Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1179 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 323 от 06.04.2011г. по касационна жалба на Ю. П. И. и Б. Б. Т. е допуснато касационно обжалване на решение от 25.03.2010г. по гр.д.№ 4342/2006г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 06.07.2006г. по гр.д.№ 8256/2005г. на СРС в частта по исковете с правна квалификация чл. 109 от ЗС, предявени от касаторите срещу Р. Т. Б., извършваща стопанска дейност като ЕТ с фирма “Хотел-Б.-Р. Б.” и е върнато делото на СРС за произнасяне по тези искове при съобразяване, че комина е обща част по предназначение както и в частта, с която е отменено решението по иска по чл. 108 от ЗС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите против ответницата за 1/3 ид.ч. от избения /сутеренен етаж/ и 1/3 ид.ч. от третия /втори надпартерен бивш тавански/ етаж от сградата, находяща се в [населено място] на [улица], построена в УПИ ІІІ-3 от кв. 328 по регулационния план на [населено място] м. ГГЦ-Г-61 и касаторите са осъдени да заплатят деловодни разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 и чл. 109 от ЗС, допуснати процесуални нарушения поради това, че не са обсъдени доказателствата и доводите им и необоснованост на решението.
Ответницата по касация не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото е установено следното: Ищецът Б. Б. Т. е придобил по дарение с н.а. № 74,т.ХVІ/15.03.1991г. партерния етаж от сградата, находяща се в [населено място], ва [улица] площ 93 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, включително избата и тавана. Подарил е 1/3 ид.ч. от този свой имот на съпругата си – ищцата Ю. П. И..на 04.06.2004г. Къщата е строена 1910г. като двуетажна, състояща се от сутерен, партерен етаж, жилищен етаж и тавански етаж. Ответницата без строителни книжа е извършила пристройка на цялата сграда и е надстроила таванския етаж, като го е превърнала в нормален етаж с височина 2,30 м. Собствения и втори жилищен етаж, пристройката и преустроеният тавански етаж ползва като хотел. В комините е прокарала водопроводната, канализационната и вентилационната инсталация, която обслужва хотелската част, като е затворила и комина в кухнята на ищците. Не се установява те да са дали съгласие за промяна предназначението на комина. Не са учредявали право на надстрояване и пристрояване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на изградената в комина вентилационна и водопроводна инсталация е недопустим. Решението е обезсилено, като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се съобрази от РС, че комина като обща част е с променено предназначение. По иска по чл. 108 от ЗС е прието, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от третия етаж /втори надпартерен/ и заедно с ищцата са собственици на 1/3 ид.ч. от сутерения /избен/ етаж, а ответницата притежава останалата идеална част от тях и поради това ищците не могат да ревандикират от съсобственик идеална част от съсобствен имот, а разполагат с иск за делба, или за разпределение на ползването, или за обезщетение.
Решението е допуснато до касационно обжалване поради противоречие на възивното решение с Р № 1818/13.11.2002г. по гр.д.№ 2183/2001г. ІV гр.о., Р № 538/02.06.1993г. по гр.д.№ 2246/92,ІV гр.о. по първия въпрос: допустим ли е иск по чл. 109 от ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост

По втория въпрос се позовава на Р № 139/23.11.1985г. и Р № 1302 от 28.11.2006г. по гр.д.№ 1863/2005г. ІVб гр.о. на ВКС. С тези решение е прието, че етажният собственик може чрез негаторен иск да защити правото си да ползва общите части от етажната собственост
Съгласно нормата на чл. 38 от ЗС комините действително са обща част. Предназначението им да проведат дима до покрива през всички вертикално разположени обекти го прави обща част по естеството си и поради това макар да обслужва конкретно помещение, той винаги е обща част.. Именно с оглед това му предназначение, възможността той да се ползва е в пряка зависимост с ползването на самостоятелния обект от етажната собственост. Невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект от етажната собственост. Защитата срещу това смущаване на правото на собственост върху конкретен обект от етажната собственост е чрез негаторен иск. Този иск е средство за защитата на правото на собственост, чрез който собственикът може да иска от всички правни субекти да преустановят неоснователните си действия, или да се въздържат от такива, с които му пречи да го упражнява. С този иск разполага и етажния собственик досежно общите части на етажната собственост, на които той се явява съсобственик, когато тези неоснователни действия препятстват, или смущават упражняването на правото му на собственост върху обекта от сградата.
По втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване :допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот против друг съсобственик със задължителна съдебна практика на ВКС С Решение № 822 от 01.12.2010г. по гр.д.№ 46/2010г. на ВКС І гр.о и Р № 146 от 26.04.2010г. по гр.д.№ 238/2009г. на ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК е прието, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това.
При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31, ал.1 от ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежаваная от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Исковете по чл. 32, ал.1, 32, ал.2 и по чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третия иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защита, която дава иска по чл. 108 от ЗС – предаване на владението върху идеална част. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствниците
Предвид даденото разрешение и първия поставен въпрос поради това, че с възивното решение е прието обратното разрешение, то следва да се отмени в частта по чл. 109 от ЗС, а делото да се върне за произнасяне по същество по този иск.
По иска по чл. 108 от ЗС.
Ищците Б. Б. Т. и Ю. П. И. се легитимират като собственици по с н.а. № 74,т.ХVІ/15.03.1991г. за първия на 2/3 ид.ч. и с н.а. № 97,т.1/04.06.2004г. за втората върху 1/3 ид.ч. на партерния етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица] площ 93 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, избата и тавана и дворното место, съставляващо УПИ ІІІ-3 от кв. 328.. по регулационния план на [населено място] м. ГГЦ-Г-61 Те не са учредявали право на надстрояване и пристрояване, не са дали и съгласие за преустройство на таванския етаж в нормален етаж и за промяна на предназначението на избения етаж. Затова ответницата не е придобила правото на изключителна собственост върху третия преустроен етаж и избения етаж и ги ползва без основание. Затова предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да се уважи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОТМЕНЯ решение от 25.03.2010г. по гр.д.№ 4342/2006г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Р. Т. Б., извършваща стопанска дейност като ЕТ с фирма “Хотел-Б.-Р. Б.” да отстъпи собственоста и предаде владението на Ю. П. И. и Б. Б. Т. върху 1/3 ид.ч. от избения /сутеренен етаж/ и 1/3 ид.ч. от третия /втори надпартерен бивш тавански/ етаж от сградата, находяща се в [населено място] на [улица], построена в УПИ ІІІ-3 от кв. 328 по регулационния план на [населено място] м. ГГЦ-Г-61
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд в частта, с което е обезсилено решение от 06.07.2006г. по гр.д.№ 8256/2005г. на Софийски районен съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 109 от ЗС, предявени от Ю. П. И. и Б. Б. Т. срещу Р. Т. Б., извършваща стопанска дейност като ЕТ с фирма “Хотел-Б.-Р. Б.” и е върнато делото на Софийски районен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: