В., В. Д. и И. Д.. Отделно поддържа, че И.В. не е легитимиран да обжалва решението на В. адвокатски съвет, тъй като не е кандидат за органи на колегията.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, намира жалбите за процесуално допустими. Разпоредбата на чл.106, ал.4 от Закона за адвокатурата препраща към чл.7 от Закона за адвокатурата, за обжалването на решението на избирателната комисия за избор на органи на адвокатска колегия. В чл.7, ал.2 и ал.5 от закона е предвидено обжалване на решението на избирателната комисия пред В. адвокатски съвет, а на решението на В. адвокатски съвет – пред Върховния касационен съд. Относно срока за обжалване чл.106, ал.4 предвижда изрично седмодневен срок за обжалване на решението на избирателната комисия, а по отношение на обжалването на решението на В. адвокатски съвет препраща към разпоредбите на чл.7 от закона, включително и относно срока за обжалване, който е 14-дневен. Поради това възражението за просроченост на жалбите е неоснователен. Неоснователно е и възражението за недопустимост на жалбата на И. В.. Препращането с разпоредбата на чл.106, ал.4 към реда за обжалване на чл.7 следва да се приложи съответно относно легитимираните лица да обжалват избора на органи на адвокатска колегия. Активното изборно право на адвоката е в основата на самоуправляващата се адвокатура, наред с правото да бъде избиран, поради което нарушаването му го легитимира да обжалва законосъобразността на избора. В случая И. В. е обжалвал избора като е поддържал, че незаконосъобразно е лишен от правото да участва в избора за органи на адвокатската колегия. Поради това правилно в обжалваното решение е прието, че има правен интерес от обжалването на избора и неоснователно се поддържа възражение за недопустимост на жалбата поради липса на легитимация за обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за неправилност на решението, приема следното:
С обжалваното решение на В. адвокатски съвет са оставени без уважение подадените жалби срещу избора на органи на Софийска адвокатска колегия, проведен на 26.06.2010г. и 04.07.2010г.
Изборът е проведен, тъй като редовният избор за органи на С. адвокатски съвет е обявен за незаконосъобразен от В. адвокатски съвет по реда на обжалването.
С решение на избирателната комисия от 27.06.2010г., въз основа на протокол на избирателната комисия за отчитане на резултатите от гласуването за органи на Софийска адвокатска колегия на 26.06.2010г., са допуснати до участие в допълнителен избор за председател на С. адвокатски съвет, за членове /14 основни и 6 резервни/ на С. адвокатски съвет, за членове на контролен съвет на Софийска адвокатска колегия и за председател на дисциплинарния съд посочените кандидати и е насрочен допълнителен избор на 04.07.2010г.; обявени са за избрани за членове на дисциплинарния съд посочените седем кандидати и са допуснати до участие в допълнителен избор за допълване състава с пет членове на дисциплинарния съд, посочените кандидати, като допълнителният избор е насрочен на 04.07.2010г.
С решение на избирателната комисия от 04.07.2010г. въз основа на протокол на избирателната комисия за отчитане на резултатите от гласуването за органи на Софийска адвокатска колегия на 04.07.2010г., са обявени за избрани: за председател на С. адвокатски съвет - П. И. К., за председател на дисциплинарен съд при С. адвокатски съвет – Л. Н. Р., за член на дисциплинарния съд при С. адвокатски съвет – Е. Г. К.. Постановено е, че не са налице предпоставките на чл.107, ал.1 от Закона за адвокатурата за нито един от кандидатите за членове на С. адвокатски съвет, за членове на контролен съвет и за избор на останалите чети от общо 12 членове на дисциплинарния съд при Софийска адвокатска колегия.
По жалбата на В. Атанасова В.:
Атакува се решението на избирателната комисия от 27.06.2010г. в частта за избор на председател на Софийска адвокатска колегия. С атакуваното решение на избирателната комисия въз основа на данните в протокола за отчитане на резултатите от гласуването за председател на колегията, от четиримата кандидати, между които и жалбоподателката, са допуснати до участие в допълнителния избор двамата кандидати, набрали най-много гласове.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Доводите, че Върховният касационен съд може да установи противоконституционност на чл.49, ал.2 от Закона за адвокатурата и пряко да приложи чл.6, ал.2 от Конституцията, са неоснователни. Осъществяването на конституционния контрол върху законите, приети след Конституцията от 1991г., се осъществява единствено и само от Конституционния съд. Не се намери и основание за прилагане на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.
В чл.134, ал.1 от Конституцията провъзгласява основните принципи на адвокатурата, а в ал.2 е предвидено, че организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Съгласно чл.49, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал.1 /за ежемесечно заплащане на дължимите вноски към адвокатския съвет/ за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи. Приложението на тази ограничаваща правна норма не е предпоставено от провеждане на процедура, а настъпва по силата на закона при наличие на посочените в нормата предпоставки. Доводите, че при неправилно приложение на ограничаващата норма липсва възможност за защита на адвоката, чиито права са нарушени, са неоснователни – адвокатът може да обжалва законосъобразността на избора, ако незаконосъобразно не бъде допуснат до участие в избора. За основателността на жалбата на кандидат за орган на колегията евентуално нарушение на изборното право на отделни адвокати е от значение, ако би се отразило на изборния резултат за органа на колегията, за който кандидатства този жалбоподател. В случая тезата на жалбоподателката е, че в избора е следвало да участват и заплатилите членския си внос през м.юни, която не се възприема от настоящия състав. Отделно, от събраните доказателства за заплатили през м.юни членски внос, не се установява, че тяхното участие би се отразило на изборния резултат за органа, за който е кандидат жалбоподателката - председател на колегията.
