Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3502/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Г. П., чрез адв. Г. Т., срещу въззивно решение № 979/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд - Варна по гр.д. № 1030/2018 г.
Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той продължава да допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 1-12 КТ са определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено, като те трябва да съществуват към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Незаконна е заповед за уволнение на основание, което е съществувало някога, по време на развитие на трудовото правоотношение, ако към датата на прекратяването му в цитираните хипотези, то не се установява. Това разбиране е трайно възприето в доктрината, както и в съдебната практика на ВС и ВКС – напр. в решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е разяснено, че от значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дали при работодателя е осъществено основанието, на което е извършено уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение; основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и спазването на допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон (с изключение на предварителната закрила по чл. 333 КТ) трябва да са налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е възприето и в решение № 479/12 от 23.01.2013 г. по гр.дело № 82/2012 г. на ВКС, IV г.о.
Няма основание да се приеме, а и законодателят не го е предвидил, че неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции поради липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения, навици следствие на недостатъчен опит или природни дадености, някога през годините, може да обуслови основание за уволнението му в по-късен момент по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако тогава подобен дефицит в работата му не се установява. Изключението е, когато неизпълнението на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение, за което работодателят може да наложи дисциплинарно наказание вече в сроковете по чл.194 КТ.
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни и липсата им трябва да е трайна; не се касае за спорадични или несъществени пропуски. От това несъмнено следва, че липсата на качества у работника/служителя се наблюдава в продължителен период от време преди уволнението, само че важното е това състояние да е налице и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Установените някога пропуски в работата не предполагат, че работникът продължава да допуска същите и през следващите години, съответно и към датата на уволнението. Работодателят – ответник по иска следва да установи чрез пълно главно доказване наличието на основанието към момента уволнение. Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е наказание за работника/служителя за допуснати от него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения някога във времето, а освобождаване от работник, който няма нужните за работата и изисквани от работодателя качества. Ако в годините и по време на работа работникът е подобрил работата си, като вече не се забелязват личностни или професионални дефицити, то тогава интересът на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с него по чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК не съществува, а уволнението е незаконно поради липса на основание.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото, като за производството пред ВКС не представя доказателства за сторени разноски.
Насрещната страна Икономически институт – Варна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, чрез адв. З. Й. и адв. П. В., че касационната жалба е неоснователна. В докладвано от съда в открито съдебно заседание писмено становище, изготвено от адв. Й., развива и допълнителни съображения във връзка с правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Счита, че няма житейска и правна логика времевия период на оценката за качествата на работника да бъде ограничаван. Липсата на качества трябва да е трайна - състояние, проявено в достатъчно дълъг период от време. Иска да му бъдат присъдени съдебноделоводните разноски, сторени в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил исковете на Р. Г. П. срещу Икономически университет Варна за отмяна на уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор учебна дейност“ към Център за продължаващо обучение на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за периода от 24.08.2017г. до 24.02.2018г. в общ размер на сумата от 2464.20лв. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 24.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
За да постанови този резултат Варненския окръжен съд установил, че между страните съществува трудово правоотношение по заместване по силата на трудов договор № РД-171472/30.06.2003 г. и допълнително споразумение № РД-17-035/08.01.2004 г., по силата на което Р. П. заема длъжността „Инспектор УР във Финансово-счетоводен Факултет“ на Икономически университет-Варна. С допълнително споразумение № РД-17-1636/05.07.2010 г. тя заема длъжността „инспектор студенти“ в отдел „Учебна дейност и студенти“, сектор „Студенти“, считано от 01.07.2010 г. На 19.02.2010 г. е изготвена докладна от декана на ФСФ с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на П. за констатирани нарушения в работата й – неправилно издадена заповед за отстраняване по слаб успех на студентката Д. Д., както и системни нарушения при записване на студенти и контрол за внесените семестриални такси. Издадена е заповед от 15.04.2010 г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“. На 05.11.2011 г. е изготвена докладна от заместник ректор УД с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на П. за констатирани нарушения в работата й – предоставяне на подвеждаща информация на студентката М. Г. за повторно явяване на държавен изпит и за явяване на семестриален изпит от студентката Н. О. А., след което е издадена заповед за налагане на наказание „забележка“ от 19.11.2011 г. С докладна записка от 03.08.2012 г. на зам. Ректора УД за допусната от П. грешка - не е отразила наличието на заповед на ректора за отстраняване на студентката Н. Д. поради недипломиране на определените планови сесии, като така подвела зам.декана на факултета да издаде заповед за допускане на студентката до държавен изпит. Със заповед от 29.08.2012 г. е наказана дисциплинарно с „предупреждение за уволнение“.
