№ 302
София 19.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1158 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството по делото е приключило с определение № 617 от 11.07.2022г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 10546 от 28.10.2021г. по в.гр.д.№ 2773/2019г.на АС София.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответната страна, адвокат В., с искане за допълване на постановения акт с произнасяне по направеното в касационната жалба и представената писмена защита искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, ответната страна Прокуратура на Република България, уведомена за искането на 27.07.2022г., не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното:
Ответникът е представил сериозен отговор на подадената от Прикуратурата касационна жалба, който съдържа изложена аргументация на единадесет страници /и отделно насрещна касационна жалба/ и е представил пълномощно от 29.12.2021г., от което е видно, че упълномощеният от него пълномощник /адвокат В./ го представлява като „упълномощителят няма да заплаща възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В отговора на касационна жалба се съдържа адресирано до съда искане за определяне адвокатско възнаграждение и присъждане на същото, по което съдът не се е произнесъл.
Липсата на произнасяне по заявено от страната искане, е основание за допълване на постановения акт, след като е налице искане и молбата е подадена в законоустановеният едномесечен срок /окончателният акт е от 11.07.2022г., а молбата е от 12.07.2022г./
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответната страна има право на разноски, включително за адвокатско възнаграждение. В тази хипотеза и пред вид гореописаната договорка по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, съгласно чл.38, ал.2 ЗА, съдът следва да определи размерът на дължимото възнаграждение, който не може да е по-нисък от предвиденият в наредбата по чл.36, ал.2, като осъди насрещната страна да го заплати. Доколкото в настоящия случай, възнаграждението се присъжда за изготвяне на отговор на касационна жалба, като се касае за производство пред касационна инстанция, в което се решава въпрос за допустимост на обжалване при интерес в размер на 281 132лв., на основание чл.9, ал.3, вр.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г., минималният размер на дължимото възнаграждение възлиза на 5 365лв., която сума съставът намира, че следва да бъде присъдена след съобразяване на принципите на порпорционалност и съответствие с обществения интерес.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира искането за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 617 от 11.07.2022г. по гр.д.№ 1158/2022г. на Върховен касационен съд, като ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат П. С. В., САК, личен № [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.7 сумата от 5 365лв. /пет хиляди триста шестдесет и пет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.