Жалбоподателката не е подкрепила с доказателства доводите си за опорочено гласуване с пълномощни.
Останалите жалбоподатели атакуват решението на избирателната комисия от 04.07.2010г.
По жалбата на И. Г. В.:
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Доводите на жалбоподателя, че в избора е следвало да участват и заплатилите членския си внос през м.юни, не се възприема от настоящия състав.
По жалбата на М. У. Т.:
Жалбата е основателна.
Нормата на чл. 49 ЗА регламентира задължението на адвоката ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към В. адвокатски съвет. Адвокат , който не е изпълнил задължението си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тази органи.
Тази норма следва да се тълкува систематично и във връзка с нормата на чл. 81 ЗА, която фиксира времето на провеждане на Общо събрание за избор на органи на адвокатурата – последната събота и неделя на м. януари. С оглед на това изпълнението на задължението по чл. 49,ал.1 ЗА следва да се преценява към 31.12. на предходната година , в случая към 31.12.2009 год.
В случая решенията на проведеното през м. януари 2010 год. редовно общо събрание са били отменени по реда на чл. 7 от Закона за адвокатурата и е насрочен нов избор, който съгласно разпоредбата на чл. 109,ал.3 от ЗА следва да се провежда по правилата за редовния избор. Възприетото при провеждането на допълнителния избор, насрочен на 04.07.2010 год. разбиране, че до участие в гласуването следва да бъдат допуснати само адвокатите изпълнили задължението за вноска до края на м. май, на практика е лишило от право за участие в изборите и да бъдат избирани, адвокатите, които към края на м. юни/ т.е. месеца предхождащ допълнителния избор/ вече са били изпълнили задължението си по чл. 49,ал.1 ЗА , и по аргумент за противното на чл. 49,ал.2 ЗА могат за участват в избора.
При доказателствена тежест ответникът не е представил решение на Софийска адвокатска колегия за намаляване броя на избирателните бюра.Съгласно чл. 101 ЗА изборът на органи на АК се провежда от избирателна комисия , която в своята работа се подпомага от избирателни бюра в състав от трима членове, чийто брой и състав се определят от адвокатския съвет. Доколкото по делото не е представено решение за намаляване на броя на избирателните бюра при проведения допълнителен избор на 04.07.2010 год. следва извода, че това е направено по усмотрение на самата избирателна комисия, което е в нарушение на закона и опорочава проведения на тази дата избор. Довод за незаконосъобразно намаляване на избирателните бюра се съдържа и в жалбата на В. Р. Д., в общата жалба на Х. И. Х., А. Д. В. и Л. Н. Т. и в общата жалба на И. Д. Д., П. Й. П. и Ч. Г. Т., поради което жалбите им следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите В. Р. Д., И. Д. Д., П. Й. П. и Ч. Г. Т. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на общо 955лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение по т.1 от протокол №31 от заседание на 23.07.2010г. на В. адвокатски съвет и ОБЯВЯВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН проведения на 04.07.2010г. избор за органи на Софийска адвокатска колегия, по жалба на М. У. Т., жалба на В. Р. Д., обща жалба на Х. И. Х., А. Д. В. и Л. Н. Т. и обща жалба на И. Д. Д., П. Й. П. и Ч. Г. Т., на основание чл.106, ал.4 във връзка с чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Атанасова В. и жалбата на Иван Г. В..
ОСЪЖДА В. адвокатски съвет да заплати на В. Р. Д., И. Д. Д., П. Й. П. и Ч. Г. Т. общо сумата 955лв./деветстотин петдесет и пет лева/ - разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ж.. Д. по гр.д.№1313/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.
Не споделям становището на мнозинството от състава за тълкуване на разпоредбата на чл.49, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ограничителните разпоредби са прилагат стриктно. Разпоредбата на чл.49, ал.2 от Закона за адвокатурата, приложена според точния й смисъл, ограничава правото на адвоката да участва в избора и да бъде избиран, ако не е заплатил членския си внос за месеца, предхождащ конкретния избор. Изборът е нов – чл.109, ал.1 от Закона за адвокатурата. Ограничаването на избирателните права на адвоката не е обвързано с началото на редовния изборен процес, а със задължението за ежемесечно заплащане на членския внос. Препращането с разпоредбата на чл.109, ал.3 от Закона за адвокатурата към реда за провеждане на редовния избор не променя това законово положение. От друга страна редът за провеждане на редовния избор, намиращ приложение и за новия избор, не урежда допълнителния избор като самостоятелен избор, поради което не считам, че намира опора в закона и разбирането, че ограничаването на избирателните права на адвоката е обвързано с началото на допълнителния избор по чл.108 от Закона за адвокатурата.
Не считам също, че непредставянето на решението на Софийска адвокатска колегия за намаляване броя на избирателните бюра опорочава избора. В протокола на избирателната комисия изрично е посочено, че избирателните бюра са намалени с решение на Софийска адвокатска колегия. Преценката относно броя на избирателните бюра е въпрос на целесъобразност и не подлежи на контрол по реда на обжалването.
Съдия:
/Ж.Д./