Съдът установил от разпита на свидетелите Г. П. и Д. К., че в периода 2010 – 2013 г., докато е работила „Сектор студенти“, Р. П. не се справя добре с възложената й работа.
На 14.11.2013 г. служителят, по силата на допълнително споразумение № РД-17-4191/12.11.2013 г., заема длъжността „Инспектор учебна дейност“ в Център за продължаващо обучение.
Със заповед № РД-17-51/08.01.2015 г. на Ректора на ИУ Варна, трудовото правоотношение с Р. Г. П. на длъжност „Инспектор учебна дейност“ в ЦПО е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 09.01.2015 г. С решение № 2393/27.05.2015г. на Районен съд - Варна уволнението е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а служителката е възстановена на работа. Със заповед № РД-17-2633/29.09.2015г. на Ректора на ИУ-Варна Р. Г. П. е възстановена на посочената по-горе длъжност и едновременно с това е отново уволнена, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието. Това уволнение е отменено с влязло в сила решение № 1001/05.03.2016 г. по гр.д. № 11842/2015г. на Районен съд - Варна и П. е възстановена на длъжността „инспектор учебна дейност“ в ИУ-Варна. Със заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора тя е възстановена на длъжността „инспектор учебна дейност“ към ЦПО. Със заповед № РД-2398/24.08.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено, този път на осн. чл. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Посочени са липсващите качества: прецизност /за боравене с данни и документи/, способност за концентрация, организираност, способност за анализ на информация, адаптивност, комуникативност, водещи до невъзможност служителя ефективно да изпълнява задълженията по длъжностната му характеристика, а именно да намира специализанти и организира записването им в съответната квалификация или курс; организира и поддържа цялата документация – учебен план и учебни програми, договори, комплект заповеди на директора на ЦПО, изпитни протоколи, лични формуляри, дневник материална книга, хонорарни листи, справки и др.; организира провеждането на изпити и защита на дипломни работи и следи за изпитното състояние на студентите и специализантите. Съдът установил още, че ЦПО е закрит с Протокол № 2/02.07.2015 г.Намерил, че заповедта за уволнение е мотивирана, като длъжностните характеристики за всички заемани от нея длъжности в института са идентични. Приел, че посочените в заповедта задължения, които П. не е в състояние да изпълнява, са установени от гласните показания и постъпилите сигнали и наложени наказания в периода 2010 и 2012 г. Посочил, че няма пречка да бъде прекратено трудовото правоотношение поради липса на качества по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като работодателят се позовава на извършени от служителя в миналото дисциплинарни нарушения, за които е санкциониран. В същото време, посочил, че ищцата не е въвела доводи по делото, че умишлено или поради небрежност е допуснала пропуските в работата си, заради което би следвало да бъде дисциплинарно уволнена, поради което следва да се приеме, че липсата на качества се дължи на обективни причини и заповедта от 2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е законосъобразна.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ – липса на мотиви в заповедта за уволнение. Както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК, работодателят следва да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, като може да го стори или чрез изброяването им, или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Също така, трайна е практиката на ВКС, че същественото е от заповедта на уволнение да е ясно и за работника, и за съда, какви са качествата, които работникът или служителя трябва да има, но му липсват.
В случая работодателят е изброил липсващите качества на П. за изпълнение на трудовите функции, които са: прецизност за боравене с данни и документи, способност за концентрация, организираност, способност за анализ на информация, адаптивност, комуникативност. Доколко действително съществуват конкретни факти, отговарящи на тази оценка на работодателя, е въпрос на наличие на причината, послужила като основание за уволнението, а не на мотивиране на заповедта.
Основателни са другите касационни доводи - въззивното решение е постановено при вътрешно противоречие на мотивите, необосновано е и в нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като материалноправната норма е тълкувана от въззивният съд в противоречие с дадения от състава по реда на чл. 290 ГПК отговор.
Неясни и вътрешно противоречиви са съображенията на въззивния съд, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е налице, ако неизпълнението на трудовите задължения е умишлено, защото тогава работодателят следва да наложи дисциплинарно наказание, а в същото време, че П. не притежава нужните качества за изпълнение на работата, което се установява с наложените й наказания (дисциплинарното наказание предполага вина).
Нещо повече, недопустимо е да се прекратява трудово правоотношение поради липса на качества поради допуснати нарушения, за които е вече наложено дисциплинарно наказание, защото на практика се стига до повторно наказание за същото (така напр. и решение № 595 от 06.06.2001 г. на ВКС, III г.о.).
В противоречие с дадения от настоящия състав отговор по чл. 290 ГПК въззивният съд е обусловил извод за осъществен фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ към 24.08.2017 г. за пропуски в работата на П. в периода 2010 – 2012 г., които, при това били доказани по делото с наложените й вече дисциплинарни наказания.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд.
Между страните е налице безсрочно трудово правоотношение. Считано от 01.10.2010 г. П. заема длъжността „инспектор студенти“ в отдел „Учебна дейност и студенти“, сектор „Студенти“. Представените писмени и гласни доказателства от работодателя са за работата на П. в периода 2010 – 2013 г., докато е работила „Сектор студенти“.
На 14.11.2013 г. тя заема длъжността „Инспектор учебна дейност“ в Център за продължаващо обучение до 09.01.2015 г., когато трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата.
След възстановяване на П. с решение на съда, при явяване на работа, на 29.09.2015 г. е уволнена поради закриване на част от предприятието. След поредна отмяна на уволнението от съда, тя е възстановена на работа на 24.08.2017 г. на длъжността „инспектор учебна дейност“ към ЦПО и, без да е дадена възможност да упражнява трудови функции, същия ден е уволнена поради липса на качества за изпълняваната длъжност.
Без значение е дали П. в периода 2010 – 2013 г., докато е работила „инспектор студенти“ в отдел „Учебна дейност и студенти“, сектор „Студенти“, не е изпълнявала точно трудовите си задължения поради липса на качества, защото няма никакви доказателства, а дори и твърдения на работодателя, че това е продължило и след преминаване на работа в ЦПО на длъжност „инспектор учебна дейност“ от 14.11.2013 г., където тя реално е работила до 09.01.2015 г. Липсата на качества за времето 2010-2013 г. не презумира, че те са липсвали и през следващата година и два месеца. Подобен извод не може да се направи и поради това, че трудовите функции не двете длъжности - „инспектор студенти“ и „инспектор учебна дейност“ били еднакви. Няма никакви доказателства за прецизността на П. за боравене с данни и документи, способността за концентрация, организираността, способността за анализ на информация, адаптивността и комуникативността й към 24.08.2017 г. За 4 години всеки един човек търпи развитие в своето личностно, интелектуално и професионално ниво, като то може да бъде позитивно или негативно. Какви са в действителност уменията на П. към датата на уволнението работодателят изобщо не е установил.
В заключение заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на Икономически университет – Варна е незаконна и искът за отмяната й следва да бъде уважен, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Ответникът по иска – работодателят Икономически университет Варна, е организирал процесуалната си защита чрез твърдения за законосъобразност на заповедта за уволнение, няма въведени възражения относно фактическите твърдения във връзка с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Предвид резултата по главния иск, основателен се явява и обусловеният по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Последното брутно трудово възнаграждение на Р. П. преди уволнението е в размер на 1051,30 лв. Това се установява от представените пред първа инстанция писмени доказателства. Тя признава, че получава по ново трудово правоотношение за исковия период от шест месеца след уволнението възнаграждение в размер на 640 лв., като е представила и удостоверение № 338879/20.10.2017 г. от директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ Варна, което го удостоверява. Разликата е в размер на 2467,80 лв. което се установява с проста аритметична операция, за която не са нужни специални знания (ВРС е допуснал ССЕ да изчисли горното). Посочената сума е дължимото от работодателя за незаконното уволнение обезщетение, определено по чл. 225, ал. 2, изр. 1 КТ.
Работодателят в отговора на исковата молба е направил възражение за прихващане със свое насрещно вземане - сумата от 946,17 лв., платена като обезщетение за неспазено предизвестие, на осн. чл. 220, ал. 2 КТ.
Недопустимо ВРС е допуснал ССЕ за извършване на прости аритметични сметки, за които не са нужни специални знания и за даване на правни заключения – дължи ли се и на какво основание обезщетение по чл. 225 КТ, съответно подлежи ли на връщане полученото обезщетение за неспазено месечно предизвестие. Последното е от компетентността единствено на правораздавателния орган и това му е работата – да реши дали и на какво основание се дължат претендираните суми. Нещо повече, насрещните страни изобщо не са имали спор относно размера на последното получено брутно трудово възнагарждение от П., за получаваното от нея брутно трудово възнаграждение по новото трудово правоотношение и неговия размер, както и, че е получила обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ и за неговия размер. Съдът е имал възможност да обяви горните обстоятелства и за ненуждаещи се от доказване.
По възражението за прихващане – няма спор, че работодателят е заплатил на П. като обезщетение едно брутно трудово възнаграждение, което е 1051,30 лв. Предвид резултата по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ, то се явява платено на отпаднало основание и подлежи на възстановяване, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Работодателят е потърсил сумата от 946,17 лв. и тя трябва да му бъде призната. След извършено прихващане със сумата, дължима от работодателя като обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се уважи в размер на 1521,63 лв. Работодателят трябва да заплати и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 24.10.2017 г. до окончателното издължаване.
По съдебноделоводните разноски: работодателят трябва да възстанови на служителя (ищец по делото) сторените във всички инстанции съдебноделоводни разноски – 2200 лв. от платените адвокатски възнаграждения, съразмерно уважената част от иска.
Работодателят трябва да бъде осъден да заплати на съдебната власт дължимите държавни такси за разглеждане на делото: 191 лв. по сметка на Варненския районен съд, 59,50 лв. по сметка на Варненския окръжен съд и 89,50 лв. по сметка на Върховен касационен съд, както и платеният от ВРС разход за изготвяне на съдебна експертиза – 181 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 979/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд - Варна по гр.д. № 1030/2018 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ , на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на Икономически университет – Варна, с която, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Р. Г. П., по иска, предявен от Р. Г. П., ЕГН .....от [населено място], кв. В., [улица], [улица] против Икономически университет Варна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. Г. П., ЕГН........от [населено място], кв. В., [улица], [улица] на длъжността „инспектор учебна дейност“ към „Център за продължаващо обучение“ в Икономически университет Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Икономически университет Варна да на заплати на Р. Г. П., ЕГН ......от [населено място], кв. В., [улица], [улица] обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1521,63 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т 3 КТ, като отхвърля иска за разликата до 2464,20 лв., като погасен чрез прихващане, предявено по реда на чл. 298, ал. 4, предл. 2 ГПК, с вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на Икономически институт Варна от Р. Г. П. за сумата 946,17 лв., платена по чл. 220, ал. 2 КТ,
ОСЪЖДА Икономически университет Варна да на заплати на Р. Г. П. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1512,63 лв., считано от 24.10.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Икономически университет Варна да на заплати на Р. Г. П., ЕГН.......от [населено място], кв. В., [улица], [улица] сумата в размер на 2200 лв., сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Икономически университет Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимите по делото държавни такси, както следва - 191 лв. по сметка на Варненския районен съд, 59,50 лв. по сметка на Варненския окръжен съд и 89,50 лв. по сметка на Върховен касационен съд, както и 181 лв. по сметка на Варненския районен съд – поети от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: